ПАМЕТНИК ОТ ЛАЙНА. КАК НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ ИЗПОЛЗВА ДС

Публикувано на 30.09.2014 / 15:18

КЕВОРК КЕВОРКЯН- Г-н Кеворкян, как ще коментирате публикувания от Недялко Йорданов „документ“ от „ДС“, който последва Вашата публикация „Състезание за клеветници“? Т.нар. „документ“, който Недялко Йорданов визира в предаването на Сашо Диков, намеквайки за Вас, че сте писали против него, изкарвайки се едва ли не дисидент по времето на Тодор Живков. След Вашата публикация „Състезание за клеветници“, в която категорично показахте становище на Комисията по досиетата, сайтът на сина на Недялко Йорданов – Недялко Недялков контрира с дълго „пазения“ „документ“ от Недялко Йорданов, който му бил даден от „адвокатска кантора“.
- Най- напред да кажа, че ако нещо ме притесняваше, изобщо нямаше да повдигна въпроса за твърденията на Недялко Йорданов в едно телевизионно предаване. Още повече, че той изобщо не е споменавал името ми.
Но трябва най-после да стане ясно, кой продуцира и използва боклука от „документи“ на ДС – и какво представлява той.
Да се придържаме към фактите.
Н.Й. казва нещо за някакъв донос.
Аз искам от Комисията по досиетата да провери, съществува ли подобен документ.
От там съобщават, че подобен документ не съществува.
Казват също така, че досието на Н. Й. е свалено в архив още през далечната 1968 година и по-късно не е работено с него – това е извънредно важна подробност. След 1968 година никой не се е занимавал с него – оставен е спокойно да гради кариерата си на самопровъзгласил се дисидент.
Как тогава сега се пръква някакъв документ – който уж се отнася до Н. Й. – при това създаден през 1980 година, за който Комисията не знае?!
А отгоре на всичко, върху него има и печат, че е декласифициран през 2011 година?
Къде на майната си е бил този документ за Н.Й., ако наистина се отнася за него?
Между другото, и казано на шега, ще взема накрая да направя някакво сведение на името на Председателя на Комисията, за да видите колко лесно се произвежда подобен боклук от документи.
Сега да се вгледаме внимателно в „документа“.
По начало, в него няма нищо осъдително, дори на „агента“ му харесало някакво заглавие, което обаче не било прието от Варненското издателство. Заглавието е на известна книга на Н.Й. – и от тук започват бъркотиите, които доказват, с каква идиотщина си имаме работа.
Да анализираме „документа“, за да се посмеем.
Но преди това да уточня, че това писание няма нищо общо с мен – това е творба на капитан Георгиев – както ще се окаже по-нататък, доста вдъхновена.
В този детайл се състои големия проблем на Закона за досиетата: някой казва/написва нещо от името на друг.
Какво написва и доколко то отговаря на истината – само един Господ знае, дори Н.Й. няма силата да прозре това.
Ето сега абсурдите в „документа“.
Капитан Георгиев е съчинил/написал сведение за обекта „Слон“.
Н.Й. се прави, че не знае, кой е той – а това е Дончо Цончев, Бог да го прости.
Капитан Георгиев съобщава, че книга на обекта „Слон“ – цитирам капитан Георгиев – със заглавие „Насаме с баща ми“ била върната от Варненското издателство. „Слон“ бил обиден: „Баща ми може да е бил някакъв, но той ми е баща, а аз съм творец – защо да не пиша за него“.
Това заявява „Слон“ за книгата „Насаме с баща ми“, която уж е негова – той обаче изобщо не е неин автор, това е книга на Н. Й.
Как да им вярваш на тия идиоти, на всичките, взети заедно!
Сведението, написано от капитан Георгиев, се отнася до „Слон“ – „Слон“ се оплаква, че новата му книга със заглавие „Насаме с баща ми“ е върната от Варненското издателство – но всъщност се оплаква за книга на Н.Й.
Вярвате ли им на тия идиоти, формени идиоти, които съчиняваха сведенията в ДС!
Един /Н.Й./ пише някаква книга, друг – „Слон“ твърди – според сведението – че е негова и се оплаква, че му я върнали от издателството.
Затова от 25 години повтарям, че подобни „документи“ са боклук, съчиняван от хора, които трябваше да си вадят хляба по някакъв начин в ДС и не рядко се видиотяваха в съчинителстването си.
Да вървим по-нататък в идиотщините – днес ще се занимаваме с семантичен анализ на дърварите от ДС.
„Слон“ се оплакал, че е преследван заради баща си.
Н.Й. никога не е имал проблемите на „Слон“, който наистина е бил син на „народен враг“.
Н. Й. е син на известен комунистически деец, имаше други грижи покрай баща си и заради това му направи цял словесен паметник.
Сега да не излезе, че са го преследвали и заради бащата на „Слон“.
Пълна лудница.
Да четем пак.
Слон се оплаква, че не му издават книгата заради заглавието „Насаме с баща ми“.
А това е заглавие на книга на Н.Й., който изобщо не е споменат в сведението и не е негов обект.
Надявам се, че става ясно, каква позорна манипулация прави Н.Й.
Някакъв от ДС бърка фактите и ги омесва, както си иска – а нашият Н.Й. се хваща за грешката му и ето го пак на предна линия, да лепи афишите за самия себе си.
И още.
Всеки, който зае да чете, без дори да е поет, ще разбере от „документа“, че капитан Георгиев докладва за разговор със „Слон“, а не с Н.Й.
Само Н.Й. не го схваща.
Ей, много си сръчен, поете, дори капитан Георгиев може да ти завиди.
Н.Й. наистина е гениален в натъкмяванията.
Капитан Георгиев докладва за обекта „Слон“.
А Н.Й. се вмъква като змиорка и твърди, че капитанът е докладвал за „Слон“ и за „Обект“ – съчинява си, че става въпрос за двама души.
Безумие.
Междувременно, от Комисията по досиетата отново ми потвърдиха, че в архивите им няма сведение за Недялко Йорданов.
Може ли сега Н. Й. да си пише още една точка във въображаемото му репресиране? Само един наивник може да се съгласи с това.
След всичко това, читателят спокойно може да си каже, че Н. Й. е талантлив манипулатор.
Ако капитан Георгиев е объркал и осрал фактите, може би от невежество, нашият велик поет го прави съвсем съзнателно.
Но добре, че измрънка нещо, за да ни накара да се вгледаме в един кретенски „документ“.
И да разберем, как някои хора се опитват да си направят паметници – паметници от лайна.

П.П. Между другото, понеже „репресираният“ Н. Й. винаги е бил отглеждан като коледно украшение – беше Секретар на Съюза на писателите, директор на театър, главен редактор и пр., и пр., все номенклатури на ЦК на комунистическата партия – той трябва да търси нещо за себе си в архива на Шести отдел на Шесто управление, който обаче комунистите предвидливо скриха. Те винаги са криели усърдно позорящите ги самите тях факти.
Но Н. Й. нека потърси, ако чак толкова иска да строи онзи паметник.

Съчинителю Н. Й, кажи на „авторитетната“ си адвокатска къща да се готви за дело – то ще бъде лесно. Тя трябва само да докаже, че има донос за теб.

afera.bg

 

 

 

Source Article from http://afera.bg/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BE%D1%82-%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE.html