ИСТИНАТА ЗА БАЩАТА НА НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ. И ЗА ДРУГИТЕ БАЩИ.

Публикувано на 14.12.2014 / 20:00

Недялко ЙордановРЕЗЮМЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА ЕДНА УБИЙЦА
Първа част

Това разследване започна малко случайно.
АФЕРА препечатваше полемиката между Кеворк Кеворкян и Недялко Йорданов, стартирала след като АФЕРА оповести, че синът на Недялко Йорданов – собственикът на жълтакава агенция Недялко Недялков е осъден от на три инстанции като клеветник.
Внезапно Недялко Йорданов намеси и моето име в полемиката.
Нарече ме „убийца“, използва и други обидни квалификации.

Какво толкова бе разгневило „нежния“ поет?
Няма да повярвате: едно наглед съвсем обикновено интервю.
Обаче то е с по-голямата сестра на предадения и убит партизански поет Атанас Манчев. Тя и днес, на 92 години, все още е убедена, че бащата на Н. Йорданов е предателят. Видеото от разговора ми с нея можете да видите в АФЕРА.

От десетилетия насам това предателство е от най-одумваните мистерии на антифашистката съпротива в Бургаския край. Много участници в нея са били убедени, че то е извършено от Асен Йорданов – бащата на поета Недялко. Някои и досега са убедени в това. А най-упорито търсят истината сестрите на убития Атанас Манчев.
Затова даже беглият интерес към тази тайна вбесява Недялко Йорданов. През десетилетията той упорито създава образа на баща си като честен комунист, несправедливо обвиняван в предателство, а и в по-тежки грехове. Написал е книги и пиеси за него, фанатично е убеден в своята истина. И настоява всички да се съгласяват, че това е свещената истина. Никой няма право да изрази друга истина, дори сестрите на предадения Атанас Манчев.
Но гневът не е добър съюзник.
Нападайки ме най-безцеремонно, наричайки ме „убийца“, Недялко хвърли в спора последният си аргумент – името на Тодор Ченгелиев, за когото той твърди, че е предателят на Манчев.
Мъртвите не могат да се защитят – а Тодор Ченгелиев е убит заедно с брат си Иван и майка им Каля в деня, когато е предаден и убит и Атанас Манчев – 21 май 1944 година.
Мъртвите не могат да се защитят, така е, но те също имат права.
Те също имат близки, които имат право да ги защитят.
Така разследването ми взе нова посока, веднага след като се срещнах с родствениците на Тодор Ченгелиев.
Онова, което те споделиха с мен, е потресаващо жестоко. А със сигурност е непоносимо за Недялко. Но той трябва да се примири, че освен неговата истина има и друга.
„Абсолютно документалната” истина на Недялко Йорданов, с която той брани името на баща си от години, е свързана с един-единствен документ – „рапорт” на помощник – околийски началник, даден му, по неговите думи, от служител на ДС в края на 70-те години, и публикуван от Н. Йорданов години по-късно.

Каква е обаче достоверността на този документ, който Недялко цитира, а сега вече използва, за да набеди в предателство един мъртвец?

Става дума за „Донесение на помощник околийския управител Д. Милев в Айтос за станалото на 21 май 1944 година, изх.№3182/23 май 1944, областно полицейско управление – Бургас, вх.№ 2089” – документ, за който Недялко Йорданов казва, че „старателно е укриван”.
Обаче!
Скандалнта истина е съвсем различна!
Още на 14 март 1990 година тогавашната директорка на Държавния архив – Бургас Елена Дойчева пише гневно статията си „Загадки по документ на специално съхранение №15” и изнася скандалния факт, че въпросният документ е подменен!
Ето какво пише директорката на Държавния архив в Бургас Елена Дойчева:
Безкрайно бях изненадана, след като установих, че подобен документ е бил заведен на специално съхранение под инв.№15 в Бургаския държавен архив и в последствие … е изчезнал.
Как разбрах това? В каталога на документи за революционното движение 1941 – 1944 година, подготвен за печат през 1973 г. и издаден през 1974 г. е включена анотация на донесение от помощник околийския управител в Айтос до областния директор в Бургас за жандармерийската блокада на 21 май 1944 г. в гр. Айтос и обстоятелствата около гибелта на поета – партизанин Атанас Манчев, нелегалния Иван Ченгелиев, брат му Тодор и майка им Каля Ченгелиева.

След проверката в книгата за регистрация на документи на специално съхранение се оказа, че още на 18 февруари 1974 г. под същия инвентарен номер е заведен съвсем друг документ?!

Около изчезването на този документ от Държавния архив преди години и появяването на ксерокопие с подобно съдържание възникват въпроси.
Къде се намира изчезналият от Държавен архив – Бургас документ?
След като Недялко Йорданов си служи с ксерокопие, което по същество не е документ, би следвало да притежава и оригинала. По какъв начин се е сдобил с него?
Защо се опитва чрез въпросното копие да манипулира общественото мнение?
Недялко Йорданов категорично твърди, че Тодор Ченгелиев е предал брат си – Иван, поета – партизанин Атанас Манчев и майка си Каля Ченгелиева – укривателка на двамата нелегални, като цитира следния абзац от полицейското донесение:
„При разпита… Тодор Д. Иванов призна, че в дома му в този момент са били укрити двама нелегални, от които единият е бил брат му Иван Д. Иванов, който около три години беше в неизвестност, а втория нелегален не познавал”.
Специалистите историци знаят, че е необходимо особено внимание и прецизност при работата с полицейски документи, които в подобни случаи са създавани, за да дезинформират и отклонят вниманието в невярна посока.
В потвърждение на това е следния пример с документ, свързан пак с кървавата драма от 21 май 1944 г. в Айтос.
В протокола на Градско общинско управление, Айтос от 12 юни 1944 г. четем следното: „Днес 12 юни 1944 г., гр. Айтос, съгласно предписание 1753 от 10 юни 1944 г. на айтоския околийски управител, с което се нарежда да се конфискуват имотите на забягналите в нелегалност Иван Димитров Тодоров, Тодор Димитров Тодоров и Каля Димитрова Тодорова – всички от град Айтос…
Дезинформацията в този документ е следната: първо – и тримата „забягнали в нелегалност” по това време вече са били убити и второ – Тодор и Каля Ченгелиеви не са били нелегални.
Но дори да приемем, че Тодор Ченгелиев при разпита след инквизициите е признал за укриването на брат си и Атанас Манчев, това съвсем не означава, че той е техният предател.

Предателство е имало, но – логично – то е станало преди разпита на арестуваните.

За това твърдение категорично информация получаваме от следния текст по- нататък в същото донесение:

„След убийството на нелегалните бяха убити майката и единия от братята, които са знаели, че в дома им има нелегални, и не са обадили на властта.”
Какъв точен и ясен изказ за това, че предателят не е сред семейство Ченгелиеви!

Още повече, че убитият е Тодор Ченгелиев, на когото Йорданов с такава лекота преписва предателството…“

В статията си от 8 март /1990 г./ той /Йорданов/ пропуска този цитат. Защо?

Това заявява категорично директорката на Музея в Бургас.
Защо изчезва този документ №15?
Още повече, че той е описан в каталог на документи за революционното движение 1941 – 1944 година, подготвен за печат през 1973 г. и издаден през 1974 г.?
Кому е било нужно да го краде, след като той е описан надлежно в архива и си стои там, а при желание от която и да е страна би могло да бъде видян и копиран?
Това са тежки, драматични въпроси, които трябва да получат своите отговори.
Документ № 15 е в основата на цялата защитна теза, която Недялко Йорданов изгражда, за да оневини баща си. А се оказва, че той е откраднат и не съществува там, където му е мястото. Това поставя под дълбоко съмнение неговата достоверност.
И не е ли прекалено съмнително и непочтено Н. Йорданов да не го цитира дословно, както твърди директорката на Музея и да спести толкова важният пасаж:

„След убийството на нелегалните бяха убити майката и единия от братята, които са знаели, че в дома им има нелегални, и не са обадили на властта.”

Какво се изясни по-нататък от разговорите ми с родствениците на Тодор Ченгелиев, набеден посмъртно от Недялко Йорданов?
Ченгелиеви и днес категорично опровергават твърденията на Н. Йорданов.
Между тях е и Иван Ченгелиев – бивш първи секретар на Областния комитет на БКП-Бургас, а след промените на 10 ноември 1989-а първи секретар на Окръжния комитет на БКП, внук и племенник на избитите през май 1944 година Ченгелиеви.
Най-напред той уточни, че участието на бащата на Недялко в партизанското движение е направо символично.
Пред мен той каза буквално следното: „Асен Йорданов е бил два дни партизанин“.
Преди две години и група видни антифашисти от Бургаския край също опровергаха неточностите, с които Недялко Йорданов украсява биографията на баща си.
Иван Ченгелиев ми предостави и Доклада на Комисията на ЦК на БКП /1950 година/, написан след мащабно обследване на ръководните кадри на комунистическата партия в Бургаски окръг. Там могат да се открият констатации, които представят в съвсем друга светлина образа на Асен Йорданов.
Цитирам фрагменти от доклада:
…В началото на 1944 год. по нареждане на щаба на Шеста оперативна зона в Бургас се създава районен щаб в състав: Асен Йорданов- командир, Радко Миланов – началник щаб, Динчо Ковачев – политком и Тодор Георгиев – зам. комендант…Щабът по нареждане на Шеста оперативна зона е трябвало да сформира щабове в Царево, Средец, Айтос, Каблешково и гр. Бургас, да сформира бойни групи по районите, да ги изведе в балкана и да организира ликвидацията на провокаторите – Михаил Пройков и Васил Георгиев.

На Асен Йорданов конкретно е било възложено да организира тази акция за двамата провокатори. Това той не е изпълнил… Поставената задача за създаване на партизански отряд в околиите е провалена от Асен Йорданов и Радко Миланов…

В района на Каблешково и Айтос, бургаският щаб начело с Асен и Радко не е могъл да предотврати създаването на партизански отряд, защото хората са били излезли без тяхно разрешение…
За да разгроми сформирания отряд полицията е получила помощ от сътрудниците си в районния щаб. На 6 май 1944 година, след като Асен Йорданов е заклел партизаните, членовете на щаба вместо да останат при отряда и да помогнат при първата му бойна акция, се връщат обратно. Тодор Георгиев, член на щаба, настоява да остане в отряда, защото имал повиквателна заповед за казармата, но Асен го убедил да тръгне с тях. На 13 или 14 май 1944 г. Асен Йорданов, Радко Миланов и Динчо Т. Ковачев се завръщат обратно съвсем свободно в Бургас…
На 18 с.м. щаба се събира на заседание, на което Тодор Георгиев докладва за направеното и се взема решение ръководителите да отидат в концентрационните лагери, ако не се установи връзка с Шивачево и Странджа. Това е антипартийно решение, което не е взето без знанието на полицията.
Асен Йорданов и Динчо Ковачев са получили повиквателни заповеди на 16 май, а на 18 с.м. районния щаб решил да заминат за лагерите, макар че са се върнали само преди няколко дена от отряда и са им известни и връзките и квартирите. С повиквателните заповеди, пратени по нареждане на полицията и решенията на щаба доброволно да се отива в лагерите, се е целяло да се разсее всякакво съмнение, че предателството на отряда идва от щаба.
С арестуването обаче на Асен Йорданов на 21 май 1944 год. в Айтос от военните са се объркали сметките на полицая Косю Владев. Той е знаел, че задържането на Асен в тоя момент означава разстрел за него. Така както са били разстреляни всички други. Затова Косю Владев най-енергично се намесва и под негово давление военните не го разстрелват.
За да се разсее всякакво съмнение върху него, че има връзки с полицията, му устройват процес, но чак през м.юли 1944 год.

Арестуването обаче на Асен Йорданов в Айтос го разкрива като предател. Той саморъчно е написал пред военните: „На 21 май ме арестуваха и казах нелегалният“.
Успехите на полицията от месец февруари до 9 септември 1944 година, когато полицията разгромява всички опити на Партията да създаде партизанско движение, се дължат преди всичко на предателското държане на Асен Йорданов и на агент-провокаторската дейност на Радко Миланов от районния щаб…

За състоянието на Бургаската партийна организация и нейното ръководство до 9 септември 1944 година, може да се каже следното:…Асен Йорданов – предател и капитулант…
Отнема званието „народен партизанин“ и всички произлизащи от това привилегии на Асен Недялков Йорданов – бивш организационен секретар на Областния комитет – Бургас, сега покойник, заради извършеното предателство преди 9 септември в полицията, заради провежданата от него капитулантска линия против партизанското движение…
И т.н., и т.н.
Тези оценки силно се разминават с твърденията за Недялко Йорданов.
Какво излиза, според доклада?
Баща му не изпълнява задачата да ликвидира двамата агент-провокатори Михаил Пройков и Васил Георгиев.
Баща му проваля създаването на партизански отряд в околиите.
Но не успява да попречи да се създаде отряд в района на Каблешково и Айтос, защото там хората излизат в Балкана, без да се съобразяват с него. Това е убийствена оценка.
В друг случай бащата на Недялко Йорданов заклева набързо партизаните – и бърза да се върне на сигурно у дома си. Дори настоява да го придружи член на щаба, независимо от неговото желание да остане в отряда.
А след това решава да се отзове на повиквателна, с която властите го изпращат в лагер, но не и да остане в отряда. И т.н.
Искам обаче специално да отбележа нещо:
В доклада на Комисията на ЦК на БКП не се твърди категорично, че Асен Йорданов е агент-провокатор на полицията.
Научаваме това от изказването на Георги Чанков, секретар на ЦК на БКП и председател на Комисията за обследване на ръководни кадри в Бургас, пред партийна конференция след приключването на обследването:
Асен е водил антипартийна борба. В каква степен той е бил в услуга на полицията ние не доказваме за неговото агентпровокаторство. Отнема му се званието „Народен партизанин“ и всички произтичащи от това звание привилегии на Асен Йорданов, заради извършено предателство преди Девети септември в полицията.

Той е дал писмени показания и е предал Атанас Манчев и Ченгелиеви. За това предателство става дума. Заради провеждана от него капитулантска линия против партизанското движение и за фракционна борба в партията след девети септември. Ние имаме и редица материали, които го уличават като агентпоровокатор, но не доказваме това нещо. Може би по-нататък ще се доизяснят нещата…“.

Чанков е категоричен:
Бащата на Недялко е изобличен и анатемосан заради извършено предателство преди Девети септември в полицията.
Той е дал писмени показания и е предал Атанас Манчев и Ченгелиеви.
За това предателство става дума. Както и заради провеждана от него капитулантска линия против партизанското движение.
Това твърди Чанков, това са твърденията, срещу които се противопоставя десетилетия наред Недялко.
Може ли да се вярва на Георги Чанков?
Той не е случаен човек. Живков го мрази, защото за разлика от него Чанков има завидна революционна биография. И той е изхвърлен от партийния елит и изолиран.
Йорданка Чанкова, съпруга на Георги Чанков, е член на Политбюро на ЦК на Българската работническа партия /комунисти/, тя е едно от най-известните имена на антифашистката съпротивата, загива като партизанка. В сравнение с Чанкови, Живков изглежда в очите на старите партийни кадри като клоун.
През януари 1990 година Георги Чанков е реабилитиран след решение на Политбюро на ЦК и на Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия.
Докладът на Комисията по обследване на ръководни кадри в Бургаски окръг е подписан от секретарите на ЦК Георги Чанков, Георги Цанков и Станко Тодоров.
Обследването е продължило 9 месеца и завършва с конференция.
Наказани са 58 ръководни кадри.
Комисията е разпитала 233 души, били са извикани или са се явили по собствено желание още 306 души – или общо 539 души. Представени са и 136 писмени изложения – общият брой на свидетелствата е 675.
Този доклад очертава потресаваща картина – на предателства, на „капитуланство“ и т.н. Неговите оценки по-късно никога не са опровергавани от ръководството на комунистическата партия. Недялко Йорданов също не се занимава подробно с фактите от него. За него е достатъчен само Документ № 15, който обаче има скандална стойност.
Трябва да призная, че аз се отнасям с известна предпазливост към някои констатации на доклада, но той поне няма скандалната история на Документ № 15.
А обвиненията към бащата на Недялко Йорданов са живи и до наши дни, както ще стане ясно по-нататък от някои свидетелствата.
Освен това, доклада е подписан и от Станко Тодоров, който съвсем до края на тоталитарния режим бе един от неговите главни велможи – беше член на Политбюро на ЦК на БКП, Председател на Министерския съвет, а промяната през 1989 година го завари като председател на Народното събрание. Но не е известно, по какъвто и да е повод, Станко Тодоров да се е отричал от подписа си под този Доклад.
Н. Йорданов нарича, въз основа само на странният документ № 15, „предател“ Тодор Ченгелиев, който е убит като куче и не може да се защити. Обаче няма желание да опровергава изводите на Комисията на ЦК на БКП от 1950 година.
По време на разследването ми Тодор Ченгелиев–син ми предостави и други свидетелства, например това на Стоянка Маринова Николова, съседка на Ченгелиеви, наблюдавала на 21 май 1944 г. това, което става на отсрещната страна на улицата:
И тогава видях, че Тодор Ченгелиев стоеше до тяхната къща, подпрян на стената с белезници на ръцете, той беше целия обезобразен, едва стоеше на краката си, направо беше разсипан от бой. След малко отиде един от началниците на жандармерията и взе да блъска Тодор Ченгелиев да влиза в къщата, а той не можеше да се помръдне. В това време се хвърли бомба, тя веднага не можа да експлодира и началника на жандармерията я ритна, тя се блъсна в Тодор и му разкъса корема. Той изрева като животно и падна на земята. Два часа той се влачи, докато траеше престрелката. Когато спряха да стрелят жандармеристите извадиха Иван Ченгелиев от скривалището убит. Донесоха и Тодор Ченгелиев, хвърлиха го върху брат му Иван, след това доведоха майка им и започнаха да псуват майката и Тодор, и викаха:

„Нали казвахте, че няма партизани във вас, тоз какъв е?”

– ставаше дума за Иван. Тя мълчеше. Жандармеристите доубиха Тодор и тогава разстреляха майка им – баба Каля – която падна върху двамата си синове. За гореописаното удостоверявам с личния си подпис.
Обърнете внимание на тези думи, за мен те са много важни:

Нали казвахте, че няма партизани във вас, тоз какъв е?” – какво по-добро доказателство от тези думи за невинността на Тодор Ченгелиев!

Фаталният ден 21 май 1044 г. е повод за нестихващи престрелки между Ченгелиеви и Н.Йорданов. Те продължават и досега.
Недялко Йорданов пише:
На 12 юли 1944 г., след 52 дни жестоки инквизиции и престой в мазетата на жандармерията, „агент – провокаторът” Асен Йорданов е изпратен в Бургаски затвор и на 26 юли е осъден на смърт.
Тодор Ченгелиев-син обаче му отговаря, като цитира думите на съпругата му Кина Йорданова:
„Когато ходех да нося храна на Асен в жандармерията, аз всеки ден го виждах…Отивах обикновено по време, когато ги извеждаха за клозета и само Асен го извеждаха сам, а другите групово…
Синът Ченгелиев допълва:
Точно живи още другари, арестувани с него, твърдят, че за тях близките им дори не са знаели живи ли са или мъртви, не знаели къде са, а при Асен всеки ден идва жена му и синът му. На кого да вярваме тогава? На тях, на убитите край Топчийско, или на Недялко?
Тодор Ченгелиев-син припомня и свидетелството на Димо Петков, лежал в затвора заедно с Асен Йорданов:
В затвора имахме възможността да посрещнем Асен в нашата килия, където престоя повече от десетина дни, което време лежа до моята постеля. На всички ни направи впечатление: първо – осъден на смърт, а не е настанен в единична килия, като другите смъртни. Второ – на нас, младите ремсисти, разрешаваха свиждане с близките веднъж на два месеца, а на него по 2-3 пъти седмично с жена му и детето и то не зад решетките, а в канцелариите на дирекцията. Трето – бай Асен се движеше из района свободно, като надзирател. Четвърто – вълнуваше ни и въпроса защо съвсем млади момчета, които по това време попаднаха в жандармерията не ги докараха в затвора, а ги избиха, а бай Асен, който е изпълнявал задължението да закълне всички партизани в отряда не го постигна същата участ.
След 9 септември 1944г. в разговор с Тома Георгиев, работещ в органите на МВР, сега покойник, сподели с мен, че е конвоирал групата с Косьо Владев по време на съдебното действие. Косьо Владев се е държал много спокойно до произнасянето на смъртната присъда.
Когато е била произнесена, той възкликнал: „Ах, Асен ме излъга”. При тия думи Велчо Ч. му е запушил устата.”
От своя страна Недялко Йорданов твърди:
С Тодор Ченгелиев се разиграва жестока драма. Несвикнал с инквизициите в ръцете на изверга Панайот Чушкин, за броени минути, най-много за половин час, той издава Атанас Манчев и собствения си брат”.
Отговорът на сина на Тодор Ченгелиев:
Пак НЯМА СВИДЕТЕЛИ, НЯМА ДОКУМЕНТ, но Н. Йорданов е толкова уверен във версията си, че определя дори времето, за което „Ченгелиев е проговорил”. А това вече е наглост.
Нелегалните нямало да бъдат открити, всичко е можело да се размине с извършения вече обиск, безсрамно твърди комбинаторът на факти Н. Йорданов и като че ли е забравил собствените си въпроси още в първата част на поредицата му.
Ще освежа паметта му. Написал е сам: „И така на 21 май 1944 г. в 4 сутринта се прави блокада на цял един град”. В рапорта пише: „ЗА ИЗДИРВАНЕ НА НЕЛЕГАЛНИ ЛИЦА”.
Не ти ли се струва, г-н Йорданов, че като е пишела този рапорт полицията е знаела кого ще търси?
Кой е предизвикал тая блокада?
Защо тя става в такъв ранен час?
Откъде бургаските разузнавателни служби ИМАТ СВЕДЕНИЕ, че в Айтос се укриват такива лица?
И аз това питам непрекъснато, г-н съчинителю.
Откъде имат сведение?
Ето и сам го признаваш, но после тръгваш по други пътеки. Никой не иска от теб да фантазираш колко минути е издържал Т.Т. Ченгелиев, а да отговориш, кой е съобщил на полицията, че в Айтос има нелегални.
Кой е известил така спешно?
Това е въпроса, който, нека признаем всички, все още остава.“
Това е позицията на Тодор Ченгелиев–син.
А ето какво каза пред мен и друг от наследниците на Ченгелиеви – Иван Ченгелиев:
Нашата позиция е пределно ясна. Тя е непроменена през годините. Недялко Йорданов не отговори на главния въпрос – кой доведе полицията и жандармерията да блокира града и да прави обиските? Ако е имало предателство, то е направено от някой по-отгоре и по-отдавна… Това е отлична работа на полицията – на Гешев и на Косьо Владев, неговият човек в Бургас – за маскиране на истинския убиец и подхвърляне на жертвени агнета …

Както сами сте се убедили, полемиката за случилото се на 21 май 1944 година и досега е крайно ожесточена.
Аз предлагам на вниманието ви само факти и свидетелства. Вие сами ще прецените, каква е ролята на бащата на Недялко Йорданов в предателството на поета Атанас Манчев.
Мога само да си представя какво е преживявал Н. Йорданов през годините като „син на враг на народа“. Но и Ченгелиеви, и сестрите на Манчев – и не само те – също имат право да отстояват своята истина.

Нека се замислим и върху друго. Бащата на Н. Йорданов умира три години след „победата“ на 9 септември 1944 година – от тази смърт Н. Йорданов също се опитва да прави сензация, макар че свидетелствата на лекарите категорично го опровергават. Но Атанас Манчев и Ченгелиеви – Иван, Тодор и майка им – са избити безпощадно. Труповете им са изложени на показ за назидание. И даже децата от Айтос са принуждавани да минават край тях!
В този смисъл спорът за предателството в Айтос не е равностоен –защото каквато и да е била ролята на бащата на Н. Йорданов, други хора са платили с най-високата цена – с живота си.
И най-важното. Спорът за предателството на Атанас Манчев никак не е маловажен и по друга причина. Покрай него пред нас се очерта една убийствена картина изобщо на Съпротивата преди 9 септември. Достатъчно е да припомня стряскащата констатация на Доклада, фрагменти от който вече цитирах: според нея, окръжният комитет на партията в Бургас дълги години е бил ръководен от агенти на фашистката полиция! Ето го този фрагмент: „От 1934 г. до 1944г. не е останал нито един окръжен комитет, който да не бил разбит и разгромен от полицията. Тя е постигнала това главно със завербоването на агент – провокатори, които е имало почти във всички състави на окръжните комитети и през всички години”.
И още един ужасяващ факт. След реабилитирането на Асен Йорданов, което става „тихомълком“, един от наследниците на Ченгелиеви разговаря със Станко Тодоров, който навремето е оповестил Асен Йорданов като предател.
Станко Тодоров казва: „Дайте да не ровим повече в тези истории, да не настройваме вътрешно другарите в партията”.
Така самата БКП замита търсенето на истината за предателя.
Партията няма сметка от това легендата за „чистата” партизанска борба да бъде срината.

И за какво тогава са били избити Атанас Манчев и Ченгелиеви?
Разследването на „една убийца“ продължава.

ВЕСЕЛИНА ТОМОВА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

ПОЕТ МЕ КЛЕЙМОСА КАТО УБИЙЦА, ЗАЩОТО ТЪРСЯ ИСТИНАТА, КОЯТО НЕ ИСКА ДА СЕ ЧУЕ. ОЧАКВАЙТЕ ОБАЧЕ ИСТИНАТА И НА ЧЕНГЕЛИЕВИ.

Разследване на една „убийца”: Технологията на злото. Предатели и жертви. Как Недялко Йорданов оправда баща си и предателството.

Агент–провокатор ли е бащата на Недялко Йорданов. Разследване на една „убийца”: Технологията на злото. Предатели и жертви. – 2

 

 

Source Article from http://afera.bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE.html