МЕДИИ ОТВЪД СМИРЕНИЕТО – ПРЕЗ УИСКИТО НА ДОГАН, СЪЛЗИТЕ НА „ГЕРОЯ” И САМОВЛЮБЕНОСТТА НА „ГЕНИЯ”

 

Със сигурност ще ме зашлевите, но винаги съм се отвращавала от журналистика, която си пъха микрофоните в болничните носилки, под носа на шокирани близки на жертви и пред плачещи вдовици, задавайки идиотски въпроси от рода на „как се чувствате”. Тази събота родните медии се разходиха отвъд смирението, гонейки рейтинг. Много е смешно това с рейтинга – в телевизиите животът е капсулиран в рейтинга и точно поради тази причина водещи и журналисти приличат на зомбирани восъчни фигурки.

Какво подарили на Доган за юбилея му – фундаментален „удар”, докато надигат журналята бутилката с уиски пред Сараите, пратена от Сокола, за да ги почерпи. Телевизор, незнамси колко инча, куче, картина, Есил Дюран се „чекнела”…

Вдовицата на убитата барета в Лясковец чете писмо, сълзи, музикален фон, героят, разстреляни мечти и послание всички мъже да бъдат като него. Когато има раздираща болка, смирението е знака и. Телевизионните камери са „добро”, което ако е непоискано е цинизъм, а ако само пожелано никога не е от полза. Незабравата не се постига с телевизионни драматургични репортажи – етюди. Незабравата идва от душата, а тя знае пътя и без телевизионните знаци.

Сашо Диков с автоинтервю в собственото си предаване, за да разберем колко  голям гений е, колко е неподкупен и велик. Когато саморекламата крещи, значи има ниска самооценка. Ако човек е честен, той не се бие един час в гърдите, че е такъв. Просто оставя зрителите да преценят. А камерите не могат да скрият нищо – нито в очите, нито в жестовете, нито в неизказаното.

Тази събота в родната журналистика отсъстваше Бог.

Afera.bg

 

 

 

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/59277.html