Човещина и спомен за Жени Божилова

Публикувано на 30.09.2014 / 19:51

Димитри ИвановВместо да казвам „Стана ми тъпо“ ще казвам „Стана ми предизборно“. Този път няма да кажа гласуващите са не народ, а мърша, този път ще повторя Оруел: Който избира лъжци и крадци не е жертва, а съучастник.

Вие знаете какво е One man show. А знаете ли Minority of one? Малцинство от един? Когато бях на морето и за мой срам гледах телевизия, чух, че „най-горещите хитове са кул“. Бях малцинство от един: не разбрах как хем горещи, хем кул, сиреч хладни? Чух още „преференциално гласуване“. И това не разбрах. Да бяха казали поименно гласуване. Езикът и мисленето са свързани: който не знае своя език, той няма свои мисли. По туй си приличат някогашните „комунисти“ и днешните „демократи“. „Комунистите“ измислиха „народната демокрация“, което означава „народно народовластие“. Измислиха член първи на конституцията, че да са на власт forever. „Демократите“ пък измислиха едрите крадци да са на власт forever. Но нищо не е завинаги. Diamonds are forever. And death is forever – казваше агент 007.

Както не може „народна демокрация“, така не може „преференциално гласуване“. Всеки избор е преференция: предпочиташ едно нещо пред друго. Някои предпочитат чипс и биг-мак, аз предпочитам питка и шкембе-чорба в Созопол при бай Митко Шопа от софийския квартал Банишора. В неговата шкембеджийница е такава демократична мешавица, каквато не съм виждал в България, нито в чужбина. Ако това е демокрацията, и аз съм демократ. Идват с джиповете си мутри, с метлите си метачките, които метат площадчето пред шкембеджийницата, камериерки от близките хотели, отбиват се пътници, предвидливо носещи празни буркани, да си носят шкембе-чорба там, за където пътуват, не като Иван, Добринка и аз без буркани. Бай Митко Шопа седна на нашата маса и каза, че идвали на разузнаване ресторантьори заедно с готвачите си, но той не си издавал рецептата; като настъпел последният му час, щял да я каже на дъщеря си. Всъщност той си издаде рецептата: И за новобогаташите, и за чистачките еднаква чорба. Неразредена. Другите шкембеджии – стръвни да печелят, „Ама то така не става“. Той не позволи да си платим. „Няма безплатен обяд“ е мантрата на пишман икономистите. Те грешат. Винаги грешат. Втората им мантра е „Растеж, растеж, растеж…“. There are limits to growth. Няма economic growth forever. Only death is forever.

И в хотела, надвиснал над морето в Поморие, не приемаха пари от мен. Дори когато ме заведоха другаде, където хубавата певица, щом ме видя, запя „Soldier of Fortune“ на Deep Purple. Поморие станало рускоезично. „Не имей сто рублей, а имей сто друзей“, казват новите ми приятели там и я карат на този принцип. Аз съм безпринципен. Няма значение кой прав, кой крив, по принцип съм на страната на приятелите си. Приятелството е човещина и е над политиката. Това също е принцип.

Не съм Minority of One. Във форума имам приятели, стари и нови, които също не вярват в иженарицаемата „демокрация“. Те също не гласуват.

През 1959 година освен битниците и „Бийтълс“ се появи списанието „Minority of One“. То също не вярваше в клептокрацията, която се самоназовава „демокрация“. Я гледай ти …по Classical Music New York пак пуснаха The Thieving Magpie, La Gazza Ladra, „Крадливата сврака“ на Росини. Изпълнява Лондонският симфоничен оркестър, дирижира Клаудио Абадо. Ще я изслушам, но няма да пиша за нея; за „Крадливата сврака“ писах в предишна писаница. Прияде ми се турнедо „Росини“. Сервираха го в руския клуб на улица „Добруджа“, който едно време се казваше „Крим“. „Демократите“ казват, че Крим не е руски. Искат дистанционно да наблюдават бой между едни украинци и други украинци. А в Леванта – бой между едни левантинци и други левантинци. Тъй е forever политиката. Политика е да палиш войни и да говориш за мир.

В „Minority of One“ пишеха личности, неизвестни и известни, като Linus Pauling, химик с немско потекло от Портланд, Орегон, САЩ, двукратен нобелист. За „Малцинство от един“ той написа, че този, който казал, че Земята е кълбо, и онзи, който казал, че тя не е центърът на вселената, били малцинство – Minority of One. Нормалните хора в нормалните страни знаели, че Земята е плоска. Истината се ражда като ерес и умира като предразсъдък. Нормалните хора гласуват.

Миналата седмица се пошегувах, че историята не се повтаря нито като трагедия, нито като фарс, а е едновременно двете – Two in one. Сега допълвам, че ако количествените натрупвания все водеха до качествени изменения, сто глупаци щяха да се равняват на един умник, а петстотин хиляди гласуващи глупаци на един гений. Сбърках, че навремето го казах на изпит в института „Карл Маркс“. Но смразих професорите, понеже за разлика от тях знаех езици и бях чел непреведения четвърти том на Das Kapital.

Дами и господа гласуващи, кажете ми защо гласувате? Защото турците ще гласуват вместо нас, отговориха ми някои. Аман от турското плашило, размахвано от националистите. Нашите турци са наши и са като нас. И те, и ние гласуваме за големи крадльовци. Като на стар или нов приятел ми обяснете защо гласувате, и аз, който съм най-старият на нашата маса, ще ви сваля шапка, моята овехтяла с годините шапка. Нека силата бъде с вас. Имам предвид силата да мислите.

Ще ви разкажа две истории. Едната тъжна, другата весела. Започвам с тъжната. България копираше СССР в строителството на комунизма и изграждането на новия социалистически човек. Но човекът си е човек, на третия ден ще се напие и няма да дойде на работа. Даже будките за вестници и цигари бяха одържавени. Магазинерът казваше „Няма, и в склада няма.“ Но – танто за танто, – ако ти на него туй-онуй, той ще ти извади изпод тезгяха. Мнозина крадяха на дребно, сега малцина на едро. Сега частен бизнес? Добре. Но чиновникът ти вади душата с разрешителни, лицензи, данъци, бумащини. При социализма нямаше такива грижи – крадеш си от общото като от свое и пей сърце.

Човек звучи гордо, човекът ще победи природата. Пресушихме блата – природно богатство на флора и фауна, „отвоювахме“ от природата земя, засадихме я с царевица и пшеница, понеже Никита-Кукурузник (Хрушчов) искаше да засее тундрата с царевица и не даваше да се сее ръж, украинските мужици предпочитали пшеничен хляб. Варна се преименува Сталин, Василико (Царево) стана Мичурин. Поповете, който скубят енориашите за погребения и кръщавки се спотайваха. А сега ей такива уста отвориха против кариатидата, която щеше да носи на главата си фара в морето край Царево. Тя била езичница. На лека жена им приличала. Павел Койчев за хаир, от човещина отля кариатидата безплатно.

Колкото поповете разбират от скулптура, толкова политиците от литература. За тях Андрешко на Елин Пелин е хитрецът, мамещ държавата. Не забелязват, че бирникът е с кожух от вълчи кожи. Сиреч овълчилата се държава. Андрешко хаир прави. Спасява своя комшия сиромах да му не секвестират житцето. От човещина го прави.

Българските подражатели правеха тежка индустрия и опустошаваха благословената от Бога българска земя с „Кремиковци“ и КЦМ – Комбината за цветни метали между Пловдив и Асеновград. Като пътувахме нагоре към Асенова крепост и Яврово, Жени Божилова и Николай Хайтов извръщаха глави да не гледат посърналото поле. Ще ни отровят и Добруджа, като я надупчат за шистов газ. Подражавахме на СССР; сега на САЩ. Миналата седмица едно форумче, същинско някогашно комсомолче, писа да подражаваме на САЩ, те по-добре от нас опазвали природата си. А бе чоджум, те Grand Canyon са емнали да го застрояват като нашето Черноморие. Теди Рузвелт (US president 1858-1919) демократ, ама не дотам, казвал: Speak softly, and carry a big stick, не повишавай тон, носи дебела тояга. Теди казал: The developers are malefactors of great wealth – застрояващите са богати злосторници. Затова САЩ имат прекрасни национални паркове. Ако предприемачите се бяха развихрили, нямаше да ги имат. Сега в САЩ има протести и филми срещу шистовия газ.

Сега да разкажа нещо весело. Жени Божилова умря. Тя беше весел човек и би искала весело да разкажа за нея. Превеждахме, редактирахме заедно, а когато поотделно, през ден се питахме един друг за разни неща и така 60 години. Тя изпадна в клинична смърт и излезе от нея; после втора клинична смърт и пак оживя. През тези 60 години хиляди книги ни минаха през ръцете, пардон – през очите. Веднъж я попитах: – Жени, помниш ли Рей Бредбъри? – Кой? „451 градуса по Фаренхайт“ или „Марсиански хроники“. Или „Вино от глухарчета“. А, сетих се. Питаш за „Смъртта е занимание самотно. Death Is a Lonely Business.“? Джимо, вече ме е срам да казвам колко пъти съм умирала. Нямаш представа колко е приятно. Душата ти се отделя от тялото, изпитваш облекчение, забравяш всички грижи. Скоро ще дойдеш на погребението ми. Ще се върна при Николай, Лиляна, майка и татко. Лиляна беше по-малката й сестра; Лиляна и аз играехме, когато бяхме деца. Когато казвах на Жени, че Лиляна беше красива и висока, Жени казваше: Защото момиченцата израстват по-бързо от момченцата, бе Джимо. Колко си глупав, пък аз разправям Джимо знае всичко. И си умираше от смях. Сега умря настина. При Асенова крепост се отклонявахме с колата към Яврово, родното село и къщата на Николай. Един път Жени каза: Представяш ли си, Бредбъри разни фентъзи и космически кораби, а не можел да кара кола. После към параклисчето пешком полека-полека, щадейки сърцето на Жени. Там ни чакаше Мюмюн с овцете и с кучетата си. Забелязваше ни отдалеч; той през живота си не беше прочел нито ред и имаше зрение на орел. Казваше „Носиш ли?“. Отговарях „Нося“ и му подавах стар брой на „Файнаншъл таймс“, който пристигаше в БТА по въздушна поща, специално олекотено издание на много тънка хартия, понеже авиолиниите таксуват пратките според теглото. Мюмюн казваше: Най-хубавият вестник. С ножицата за стрижка на овце той режеше вестника и си свиваше цигари. Николай мълчеше, Жени си умираше от смях, че според Мюмюн „Файнаншъл таймс“ е най-хубавият вестник. Но преди да тръгнем от нашата улица „Латинка“ за Яврово Жени винаги ме подсещаше за вестника на Мюмюн, защото знаеше, че аз забравям, а той помни всяка човещинка.
Димитри Иванов
В. Сега

Source Article from http://afera.bg/%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0.html