МИШКАТА ХЕРОЙ

 

Херои като Прокопиев са пуснали пипала навсякъде, а президентът се оказва негов застъпник, негодува в свой анализ на страниците на в. “Преса” Кеворк Кеворкян. Журналистът е възмутен, че държавният глава амнистира такъв човек като олигарха и го призовава час по-скоро “да оттегли слугинската си подкрепа” за Прокопиев в ново интервю. Каквото и да напишеш за този човек, все ще е малко.

След последния му тарикатски номер във “Всяка неделя” бях решил известно време да не му обръщам внимание – все пак бяхме в навечерието на Светлия празник, а той ни приканва да бъдем по-сдържани и милостиви. Освен това винаги, когато опреш до този човек, все се натъкваш на истории, от които вони –

колкото иначе и парфюмиран да изглежда Великият Длъжник Прокопиев, който си остава най-красноречивият пример за кухостта на част от новия елит.
Сетне обаче от “Преса” стана ясно, че Прокопиев не само дължи близо половин милиард лева, а отгоре на всичко не си е платил и осем милиона лева данъци; приблизително по същото време бе оповестено – с поредното решение на Комисията за финансов надзор, че той си е просто един лишен от всякакви скрупули човек, който няма нищо против да заблуждава наивниците, полъгали се да си имат работа с него.

И тъкмо за този човек, за тази мрачна фигура на Прехода се застъпва президентът Плевнелиев.

Писах вече за това, и то с омерзение, понеже, без да му мигне окото, Плевнелиев спомена в едно телевизионно интервю, че неговият личен олигарх е “направил много добро за България”. Виж­те какъв президент имаме: изглежда в неговата представа “човек, направил добро за България” е онзи, който дължи близо половин МИЛИАРД лева; добротворец е онзи, който не си плаща изрядно данъците и дължи осем милиона; добротворец е онзи, който не се свени да нарушава всякакви етични правила в бизнеса, а и не само там.

Що за особа е тогава самият Плевнелиев – това се питаме, след като адвокатства за подобен човек и фактически го амнистира?

Трябва да сте наясно, че това не са изпусканията на някакъв провинциален наивник, нищо подобно – застъпничеството му е израз на генералното му неуважение към всички вас.

И този човек ще чете новогодишното си приветствие, без да се притесни нито за миг, че се е злепоставил по такъв безподобен начин.

Тия хора са най-лошото проявление на Уличницата Преход, те нямат никакъв свян. Ами не е ли дефицитен той и в Софийския университет, където Прокопиев бил член или дори председател на настоятелството! Представяте ли си – дължи половин милиард, не си плаща данъците, а накрая се е предрешил и като настоятел на университета. Приютили са го в това свято място, може би за да е образец за гламавите студенти – да са наясно чий светъл пример трябва да следват.

Остава да му направят и един паметник пред входа на университета, може да е и по-голям от тези на братя Георгиеви.

Херои като Прокопиев са пуснали, без да изпитват никакви угризения, пипала навсякъде. А, от друга страна пък, немалко хора сякаш се респектират от подобни кухи милиардери, вместо да се погнусят.

Влезте в “Уикипедия” и вижте как се е накичил като коледна елха Великият Длъжник с всевъзможни титли в биографичната си справка – а там няма нито дума за съдебните му дела, нито дума за приватизационните му афери, нито думица. Как тогава да гледат сериозно на нас в чужбина, когато подобни хора се самоафишират като новото лице на България. Какво търсеше този тарикат например в “Глобална България” – една формация, която уж трябваше да се превърне в трасето към американските стандарти; какво е търсел в университета – чий убог мозък е решил да му се подмаже и да му повери настоятелството; или и подобна привилегия може да се купува вече?
Дължиш половин милиард – и си настоятел на Софийския университет; полагаш още малко усилия, дълговете ти достигат един милиард – и ставаш настоятел на държавата; и защо не, след като вече си станал настойник на клетия ни президент.

Плевнелиев трябва да даде специално интервю, с което да оттегли слугинската си подкрепа за този човек.

Все още има време, поне да се престори на президент на народа – а не на Великия Длъжник.

Не един или два пъти Плевнелиев е изговарял нелепици, той е непресъхващ извор в това отношение.

Например само преди няколко дни каза нещо, което вече е налудно: имало опасност Великобритания да изпадне в изолация, ако не е по-толерантна към българските имигранти! Това е такава нахална безпросветност и глупост, че дори не си струва обстойно да се коментира. Обаче да си мълчиш, когато за “добряка” Прокопиев – твоя Светец – изплуват толкова скандални факти, вече си е направо шокиращо.
А Прокопиев сякаш има кожа от някакво бронебойно тенеке – той обичайно оставя без никаква реакция разкритията за тайните страни на бизнеса му – който всъщност е едно срамно съчетание от псевдопрестижни постове и сенчести бизнес начинания. Той сякаш е готов да понесе всичко – с едно изключение: когато нещичко за историите му се промъкне в някоя телевизия.

Тогава той – Мишката – се превръща в Херой.

И номерът му е много елементарен, но и много арогантен: незабавно иска “Право на отговор”. След което изсипва порция от несмислени и неясни опровержения. Има хора по телевизиите обаче, които се хващат на този номер; а и той самият знае отлично слабостите на Закона за телевизия и радио – както впрочем и непълнотите на всички нормативни актове, и умело ги използва. Преди известно време председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев изнесе шокиращи факти за игрите на Великия Длъжник – и онзи веднага взе да притиска телевизията с искането си за “Право на отговор”; получи го и сервира солидна порция нови нелепости. И Мавродиев отново трябваше да иска думата, за да го опровергава.
Конкретни факти срещу увъртания – докато публиката напълно се обърка, и Хероят може да тръгне отново на път към поредната спекулация.

Преди няколко седмици този циркаджийски номер пак бе повторен – председателя на “Екогласност” Емил Геор­гиев изнесе във “Всяка неделя” скандални факти за дейността на Настоятеля – а онзи поиска “Право на отговор” в последния възможен момент, петък вечерта, и то с кратко и изпълнено с голословия писмо. Не го прочетохме, понеже в него нямаше нищо конкретно. Следващата седмица цъфна ново писмо – понеже господинът никога не се осмелява да се яви лично, вероятно го е страх да не прозрем, докато го наблюдаваме отблизо, още нещо за странностите на Прехода, когато хора като него се превърнаха набързо от нищо в нещо. Прочетохме писмото, независимо че в него нямаше нито едно основателно възражение.

И след това отново трябваше да се появи Емил Георгиев и дума по дума, с факти и документи, да опровергава лъжите на Великия Длъжник.

Ето, това е номерът на Мишката: криеш се, докато вестниците се занимават с позорните страни от дейността ти, но използваш телевизионния екран, за да пласираш голословни опровержения; знаеш си добре, че трябва да повлечеш всички в блатото на тоталното сквернословие, това е единственият начин донейде да опазиш себе си – само дето по този начин омърсяваш и публичния разговор, а и публиката като цяло.

Обаче сега, след последните разкрития за неплатените му данъци и новите актове на Комисията за финансов надзор, Мишката си трае. Но вероятно вече е дотърчал до американското посолство – какъвто навик имаше и преди време, – за да се оплаче каква дива държава е България, как се преследват Великите Длъжници, как се потиска бизнесът, а на него самия не му се дава възможност да оформи дълговете си до един милиард и пр. Всъщност цялото съществуване на подобни хора е една История на Великата Кухост.
И пак продължавам да мисля за настоятелството на университета. Плевнелиев е това, което е, и никога няма да бъде нищо друго;

Великият Длъжник – също, единственото, с което ще бъде запомнен, е озадачаващата трансформация на едно семпло селско момче в крупен длъжник. Обаче Софийският университет – защо там са се изпарили недостъпността и пренебрежението към подобни одиозни личности?
Дали не сме пропуснали още една особеност от менюто на Прехода: възможно ли е сериозните хора у нас вече да са напълно претръпнали от унизителните коварства, на които бяха подложени, и толкова да са обезверени – та накрая да отдават значение и на екземпляри като Прокопиев?

А “реформаторите”, които ще се лигавят с “дясното” до второ пришествие, получиха чудесен коледен подарък.

Някакъв техен идиот от Благоевград боядисал паметника на Благоев – и по този начин ни осигури една великолепна метафора за българското “дясно”: то не е нищо друго освен един мизерен бояджилък. Такъв е и антикомунизмът на тия хора – едно пребоядисване, което започва от самите тях.
Великият Длъжник обаче не само навреме се пребоядиса, ами отдавна мечтае да се види и в един паметник.

Но неговият автор трябва да е надарен с гениална сатирическа прозорливост – защото това трябва да бъде Паметник на Кухостта. А как се изобразява тя? Ние отдавна би трябвало да сме свикнали с номерата на бояджиите. За това ме подсети мобилният ми телефон. Чистех натрупаните от доста време есемеси – и се натъкнах на един, който бях забравил, ето неговия текст: “Соколов беше завеждащ сектор “Лични писма” на ЦК на ДКМС. Номенклатура на Секретариата на ЦК на БКП. Доверителен пост на високата власт. Сетне столичен адвокат, обслужващ пак тях. За да станеш адвокат, се искаше съгласие на поне 7 “органа”. За едно място в София кандидатите бяха над 50.”
Въпросната мимоза, за която става дума, стана след 1989-а шеф на МВР, по-късно председател на парламента и виден демократ. Може скоро да претендира и на него да му направят паметник. И пак има проблем: от какъв материал трябва да е той, когато е ясно, че късният български антикомунизъм е нещо като конфитюр от трици.

Кеворк Кеворкян

В. Преса

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/54217.html