ПОЗДРАВЯВАМ ВСИЧКИ ВИ С НАСТЪПВАЩАТА НОВА ГОДИНА! ДА СЕ СЛУЧИ ЧУДОТО В ДУШИТЕ НА ХОРАТА – ДА ПРЕСТАНАТ ДА СЕ МРАЗЯТ!

Демокрацията е сложно нещо.На снимката е щатският Конгрес (тяхното Народно събрание). Близо 240 години след като са почнали да строят демократичната си държава, те все още се борят, за да могат да я нарекат с право такава – демократична. И щатските конгресмени и сенатори (техните народни представители) са като нашите – има и читави, има и мошеници, има и такива (от т.нар. чаена партия), за които се чудиш кой ли ги е избрал… Избрали са ги американците – точно така, както ние си избираме нашите депутати, за които се чудим защо са попаднали в Парламента.

240 години борба за създаване на демократични институции и гражданско общество, на държава, която опазва правата и неприкосновеността на гражданите си! И още не всичко е наред. Даже какво ти “не всичко? Много неща не са наред!

А ние искаме България да е по-добра от САЩ, при това само 24 години след началото на демократичните промени – на практика след реалната независимост на България от съветския колониализъм и сталинския комунизъм?

Помислете само: 24 години след основаването на САЩ, там е имало робство. Нещо повече – имало го е още десетилетия наред. Жените не са могли да гласуват цели 120 години след първите 24! Сегрегацията е отменена изцяло едва 192 години след обявяването на Независимостта.

Да ви напомня и това, че и ние не сме били кой знае колко демократични преди 1989-а година: 45 години комунизъм (с концлагери, убийства без присъди, затвора за инакомислещите, никакви човешки права…), десетина години монархо-фашизъм (със Закон за защита на нацията, депортация на 11343 наши сънародници в нацистките концлагери, избити десетки партизани, разстрели на хора като ген. Заимов и Никола Вапцаров…)

А и преди това: Стефан Стамболов ние сме си го убили. И Алеко Константинов. И Гео Милев. И Димчо Дебелянов си е отишъл напразно. Петко Д. Петков – също. За Стамболийски да не говорим. Както и за убитите в атентата през 1925-а година в църквата “Св. Неделя”. След всяка национална катастрофа има осъдени министри. И избягали такива.

Та… в този ред на мисли, не очаквайте чудо от 2014-а година!

Но не си помисляйте, че ще завърша с мрачен тон! Не, никога!

Годината не носи чудесата.

Ние, хората ги носим – в сърцата си. Сложете си ръката върху сърцето. Усещате ли тупкането? Значи има надежда! Значи не бива да се предавате!

Чакайте и се надявайте, очаквайте и се борете – да се случи чудото в душите на хората: да престанат да са жертва на своето скъперничество, на мързела, на гнева и завистта. Да не са горделиви и хвалипръцковци (като Борисов), но и най-важното:

да престанат да мразят.

Дали за пари, дали безплатно – няма значение. Може и да не са способни да обичат ближния си, но поне да не го мразят. Повярвайте – само така чудото ще започне да се случва. И държавата ни ще стане малко по-демократична. И хората ще са по-щастливи и доволни от живота си.

Може да ми кажете, разбира се “Нима това е рецептата?” Не, не е това. Рецептата се състои от много мънички неща, които обаче – взети заедно – могат да постигнат нещо голямо.

Една такава рецепта е да работим, както го каза онзи ден и световният цигулар Васко Василев:

“Истината е, че има много върху какво да

работим – и в буквалния, и в преносния

смисъл на думата. Трябва да променим

малко манталитета си, всеки да си върши

работата и да не се оглежда непрекъснато

за бързи успехи, пари и просперитет, защото

често това става за сметка на друг човек.

Смятам, че трябва да сме по-внимателни с

децата, които растат…

Светът генерално има същите проблеми, така

че не мисля, че България е някакво изключение.”

Рецептата е да помагаме на талантливите и скромните, защото злобните, завистливите, посредствените и наглите нямат нужда от помощ – те имат здрави лакти и винаги се бутат напред.

Рецептата е да не даваме на дребните хора, на дребните шмекери да бъдат водачите на справедливите протести. Дребните шмекери нямат големи идеи; за тях щастието е да попаднат във вестника и името им да не е сгрешено при изписването.

Рецептата е да искаме не някакъв имагинерен граждански контрол върху управляващите, а да участваме в политиката реално – кой с идеите си, кой – с пари, кой – с включване в политическите партии.

Рецептата е да напомняме на хората не за далечното минало, а за близкото, което може да се повтори. Да търсим отговорност от политиците за това, което говорят*.

Рецептата е да не искаме някой друг да дойде и да ни оправи (онзи ден спасителят беше Симеон, завчера – Бойко, вчера – студентите), а да знаем, че единствените, които могат да ни помогнат сме самите ние. Всеки един от нас. По всякакъв начин. Разбира се, ако изобщо искаме нещо да се оправи към по-добро. Оставени самички на себе си, нещата никога не се подобряват, напротив – повреждат се.

Демокрацията не е лекарство, което се пие по три път на ден или ваксина, която веднъж използвана, създава имунитет към липсата на демокрация. Напротив – демокрацията има нужда от ежедневен ремонт, поддръжка, подкрепа. Това е урокът, който ни учи историята на САЩ, това е и урокът от нашия днешен разговор.

Не ранобудните студенти, не протестиращата мрежа, а само и единствено гражданите са тези, които могат да променят България. При това дали към по-добро или по-лошо – това е избор, който се случва пак всеки ден.

Пожелавам ви през 2014-а да сме мъдри и да избираме промяната. Към по-добро, а не към по-лошо.

И задължително да избираме промяната, а не подмяната, която дребните хора упорито ни натрапват.

___________

* – Мои приятели, сред тях и широко известни общественици, ни напомнят редовно за това как Орешарски и Вълчев “разтуриха седянката”, но не желаят да напомнят за нещо значително по-тежко като обвиненията срещу български лекари, че са детеубийци. Отправи ги един от днешните народни представители, който вместо да е отдавна забравен от всички, освен от прокуратурата, се радва на апартаментите и подкрепата на своя партиен лидер. Когато от трибуната на Парламента въпросният човек, тогава министър на вътрешните работи, прочете – в нарушение на закона! – съдържанието на разпечатките от СРС-тата, никой от днешните протестиращи не излезе да метне домат срещу него. Или да нахлуе в ресторанта, в който Цветанов се хранеше редовно.

Вени Марковски

 

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/54233.html