2013-А ГОДИНА БЕШЕ ГОДИНАТА, В КОЯТО ПАДНА МАСКАТА НА БОРИСОВ

 

Годината почти е свършила, но наглостта на бившия премиер няма да свърши. Това е и прогнозата ми за 2014-а година по отношение на Бойко Борисов.
Да ви напомня – това е човекът, избрал за свой най-верен помощник лицето Цветан Цветанов. В качеството си на министър на вътрешните работи последният обяви български лекари за детеубийци (единственият друг политик, сторил същото, беше вече покойният либийски диктатор Муамар Кадафи!). Цветанов публично заяви, че една съдийка е покровител на мафията. Подопечното му МВР кръщаваше зрелищни акции с имената на съдии, а арестуваният в една от тях варненски общински съветник наскоро осъди България (да, България, а не МВР или не дори Цветанов!) в Европейския съд по правата на човека и получи 40000 евро обезщетение.

Да не забравите: самият Борисов никога не се разграничи от хора като Цветанов, напротив – избираше си ги тъкмо такива.
Да ви напомня и още, че посочи за президент Росен Плевнелиев, след което му се подигра публично, че всъщност не бил Плевнелиев спечелил изборите, а Борисов.
А дали си спомняте, че самият Борисов се обаждаше на шефа на митниците, за да се спре проверка във фабриката на Михаил Михов, когото галено – и неправилно – наричаше Мишо Бирата (който почина малко след това, твърде млад и при съмнителни обстоятелства, а скоро след него си отиде и вдовицата му?)?
Или за желанието му Вучката – негов партньор по ритане на топка – да остане на такава работа в митницата, че това да не му пречи да играе мачлета с премиера по обедно време?
Да ви цитирам ли и разговорите му с бившия градски прокурор и бившия му министър на земеделието – в тях цинизмът и безочието на Борисов бяха така смесени, че не ставаше ясно дали той е бивш премиер или настоящ циник и хомофоб. Не, извинете – стана кристално ясно що за човек е бил премиер.
Хубаво е постоянно да си спомняме и каква “демократична” партия създаде Бойко – такава, в която никой нямаше право да говори по адрес на президента Първанов. И такава, която Бойко обяви, че ще бъде разтурена, ако не го слушат.
И, разбира се, да не забравяме, че по времето на Бойко медиите (с едно-две изключение) не смееха да напишат нищо лошо срещу него. Нищичко.
В интервюто пред “Фокус” (впрочем, една от сериозно обслужващите управлението на ГЕРБ ЕООД медии), Бойко се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. И на забраванко.
Ето някои по-свежи моменти с кратки обяснения след тях:
“В същото време, да си спечелил изборите
и да си стоиш в опозиция, пък е много
неестествено за избирателите, които са
гласували най-много за тази партия.”
Бойко удобно “забравя”, че той не е спечелил изборите, а е получил най-много гласове, но те не са били достатъчни, за да вкара 121 депутата в Парламента. Той е “забравил”, че и в предишното НС нямаше достатъчно депутати, затова му се наложи да ползва “на заем” от десните и от Атака. И затова десните сега не са в Парламента.
“Аз винаги съм твърдял, не само че съм
десен човек, в смисъл, идеологията, която
изповядвам и партията е център дясно и
аз самият…”
Човек или е с десни убеждения, или не. Да го твърди (“винаги”) ще рече, че има съмнения дали наистина е десен. Но има и нещо друго – ако си наистина десен, никой няма да го поставя под съмнение и следователно няма да ти се налага да го твърдиш. Да сте чули Костов да казва “Аз винаги съм твърдял, че съм десен човек”?
“За съжаление, няма такова събитие, което
да е донесло за добро. Нито нашата оставка
донесе нещо по-добро…”
Изглежда, че Борисов все още не е разбрал, че неговата (не знам защо говори за ‘нашата’?) оставка донесе нещо много добро: свободата на изказа, правото да работиш в телевизия и да не се страхуваш да кажеш това, което си мислиш по адрес на властта.
“Има една приказка, че когато знаеш какво
си направил, очакваш същото да ти се направи
и на теб.”
Това негово разбиране на живота би трябвало да ви помогне да разберете защо толкова се мъчи в опозиция, без власт, без достъп до медиите и без постоянното пърхане на журналистки около туловището му.
“Аз понеже знаех, че тези неща не могат да
станат, казах – все пак може да са по-умни,
може да имат някаква схема по която да го
направят и затова сдадохме властта.”
Няколко месеца по-късно, той вече обяснява сдаването на властта като резултат от това, че Орешарски е по-умен от него.
И т.н.
Накрая – и за младите хора: личи му на Бойко, че иска да ги изчетка, но все пак си спомня, че самият той подаде оставка под натиска на улицата, което го тормози – особено като гледа сегашните управляващи. Предполагам, че си мисли “Гледай го този, Орешарски, какъв пич излезе… Защо ли аз не бях като него”. Разбира се, никога няма да си го признае, но вероятно си го мисли
Та, пуска Бойко по техен адрес комплименти, но някак си те звучат изкуствено. Сякаш насила, сякаш не си го мисли. Може би си припомня как от протестна мрежа му искаха помощ, а когато той им я оказа и докара с автобусите “симпатизанти” на партията си, протестиращите се отрекоха от него три пъти преди първи петли?
Всъщност трябва да благодарим на “Фокус”, които не посмяха да му зададат и един неудобен въпрос, не контрираха нито едно от лъжливите му твърдения с факти, но така реално изложиха на показ нелепостта му в цялото ѝ “великолепие”.
2013-а година беше годината, в която падна маската на Борисов (наред и с други маски, но това в следващо съобщение). А под тази маска (десен, политик, премиер) лъсна човек с качества, каквито не пожелавам никому: злоба, отчаяние, отмъстителност, омраза, хомофобия, похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, гняв, завистничество, горделивост и какво ли още не… И никакво смирение, никаква искрена радост за успехите на другите, никакъв оптимизъм, никаква скромност.

Вени Марковски

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/54213.html