НАГРАДИТЕ „ИКАР” ПОД ПАЛКАТА НА ПРОТЕСТЪРИТЕ

 

Празните жълти павета изляха своите лидери и послания от сцената на Народния театър. Тазгодишните награди “Икар” доказаха, че талантът е в това да служиш вярно на този, който те храни, и да лаеш срещу този, който пречи този рай с хранилката да бъде нарушен. Просто, но и прекалено прозрачно за днешно време. Една стройна и нагла организация, използвала Деня на театъра, за да постави и от сцената въпроса : Кой? Ама нямаше нужда!

Лошото на такива протестни акции, в каквато се превърна церемонията в Народния театър, е, че се оголиха и организаторите на недоволствата през изминалите месеци по жълтите павета – самият Съюз на артистите и Христо Мутафчиев, участниците – от студентите в НАТФИЗ, до добре охранените театри и артисти към Столична община, които бяха отрупани с награди, както техните спонсори – банки и компании като “Кока-Кола” и да не ги изреждам. И всички те под крилото на кмета на София Йорданка Фандъкова. Чудна родна картинка! И всичко това на гърба на театъра и неговия празник. И накрая БНТ, която излъчи цялата протестърска акция под мотото “Икар 2014″. Същата тази БНТ, която в този ден плачеше, че е обществена медия и иска по-сериозно финансиране. Прави са опонентите на обществената телевизия, че не са приемливи и обществено добре приети акции като “Икар”, “Под прикритие”, както и журналисти и артисти, появяващи се в национален ефир, които натрапчиво искат да налагат като обществено собственото си убеждение – да се връща Бойко! Тогава ще бъде истинският празник!

За съжаление не може да се посочи и грам обществен интерес да тикаш на публиката неуспешни опити да се върне времето на Борисов и ГЕРБ. И че тези, които бяха момчета за всичко на Борисов, Плевнелиев и Фандъкова – Мутафчиев, Владо Пенев и други такива “находчиви” таланти, не са много за показване. Защото техните агитки в центъра на София не получиха подкрепа и затихнаха. И е някак неудобно артистите, интелигенцията, да прави насилени агитки на своите политически любимци. При това с неприятния привкус, че тяхната номинация повече от сигурно е уредена не с безсмъртна игра на сцената, а с изпълнителността на обслужващ персонал. Владимир Пенев стана министър на културата на Плевнелиев, след това абсолютно се самозабрави и отблъсна тотално аудиторията със самодоволството си, напомняйки за най-хубавите години от нашия живот, тези години, в които изкуството бе наистина опозиционно, имаше дисиденти. Но те бяха съвсем други, не така “израснали” до коляното на Плевнелиев. Въпреки че получи награда за главна мъжка роля, Владо Пенев не беше ентусиазиран на церемонията, може би защото го нямаше именно Президента, неговия господар. Всичко описано доказа несъмнено, че Владо Пенев окончателно руинира таланта си. Никога не е късно да се изложиш!

Набиваше се на очи, че няма дори един номиниран, който не е протестър от площада. Лъсна режисьорът Стоян Радев, един от активистите на протестите, в случая – режисьор на церемонията, както недоволната студентка Мила, която сега пее от сцената на Народния театър. Както и всички номинирани, сред които няма и един, който не е от клана “Кой?”.
Доста отблъскващо със своята повърхностна схема мероприятие – ако служиш на ГЕРБ и протестърите, ще бъдеш отбелязан като артист. Ха-ха. Артистите са малко по-сложно устроени, май и по-сложно реагиращи. Поне това е моята представа. Дори снахите на ЦК, протежета и партийните секретари не бяха така стройно подредени и ясно показващи кой кой е?

Какво повече да обсъждам?

Не видях полет и талант на потънал под бремето на “опозиционност” от доста съмнителен характер. Защото само преди дни на кафе седяха политици, един, който стоеше и финансираше от улиците да се крещи въпросът: “Кой?”, а другият – имащ алергия точно от този въпрос, но явно двамата се договориха да приключи това питане от месеци. И сега не разбрали този знак, с който всъщност политиците се подиграха на усилията на протестърите. Оказа се, че те са просто марионетки, употребени и вече ненужни. Тук въпросът за новия морал и други лозунги на протестърите добиват отблъскващ характер, защото пред нас се разигра перформънс на употребените марионетки. Крахът е пълен и публичен. Обществото не може да свикне да има такива творци наемници, с които грубо се подиграха политиците. Кой ще признае краха?

А кой ще приеме спокойно, че в тази криза именно артистите са така самодоволни, яслата им е пълна. Фандъкова строи театър в метрото на Мутафчиев, а той се прави на благотворител за болните актьори. Театърът в живота така ги е завладял и церемонията на тазгодишните награди бе черешката на тортата! Само че не разбраха зрителите кое е представлението, което могат да гледат, за да излязат от тази посредствена политическа агитка. До следващия път!

Мирослава Кортенска

В. Стандарт

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/59244.html