СЪСТЕЗАНИЕ НА КЛЕВЕТНИЦИ

Публикувано на 29.09.2014 / 17:33

Кеворк Кеворкян В петък от БЛИЦ, научих, че сайтът АФЕРА е съобщил на читателите си за решението, с което осъдих за клевета Недялко Недялков.
Това решение бе потвърдено на всички съдебни инстанции.
По-късно от БЛИЦ ме помолиха да коментирам някакво обяснение на клеветника Недялков, което ми преразказаха най-общо.
Едва днес намерих време да прочета това обяснение. За жалост, то отново е типичен пример за клеветническа дейност – сега пък за сметка на българския съд.
Според клеветника Недялков, били го осъдили неколцина ченгета – вероятно има предвид деветимата уважаеми съдии от Градския, Апелативния и Върховния касационен съд, които без никакво колебание прецениха, че Недялков е клеветник. И това никак не е трудно да се констатира, понеже клеветникът не е успял да предостави нито едно доказателство в полза на безсрамните си твърдения.
Но той не обелва и дума за това, а измества оправданията си към клетата Държавна сигурност, която – ако съществуваше – Недялков отдавна щеше да копае въглища в някоя бургаска мина заради клеветите си. Но и в една нормална съвременна държава той изобщо няма да има възможност безнаказано да практикува процъфтяващия си бизнес – продажба на откровени лъжи и безсрамни клевети по адрес на най-известните български публични лица. А той дори изглежда се опиянява от тази си дейност. Но да не се занимаваме повече с него. Нека в друго съдебно дело да бъде преценено, какво заслужава човек, който толкова арогантно, като някакъв закоравял рецидивист, се изплюва върху лицето на съда.
Сега за нещо друго.
Снощи разбрах, че бащата на клеветника Недялко – поетът Недялко Йорданов – прозрачно е намекнал в едно предаване, че съм писал „донос“ срещу него. Нямало го в архивите – но той го получил тайно от някакъв негов приятел от ДС.
На този приятел, ако изобщо съществува, отсега му казвам, че е позорен, безподобен лъжец, на когото мястото му е в затвора, задето разпространява такива твърдения – но заедно с Недялко Йорданов, който да му дрънка там на китарка песничките си.
Прочетете какво гласи Наказателният кодекс за хора като вас и тогава използвайте услужливи телевизионни предавания.
Недялко Йорданов или е зажаднял за героични пози – или окончателно е влязъл в стилистиката на синчето си. Никога и по никакъв повод не съм писал нищо по негов адрес.
Но съм му помагал неведнъж, като съм му давал трибуна в предаването си. А пък в по-късните години тъкмо заради него дори си развалих отношенията с Мартин Карбовски, който написа книгата „Недялко яде лайна в НДК“.
И нещо далеч по-важно: навремето спестих на милионната си публика съмненията на големия ни писател Богомил Райнов, изречени преди 10 ноември 1989 година, и потвърдени пред камерата ми и от известни антифашисти от Бургас, че бащата на Недялко Йорданов е бил агент на фашистката полиция и е предал поета Атанас Манчев. Тази история е подробно описана и красиво героизирана от Недялко Йорданов в мемоарната му книга „От себе си не си отивай“. В нея той представя своята версия за въпросното предателство, което по начало не ми беше особено интересна. Нямам навик да се бъркам в комунистическите разправии, тяхна си работа.
Причината сега да извади тази несъществуваща история с доноса срещу него и да сипе клеветите си е очевидна: осъдих синчето му като най-долен клеветник, и сега татко му изстрелва поредната порция помия върху мен.
Неговата сметка е проста – да си каже мръсотията, пък когато след време съдът го навре в кучи отвор, и той ще се оправдава с ДС.
А пътьом и да се направи на страдалец от „онзи режим“, макар че преди 10 ноември 1989 година имаше всички възможни постове и привилегии, по някое време не беше шеф само на Пожарната в Бургас, беше си истинска комунистическа номенклатура.
Жалки са тия истории, но имам едно предложение към Недялко Йорданов.
В една от емисиите на последната „Всяка неделя“ направих разговор за книгата „Дело 585/1942 г.“ – едно разкошно фототипно издание, представено от наследниците на големия ни поет Никола Вапцаров. В тази книга има и донос на полицейски агент от Бургас, който е предал Вапцаров. Племенникът на поета, който гостуваше в студиото, ми намекна, че би искал да каже, кой е този полицейски агент. Отказах, а можех да създам голяма сензация. Но аз не работя по този начин. Ако Недялко Йорданов иска да научи, кой е бил въпросният полицейски доносник, предал великия Вапцаров, пред когото вероятно се прекланя – нека сам се срещне с неговия племенник.
Кеворк КеворкянПо-долу прилагам един документ, който днес получих от Комисията по досиетата. Той гласи:
В отговор на Ваше заявление и извършена от нас справка, Ви уведомяваме следното:
В централизирания архив на Комисията не съществуват никакви сведения срещу Недялко Йорданов, включително и такива, които биха могли да бъдат свързани по някакъв начин с Вашето име.
Спрямо г-н Йорданов е регистрирано дело, което е архивирано още през 1968 година и впоследствие не е работено по него.
Комисията не може да потвърди изнесените в публичното пространство от г-н Недялко Йорданов твърдения, отнасящи се до известен телевизионен водещ“.
Ей, храбреци, не се ли уморихте да се състезавате за званието „Фамилия-клеветници номер 1“?!

Кеворк КеворкянКеворк Кеворкян

 

Source Article from http://afera.bg/%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8.html