Месечни архиви: December 2014

ИСТИНАТА ЗА БАЩАТА НА НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ. И ЗА ДРУГИТЕ БАЩИ.

Публикувано на 14.12.2014 / 20:00

Недялко ЙордановРЕЗЮМЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА ЕДНА УБИЙЦА
Първа част

Това разследване започна малко случайно.
АФЕРА препечатваше полемиката между Кеворк Кеворкян и Недялко Йорданов, стартирала след като АФЕРА оповести, че синът на Недялко Йорданов – собственикът на жълтакава агенция Недялко Недялков е осъден от на три инстанции като клеветник.
Внезапно Недялко Йорданов намеси и моето име в полемиката.
Нарече ме „убийца“, използва и други обидни квалификации.

Какво толкова бе разгневило „нежния“ поет?
Няма да повярвате: едно наглед съвсем обикновено интервю.
Обаче то е с по-голямата сестра на предадения и убит партизански поет Атанас Манчев. Тя и днес, на 92 години, все още е убедена, че бащата на Н. Йорданов е предателят. Видеото от разговора ми с нея можете да видите в АФЕРА.

От десетилетия насам това предателство е от най-одумваните мистерии на антифашистката съпротива в Бургаския край. Много участници в нея са били убедени, че то е извършено от Асен Йорданов – бащата на поета Недялко. Някои и досега са убедени в това. А най-упорито търсят истината сестрите на убития Атанас Манчев.
Затова даже беглият интерес към тази тайна вбесява Недялко Йорданов. През десетилетията той упорито създава образа на баща си като честен комунист, несправедливо обвиняван в предателство, а и в по-тежки грехове. Написал е книги и пиеси за него, фанатично е убеден в своята истина. И настоява всички да се съгласяват, че това е свещената истина. Никой няма право да изрази друга истина, дори сестрите на предадения Атанас Манчев.
Но гневът не е добър съюзник.
Нападайки ме най-безцеремонно, наричайки ме „убийца“, Недялко хвърли в спора последният си аргумент – името на Тодор Ченгелиев, за когото той твърди, че е предателят на Манчев.
Мъртвите не могат да се защитят – а Тодор Ченгелиев е убит заедно с брат си Иван и майка им Каля в деня, когато е предаден и убит и Атанас Манчев – 21 май 1944 година.
Мъртвите не могат да се защитят, така е, но те също имат права.
Те също имат близки, които имат право да ги защитят.
Така разследването ми взе нова посока, веднага след като се срещнах с родствениците на Тодор Ченгелиев.
Онова, което те споделиха с мен, е потресаващо жестоко. А със сигурност е непоносимо за Недялко. Но той трябва да се примири, че освен неговата истина има и друга.
„Абсолютно документалната” истина на Недялко Йорданов, с която той брани името на баща си от години, е свързана с един-единствен документ – „рапорт” на помощник – околийски началник, даден му, по неговите думи, от служител на ДС в края на 70-те години, и публикуван от Н. Йорданов години по-късно.

Каква е обаче достоверността на този документ, който Недялко цитира, а сега вече използва, за да набеди в предателство един мъртвец?

Става дума за „Донесение на помощник околийския управител Д. Милев в Айтос за станалото на 21 май 1944 година, изх.№3182/23 май 1944, областно полицейско управление – Бургас, вх.№ 2089” – документ, за който Недялко Йорданов казва, че „старателно е укриван”.
Обаче!
Скандалнта истина е съвсем различна!
Още на 14 март 1990 година тогавашната директорка на Държавния архив – Бургас Елена Дойчева пише гневно статията си „Загадки по документ на специално съхранение №15” и изнася скандалния факт, че въпросният документ е подменен!
Ето какво пише директорката на Държавния архив в Бургас Елена Дойчева:
Безкрайно бях изненадана, след като установих, че подобен документ е бил заведен на специално съхранение под инв.№15 в Бургаския държавен архив и в последствие … е изчезнал.
Как разбрах това? В каталога на документи за революционното движение 1941 – 1944 година, подготвен за печат през 1973 г. и издаден през 1974 г. е включена анотация на донесение от помощник околийския управител в Айтос до областния директор в Бургас за жандармерийската блокада на 21 май 1944 г. в гр. Айтос и обстоятелствата около гибелта на поета – партизанин Атанас Манчев, нелегалния Иван Ченгелиев, брат му Тодор и майка им Каля Ченгелиева.

След проверката в книгата за регистрация на документи на специално съхранение се оказа, че още на 18 февруари 1974 г. под същия инвентарен номер е заведен съвсем друг документ?!

Около изчезването на този документ от Държавния архив преди години и появяването на ксерокопие с подобно съдържание възникват въпроси.
Къде се намира изчезналият от Държавен архив – Бургас документ?
След като Недялко Йорданов си служи с ксерокопие, което по същество не е документ, би следвало да притежава и оригинала. По какъв начин се е сдобил с него?
Защо се опитва чрез въпросното копие да манипулира общественото мнение?
Недялко Йорданов категорично твърди, че Тодор Ченгелиев е предал брат си – Иван, поета – партизанин Атанас Манчев и майка си Каля Ченгелиева – укривателка на двамата нелегални, като цитира следния абзац от полицейското донесение:
„При разпита… Тодор Д. Иванов призна, че в дома му в този момент са били укрити двама нелегални, от които единият е бил брат му Иван Д. Иванов, който около три години беше в неизвестност, а втория нелегален не познавал”.
Специалистите историци знаят, че е необходимо особено внимание и прецизност при работата с полицейски документи, които в подобни случаи са създавани, за да дезинформират и отклонят вниманието в невярна посока.
В потвърждение на това е следния пример с документ, свързан пак с кървавата драма от 21 май 1944 г. в Айтос.
В протокола на Градско общинско управление, Айтос от 12 юни 1944 г. четем следното: „Днес 12 юни 1944 г., гр. Айтос, съгласно предписание 1753 от 10 юни 1944 г. на айтоския околийски управител, с което се нарежда да се конфискуват имотите на забягналите в нелегалност Иван Димитров Тодоров, Тодор Димитров Тодоров и Каля Димитрова Тодорова – всички от град Айтос…
Дезинформацията в този документ е следната: първо – и тримата „забягнали в нелегалност” по това време вече са били убити и второ – Тодор и Каля Ченгелиеви не са били нелегални.
Но дори да приемем, че Тодор Ченгелиев при разпита след инквизициите е признал за укриването на брат си и Атанас Манчев, това съвсем не означава, че той е техният предател.

Предателство е имало, но – логично – то е станало преди разпита на арестуваните.

За това твърдение категорично информация получаваме от следния текст по- нататък в същото донесение:

„След убийството на нелегалните бяха убити майката и единия от братята, които са знаели, че в дома им има нелегални, и не са обадили на властта.”
Какъв точен и ясен изказ за това, че предателят не е сред семейство Ченгелиеви!

Още повече, че убитият е Тодор Ченгелиев, на когото Йорданов с такава лекота преписва предателството…“

В статията си от 8 март /1990 г./ той /Йорданов/ пропуска този цитат. Защо?

Това заявява категорично директорката на Музея в Бургас.
Защо изчезва този документ №15?
Още повече, че той е описан в каталог на документи за революционното движение 1941 – 1944 година, подготвен за печат през 1973 г. и издаден през 1974 г.?
Кому е било нужно да го краде, след като той е описан надлежно в архива и си стои там, а при желание от която и да е страна би могло да бъде видян и копиран?
Това са тежки, драматични въпроси, които трябва да получат своите отговори.
Документ № 15 е в основата на цялата защитна теза, която Недялко Йорданов изгражда, за да оневини баща си. А се оказва, че той е откраднат и не съществува там, където му е мястото. Това поставя под дълбоко съмнение неговата достоверност.
И не е ли прекалено съмнително и непочтено Н. Йорданов да не го цитира дословно, както твърди директорката на Музея и да спести толкова важният пасаж:

„След убийството на нелегалните бяха убити майката и единия от братята, които са знаели, че в дома им има нелегални, и не са обадили на властта.”

Какво се изясни по-нататък от разговорите ми с родствениците на Тодор Ченгелиев, набеден посмъртно от Недялко Йорданов?
Ченгелиеви и днес категорично опровергават твърденията на Н. Йорданов.
Между тях е и Иван Ченгелиев – бивш първи секретар на Областния комитет на БКП-Бургас, а след промените на 10 ноември 1989-а първи секретар на Окръжния комитет на БКП, внук и племенник на избитите през май 1944 година Ченгелиеви.
Най-напред той уточни, че участието на бащата на Недялко в партизанското движение е направо символично.
Пред мен той каза буквално следното: „Асен Йорданов е бил два дни партизанин“.
Преди две години и група видни антифашисти от Бургаския край също опровергаха неточностите, с които Недялко Йорданов украсява биографията на баща си.
Иван Ченгелиев ми предостави и Доклада на Комисията на ЦК на БКП /1950 година/, написан след мащабно обследване на ръководните кадри на комунистическата партия в Бургаски окръг. Там могат да се открият констатации, които представят в съвсем друга светлина образа на Асен Йорданов.
Цитирам фрагменти от доклада:
…В началото на 1944 год. по нареждане на щаба на Шеста оперативна зона в Бургас се създава районен щаб в състав: Асен Йорданов- командир, Радко Миланов – началник щаб, Динчо Ковачев – политком и Тодор Георгиев – зам. комендант…Щабът по нареждане на Шеста оперативна зона е трябвало да сформира щабове в Царево, Средец, Айтос, Каблешково и гр. Бургас, да сформира бойни групи по районите, да ги изведе в балкана и да организира ликвидацията на провокаторите – Михаил Пройков и Васил Георгиев.

На Асен Йорданов конкретно е било възложено да организира тази акция за двамата провокатори. Това той не е изпълнил… Поставената задача за създаване на партизански отряд в околиите е провалена от Асен Йорданов и Радко Миланов…

В района на Каблешково и Айтос, бургаският щаб начело с Асен и Радко не е могъл да предотврати създаването на партизански отряд, защото хората са били излезли без тяхно разрешение…
За да разгроми сформирания отряд полицията е получила помощ от сътрудниците си в районния щаб. На 6 май 1944 година, след като Асен Йорданов е заклел партизаните, членовете на щаба вместо да останат при отряда и да помогнат при първата му бойна акция, се връщат обратно. Тодор Георгиев, член на щаба, настоява да остане в отряда, защото имал повиквателна заповед за казармата, но Асен го убедил да тръгне с тях. На 13 или 14 май 1944 г. Асен Йорданов, Радко Миланов и Динчо Т. Ковачев се завръщат обратно съвсем свободно в Бургас…
На 18 с.м. щаба се събира на заседание, на което Тодор Георгиев докладва за направеното и се взема решение ръководителите да отидат в концентрационните лагери, ако не се установи връзка с Шивачево и Странджа. Това е антипартийно решение, което не е взето без знанието на полицията.
Асен Йорданов и Динчо Ковачев са получили повиквателни заповеди на 16 май, а на 18 с.м. районния щаб решил да заминат за лагерите, макар че са се върнали само преди няколко дена от отряда и са им известни и връзките и квартирите. С повиквателните заповеди, пратени по нареждане на полицията и решенията на щаба доброволно да се отива в лагерите, се е целяло да се разсее всякакво съмнение, че предателството на отряда идва от щаба.
С арестуването обаче на Асен Йорданов на 21 май 1944 год. в Айтос от военните са се объркали сметките на полицая Косю Владев. Той е знаел, че задържането на Асен в тоя момент означава разстрел за него. Така както са били разстреляни всички други. Затова Косю Владев най-енергично се намесва и под негово давление военните не го разстрелват.
За да се разсее всякакво съмнение върху него, че има връзки с полицията, му устройват процес, но чак през м.юли 1944 год.

Арестуването обаче на Асен Йорданов в Айтос го разкрива като предател. Той саморъчно е написал пред военните: „На 21 май ме арестуваха и казах нелегалният“.
Успехите на полицията от месец февруари до 9 септември 1944 година, когато полицията разгромява всички опити на Партията да създаде партизанско движение, се дължат преди всичко на предателското държане на Асен Йорданов и на агент-провокаторската дейност на Радко Миланов от районния щаб…

За състоянието на Бургаската партийна организация и нейното ръководство до 9 септември 1944 година, може да се каже следното:…Асен Йорданов – предател и капитулант…
Отнема званието „народен партизанин“ и всички произлизащи от това привилегии на Асен Недялков Йорданов – бивш организационен секретар на Областния комитет – Бургас, сега покойник, заради извършеното предателство преди 9 септември в полицията, заради провежданата от него капитулантска линия против партизанското движение…
И т.н., и т.н.
Тези оценки силно се разминават с твърденията за Недялко Йорданов.
Какво излиза, според доклада?
Баща му не изпълнява задачата да ликвидира двамата агент-провокатори Михаил Пройков и Васил Георгиев.
Баща му проваля създаването на партизански отряд в околиите.
Но не успява да попречи да се създаде отряд в района на Каблешково и Айтос, защото там хората излизат в Балкана, без да се съобразяват с него. Това е убийствена оценка.
В друг случай бащата на Недялко Йорданов заклева набързо партизаните – и бърза да се върне на сигурно у дома си. Дори настоява да го придружи член на щаба, независимо от неговото желание да остане в отряда.
А след това решава да се отзове на повиквателна, с която властите го изпращат в лагер, но не и да остане в отряда. И т.н.
Искам обаче специално да отбележа нещо:
В доклада на Комисията на ЦК на БКП не се твърди категорично, че Асен Йорданов е агент-провокатор на полицията.
Научаваме това от изказването на Георги Чанков, секретар на ЦК на БКП и председател на Комисията за обследване на ръководни кадри в Бургас, пред партийна конференция след приключването на обследването:
Асен е водил антипартийна борба. В каква степен той е бил в услуга на полицията ние не доказваме за неговото агентпровокаторство. Отнема му се званието „Народен партизанин“ и всички произтичащи от това звание привилегии на Асен Йорданов, заради извършено предателство преди Девети септември в полицията.

Той е дал писмени показания и е предал Атанас Манчев и Ченгелиеви. За това предателство става дума. Заради провеждана от него капитулантска линия против партизанското движение и за фракционна борба в партията след девети септември. Ние имаме и редица материали, които го уличават като агентпоровокатор, но не доказваме това нещо. Може би по-нататък ще се доизяснят нещата…“.

Чанков е категоричен:
Бащата на Недялко е изобличен и анатемосан заради извършено предателство преди Девети септември в полицията.
Той е дал писмени показания и е предал Атанас Манчев и Ченгелиеви.
За това предателство става дума. Както и заради провеждана от него капитулантска линия против партизанското движение.
Това твърди Чанков, това са твърденията, срещу които се противопоставя десетилетия наред Недялко.
Може ли да се вярва на Георги Чанков?
Той не е случаен човек. Живков го мрази, защото за разлика от него Чанков има завидна революционна биография. И той е изхвърлен от партийния елит и изолиран.
Йорданка Чанкова, съпруга на Георги Чанков, е член на Политбюро на ЦК на Българската работническа партия /комунисти/, тя е едно от най-известните имена на антифашистката съпротивата, загива като партизанка. В сравнение с Чанкови, Живков изглежда в очите на старите партийни кадри като клоун.
През януари 1990 година Георги Чанков е реабилитиран след решение на Политбюро на ЦК и на Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия.
Докладът на Комисията по обследване на ръководни кадри в Бургаски окръг е подписан от секретарите на ЦК Георги Чанков, Георги Цанков и Станко Тодоров.
Обследването е продължило 9 месеца и завършва с конференция.
Наказани са 58 ръководни кадри.
Комисията е разпитала 233 души, били са извикани или са се явили по собствено желание още 306 души – или общо 539 души. Представени са и 136 писмени изложения – общият брой на свидетелствата е 675.
Този доклад очертава потресаваща картина – на предателства, на „капитуланство“ и т.н. Неговите оценки по-късно никога не са опровергавани от ръководството на комунистическата партия. Недялко Йорданов също не се занимава подробно с фактите от него. За него е достатъчен само Документ № 15, който обаче има скандална стойност.
Трябва да призная, че аз се отнасям с известна предпазливост към някои констатации на доклада, но той поне няма скандалната история на Документ № 15.
А обвиненията към бащата на Недялко Йорданов са живи и до наши дни, както ще стане ясно по-нататък от някои свидетелствата.
Освен това, доклада е подписан и от Станко Тодоров, който съвсем до края на тоталитарния режим бе един от неговите главни велможи – беше член на Политбюро на ЦК на БКП, Председател на Министерския съвет, а промяната през 1989 година го завари като председател на Народното събрание. Но не е известно, по какъвто и да е повод, Станко Тодоров да се е отричал от подписа си под този Доклад.
Н. Йорданов нарича, въз основа само на странният документ № 15, „предател“ Тодор Ченгелиев, който е убит като куче и не може да се защити. Обаче няма желание да опровергава изводите на Комисията на ЦК на БКП от 1950 година.
По време на разследването ми Тодор Ченгелиев–син ми предостави и други свидетелства, например това на Стоянка Маринова Николова, съседка на Ченгелиеви, наблюдавала на 21 май 1944 г. това, което става на отсрещната страна на улицата:
И тогава видях, че Тодор Ченгелиев стоеше до тяхната къща, подпрян на стената с белезници на ръцете, той беше целия обезобразен, едва стоеше на краката си, направо беше разсипан от бой. След малко отиде един от началниците на жандармерията и взе да блъска Тодор Ченгелиев да влиза в къщата, а той не можеше да се помръдне. В това време се хвърли бомба, тя веднага не можа да експлодира и началника на жандармерията я ритна, тя се блъсна в Тодор и му разкъса корема. Той изрева като животно и падна на земята. Два часа той се влачи, докато траеше престрелката. Когато спряха да стрелят жандармеристите извадиха Иван Ченгелиев от скривалището убит. Донесоха и Тодор Ченгелиев, хвърлиха го върху брат му Иван, след това доведоха майка им и започнаха да псуват майката и Тодор, и викаха:

„Нали казвахте, че няма партизани във вас, тоз какъв е?”

– ставаше дума за Иван. Тя мълчеше. Жандармеристите доубиха Тодор и тогава разстреляха майка им – баба Каля – която падна върху двамата си синове. За гореописаното удостоверявам с личния си подпис.
Обърнете внимание на тези думи, за мен те са много важни:

Нали казвахте, че няма партизани във вас, тоз какъв е?” – какво по-добро доказателство от тези думи за невинността на Тодор Ченгелиев!

Фаталният ден 21 май 1044 г. е повод за нестихващи престрелки между Ченгелиеви и Н.Йорданов. Те продължават и досега.
Недялко Йорданов пише:
На 12 юли 1944 г., след 52 дни жестоки инквизиции и престой в мазетата на жандармерията, „агент – провокаторът” Асен Йорданов е изпратен в Бургаски затвор и на 26 юли е осъден на смърт.
Тодор Ченгелиев-син обаче му отговаря, като цитира думите на съпругата му Кина Йорданова:
„Когато ходех да нося храна на Асен в жандармерията, аз всеки ден го виждах…Отивах обикновено по време, когато ги извеждаха за клозета и само Асен го извеждаха сам, а другите групово…
Синът Ченгелиев допълва:
Точно живи още другари, арестувани с него, твърдят, че за тях близките им дори не са знаели живи ли са или мъртви, не знаели къде са, а при Асен всеки ден идва жена му и синът му. На кого да вярваме тогава? На тях, на убитите край Топчийско, или на Недялко?
Тодор Ченгелиев-син припомня и свидетелството на Димо Петков, лежал в затвора заедно с Асен Йорданов:
В затвора имахме възможността да посрещнем Асен в нашата килия, където престоя повече от десетина дни, което време лежа до моята постеля. На всички ни направи впечатление: първо – осъден на смърт, а не е настанен в единична килия, като другите смъртни. Второ – на нас, младите ремсисти, разрешаваха свиждане с близките веднъж на два месеца, а на него по 2-3 пъти седмично с жена му и детето и то не зад решетките, а в канцелариите на дирекцията. Трето – бай Асен се движеше из района свободно, като надзирател. Четвърто – вълнуваше ни и въпроса защо съвсем млади момчета, които по това време попаднаха в жандармерията не ги докараха в затвора, а ги избиха, а бай Асен, който е изпълнявал задължението да закълне всички партизани в отряда не го постигна същата участ.
След 9 септември 1944г. в разговор с Тома Георгиев, работещ в органите на МВР, сега покойник, сподели с мен, че е конвоирал групата с Косьо Владев по време на съдебното действие. Косьо Владев се е държал много спокойно до произнасянето на смъртната присъда.
Когато е била произнесена, той възкликнал: „Ах, Асен ме излъга”. При тия думи Велчо Ч. му е запушил устата.”
От своя страна Недялко Йорданов твърди:
С Тодор Ченгелиев се разиграва жестока драма. Несвикнал с инквизициите в ръцете на изверга Панайот Чушкин, за броени минути, най-много за половин час, той издава Атанас Манчев и собствения си брат”.
Отговорът на сина на Тодор Ченгелиев:
Пак НЯМА СВИДЕТЕЛИ, НЯМА ДОКУМЕНТ, но Н. Йорданов е толкова уверен във версията си, че определя дори времето, за което „Ченгелиев е проговорил”. А това вече е наглост.
Нелегалните нямало да бъдат открити, всичко е можело да се размине с извършения вече обиск, безсрамно твърди комбинаторът на факти Н. Йорданов и като че ли е забравил собствените си въпроси още в първата част на поредицата му.
Ще освежа паметта му. Написал е сам: „И така на 21 май 1944 г. в 4 сутринта се прави блокада на цял един град”. В рапорта пише: „ЗА ИЗДИРВАНЕ НА НЕЛЕГАЛНИ ЛИЦА”.
Не ти ли се струва, г-н Йорданов, че като е пишела този рапорт полицията е знаела кого ще търси?
Кой е предизвикал тая блокада?
Защо тя става в такъв ранен час?
Откъде бургаските разузнавателни служби ИМАТ СВЕДЕНИЕ, че в Айтос се укриват такива лица?
И аз това питам непрекъснато, г-н съчинителю.
Откъде имат сведение?
Ето и сам го признаваш, но после тръгваш по други пътеки. Никой не иска от теб да фантазираш колко минути е издържал Т.Т. Ченгелиев, а да отговориш, кой е съобщил на полицията, че в Айтос има нелегални.
Кой е известил така спешно?
Това е въпроса, който, нека признаем всички, все още остава.“
Това е позицията на Тодор Ченгелиев–син.
А ето какво каза пред мен и друг от наследниците на Ченгелиеви – Иван Ченгелиев:
Нашата позиция е пределно ясна. Тя е непроменена през годините. Недялко Йорданов не отговори на главния въпрос – кой доведе полицията и жандармерията да блокира града и да прави обиските? Ако е имало предателство, то е направено от някой по-отгоре и по-отдавна… Това е отлична работа на полицията – на Гешев и на Косьо Владев, неговият човек в Бургас – за маскиране на истинския убиец и подхвърляне на жертвени агнета …

Както сами сте се убедили, полемиката за случилото се на 21 май 1944 година и досега е крайно ожесточена.
Аз предлагам на вниманието ви само факти и свидетелства. Вие сами ще прецените, каква е ролята на бащата на Недялко Йорданов в предателството на поета Атанас Манчев.
Мога само да си представя какво е преживявал Н. Йорданов през годините като „син на враг на народа“. Но и Ченгелиеви, и сестрите на Манчев – и не само те – също имат право да отстояват своята истина.

Нека се замислим и върху друго. Бащата на Н. Йорданов умира три години след „победата“ на 9 септември 1944 година – от тази смърт Н. Йорданов също се опитва да прави сензация, макар че свидетелствата на лекарите категорично го опровергават. Но Атанас Манчев и Ченгелиеви – Иван, Тодор и майка им – са избити безпощадно. Труповете им са изложени на показ за назидание. И даже децата от Айтос са принуждавани да минават край тях!
В този смисъл спорът за предателството в Айтос не е равностоен –защото каквато и да е била ролята на бащата на Н. Йорданов, други хора са платили с най-високата цена – с живота си.
И най-важното. Спорът за предателството на Атанас Манчев никак не е маловажен и по друга причина. Покрай него пред нас се очерта една убийствена картина изобщо на Съпротивата преди 9 септември. Достатъчно е да припомня стряскащата констатация на Доклада, фрагменти от който вече цитирах: според нея, окръжният комитет на партията в Бургас дълги години е бил ръководен от агенти на фашистката полиция! Ето го този фрагмент: „От 1934 г. до 1944г. не е останал нито един окръжен комитет, който да не бил разбит и разгромен от полицията. Тя е постигнала това главно със завербоването на агент – провокатори, които е имало почти във всички състави на окръжните комитети и през всички години”.
И още един ужасяващ факт. След реабилитирането на Асен Йорданов, което става „тихомълком“, един от наследниците на Ченгелиеви разговаря със Станко Тодоров, който навремето е оповестил Асен Йорданов като предател.
Станко Тодоров казва: „Дайте да не ровим повече в тези истории, да не настройваме вътрешно другарите в партията”.
Така самата БКП замита търсенето на истината за предателя.
Партията няма сметка от това легендата за „чистата” партизанска борба да бъде срината.

И за какво тогава са били избити Атанас Манчев и Ченгелиеви?
Разследването на „една убийца“ продължава.

ВЕСЕЛИНА ТОМОВА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

ПОЕТ МЕ КЛЕЙМОСА КАТО УБИЙЦА, ЗАЩОТО ТЪРСЯ ИСТИНАТА, КОЯТО НЕ ИСКА ДА СЕ ЧУЕ. ОЧАКВАЙТЕ ОБАЧЕ ИСТИНАТА И НА ЧЕНГЕЛИЕВИ.

Разследване на една „убийца”: Технологията на злото. Предатели и жертви. Как Недялко Йорданов оправда баща си и предателството.

Агент–провокатор ли е бащата на Недялко Йорданов. Разследване на една „убийца”: Технологията на злото. Предатели и жертви. – 2

 

 

Source Article from http://afera.bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE.html

АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ С „КИН ГЕРИ”* УСМЪРТИ МИХНЕВЦИ И СУФЛЬОРИТЕ ИМ, ПЛАСИРАЩИ ЛЪЖИ ЗА СЕРТОВ

Публикувано на 14.12.2014 / 18:41

Алексей ПетровАлексей Петров нанесе смъртоносен удар „кин гери”* срешу „информ бюро Михнева”, жълтурковските сайтове и всички журналя, които бълват лъжи и истерии, диктувани им умишлено контролирано от определи суфльори. Алексей Петров разби всякакви тъпоумия, че Сертов е в САЩ, за което изпищя естествено Михнева и жълт сайт, който дежурно пуска фалшив пласмент, и който изобщо, ама изобщо няма нищо общо с Делян Пеевски.

Алексей Петров каза, че Петко Сертов няма как да е в далечна дестинация, тъй като международния му червен паспорт Петров го е видял с очите си и той се намира в дома на Сертов. Петров заяви, че е имал срещи със съпругата на Сертов, която също се включи в предаването на Сашо Диков по Нова телевизия и потвърди, че червения паспорт на Сертов е в нея, в дома им.
Сертова отказа всякакъв друг коментар, като помоли, който има „достоверна и конкретна информация” да я предостави на службите.
„Шумът само може да навреди, затова апелирам към тишина по случая със Сертов. Както може да е много прозаично, така може и да е много сложно”, каза още Петров.
Алексей Петров съсече и глупостите на Антон Тодоров, който твърдеше, че Сертов е бил болен рак още през 2009 година, като ги нарече лъжа. Петров отрече и михневизмите за наличие на „любовница“, забъркана в изчезването на Сертов.
Алексей Петров заяви още, че Сертов е имал сериозна визия за бъдещето, като са разговаряли да правят ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ АНАЛИЗИ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА И АКАДЕМИЯ ЗА РИСКОВЕТЕ.

Afera.bg
* кин гери – удар в каратето в слабините / на уличен език казано – в та*аците/

Source Article from http://afera.bg/%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%B9-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D1%81-%D0%BA%D0%B8%D0%BD-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D1%83%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8-%D0%BC.html

Безхаберието на меверейците има конкуренция само на едно място – в ДАНС. Аферата „Сертов“ показа, че тази служба на практика не съществува

Публикувано на 14.12.2014 / 18:40

МВР ДАНСМеверейците „обърнаха резбата“ за Петко Сертов. Пласират внушения за „инсценировка за закрила от покушение“
Когато час след новината на БНТ и БНР за „изчезването“ на Петко Сертов, реднахме невинни словца за връзката му с бизнес кръг около банка във Виена, през която са минавали милионни транзакции за мегапроекта Южен поток“, не забравихме лекинко да боднем и версията за „инсценировка“. Първо, защото е задължителна, а ченгетата вече работеха по нея, независимо, че за разлика от други случаи, когато са тръбели, сега мълчаха. Второ, защото, разбира се, е „хуманна“. Мълчанието на ченгетата беше и роличка – колко сме оперативни един вид. Колкото преиграно си траеха за тази версия, толкова натрапчиво сега я налагат.

От първия момент телефоните, свързани с П.С. са „на контрол“. „Разследващите си сътрудничат добре със съпругата на изчезналия бивш шеф на ДАНС. Силно се надявам г-н Сертов да е жив и здрав.“, заяви министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. Означава ли това „добро сътрудничество“, че разследващите подозират съпругата на „г-н Сертов“, че знае повече, отколкото казва?! Означава ли това, че меверейците са се добрали до обаждане от „третия телефон“ на П.С. чрез бивш високопоставен служител на ДАНС? Означава ли „надеждата“ на министъра, че меверейците са пласирали версията за Галевите, за да дадат знак на извеждащата служба, че са наясно с играта?
Или настървеното закъсняло пласиране на внушенията за „инсценировка“ е заради очеизвадния провал на МВР да открие следите на П.С. в България – слънцето в събота и неделя грее сякаш е Видовден, пардон. Хеликоптерът си лети, лети, лети и нищо. Безхаберието на меверейците има конкуренция само на едно място – в ДАНС. Излишно е да махат Владимир Писанчев. Аферата „Сертов“ показа, че тази служба на практика не съществува. Дансаджиите били „проспали“ аферата „КТБ“, леле, леле. Тези са толкова невчасови, че трябва да се молят ИДИЛ, пак пардон за гаргарата, да не вдигне Ахмед Доган със Сарая барабар и да го отнесе нейде.
Шегичка за разведряване на атмосферата през уикенда след преиграно гробовната физиономия на Веселин Вучков в ефира на най-гледаното телевидение. От понеделник меверейците ще играят друга игра – няма случай „Сертов“, забравете, че да не се сърдят „колегите“. Няма и случай „Галеви“, както и случай „Таки“. За следващия уикенд, ако Сертов не се обади на мадам М.М. от централата на „Мосад“ в Тел Авив, от базата на „Няма такава агенция“ (NSA), от явочна квартира на MIT, меверейците са приготвили поредното претопляне на медийната баничка за „аналогията“ с Мето Илиенски.

www.bgsniper.com

 

Source Article from http://afera.bg/%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D1%85%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA.html

МВР ЛЪЖЕ И МАЖЕ ЗА „СЕРТОВ – ГЪРЦИЯ”. ШЕФЪТ НА „ГРАНИЧНА” СЕ „ИЗГУБИ” ВЪВ ВИДЕОКАМЕРИТЕ! А СИСТЕМАТА „СОРИ”?

Публикувано на 14.12.2014 / 18:09

Захарин ПеновСутринта в тв ефир министърът на МВР Веселин Вучков изрече, че: „В петък вечер колата, която е била ползвана от бившия шеф на ДАНС Петко Сертов, е минала границата с Гърция. Тази информация е „с най-висока степен на сигурност“. Тя била потвърдена от три технически средства.”

С най-висока степен на сигурност”, както и да го гледаш, означава „С най-висока степен на сигурност”, т.е. – заковано.
Следобед стана ясно обаче, че „С най-висока степен на сигурност” е пълни шменти – капели, защото шефът на „Гранична полиция” Захари Пенов на практика опроверга собствения си министър.
Пенов пък рече: „Гранична полиция не разполага с достатъчно данни, които да й позволят да потвърди дали Петко Сертов е преминал българската граница след 5 декември. Относно автомобила, който стана обект на публичното пространство, записите, с които разполагаме от граничните пунктове, в това число и от Гърция, са предадени на екип на Столична дирекция на вътрешните работи, които провеждат съответни действия.
Граничният контролно-пропускателен пункт Кулата – Промахон се намира на гръцка територия. Там работят нашите служители, там се осъществява граничен контрол. На този пункт няма изградено видео наблюдение съобразно правилата в република Гърция. Не бихме мигли да очакваме от един граничен полицай да запомни лицата на всички преминаващи
След изказването на Захари Пенов обаче, АФЕРА направи своето проучване и се оказа, че Пенов също лъже, защото:
Преди години на ГКПП – Кулата е изградено видео наблюдение за милиони левове. Вместо да лъже, шефът на „Гранична полиция” нека да отговори на кои ГКПП има системи за вътрешно и външно видео наблюдение, както и да обясни надлежно за системата за видео наблюдение и контрол „Сори“, която бе изградена и пусната в действие именно на Кулата.
Защо Захари Пенов дори и не споменава за системата „Сори”?!
И защо ни прави на глупаци, след като по целия път от ГКПП Промахон до Серес има КАМЕРИ! На ГКПП Кулата също!

Afera.bg

Source Article from http://afera.bg/%D0%BC%D0%B2%D1%80-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B5-%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%B6%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%88.html

Петко от Лясковец: Аз съм Великия Саламандър, който и огъня не гори, Белият Нелсън Мандела, живата легенда на 21 век!

Публикувано на 14.12.2014 / 13:43

Петко ЛясковецАФЕРА публикува писмо на Петко от Лясковец, който се прочу покрай „ювелирната акция” на МВР в Лясковец. Писмото е написано до проф. Петър Иванов. Публикуваме го дословно:

Петко от ЛясковецПетко от Лясковец

Петко от Лясковецafera.bg

Source Article from http://afera.bg/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86-%D0%B0%D0%B7-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BC.html

EВТИНО! АЙДЕЕЕ, НА НЕДЯЛКОВЦИ ИМ СЕ ПРИВИДЯ, ЧЕ „АФЕРА” ГИ ХАКА! ГОЛЕМ СМЕХ!

Публикувано на 14.12.2014 / 12:52

лАЙНО„Новинарска агенция №1 ПИК стана жертва на злонамерена хакерска атака в събота. Анонимен зложелател, подписал се като „читател на БЛИЦ и Афера“, задръства със стотици нецензурни коментари форума на медията ни в рамките на минути. Атаката се прави с тъй нареченото „прокси“, което се адаптира към многобройни и различни айпи-адреси. Докато проблемът се реши, сме принудени временно да замразим коментарите, за което се извиняваме.
Агенция ПИК е доказала, че не спестява неудобната истина на влиятелните фактори в държавата, с което предизвика омразата не само на тях, но и на медийните им клакьори.
За престъплението са уведомени компетентните органи, които вече работят по случая. Очаква се злосторниците да бъдат разкрити, а след като бъдат разобличени, медията ни ще ги посочи публично. Съмненията ни вече са в определена посока. Ръководството на ПИК заявява, че този път ще доведе разследването докрай.
Доказали сме, че за нас недосегаеми няма!
Ще продължим да разкриваме нелицеприятните факти за ситуацията в страната, каквото и да ни струва това!”, пищят от жълт сайт, собственост на Недялко Недялков.

Тоя пиниз е толкова евтин, че няма какво да го коментираме.
На АФЕРА много и се иска „компетентните органи” наистина да разкрият КОЙ си играе на „Бият Паниковски”, защо и поради каква причина се легендира „Ще продължим да разкриваме нелицеприятните факти за ситуацията в страната, каквото и да ни струва това”, както и защо „разкриването на нелицеприятните факти” е свързано с безумен пласмент на откровени истерии, които трябва да омъглят истината. За Петко Сертов, например.
За сведение на Недялковците – АФЕРА искрено се забавлява на михневските им „публикации” и поради тази причина няма никакъв интерес да „хака” жълтия им сайт. Нещо повече – страдаме, когато няма публикация за Сертов от Михнева, защото така губим посоката на онези, които дирижират пласмента на „контролирана” информация.

Afera.bg

Source Article from http://afera.bg/e%D0%B2%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE-%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D0%B5%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8-%D0%B8%D0%BC-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2.html

МИХНЕВА, О!, ПАК ЦЪФНА, „УЛЕСНЯВА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР”. А, БЕ, ЦАЦАРОВ, ЩО НЕ НАПРАВИШ „ЖЪЛТО СПЕЦ. ЗВЕНО” В ПРОКУРАТУРАТА?!

Публикувано на 14.12.2014 / 12:25

Петко СертовРекохме ви го. В събота Михнева почива. Днес пак е на манежа на „информ бюро”. Тоя път вече „хвърчат” хора от третия етаж в Истанбул. Естествено, в жълт сайт, който изобщо, ама изобщо няма нищо с Пеевски, Михнева развива поредното внушение. Естествено, с информация окрадена от АФЕРА, но пък „компилирана” така, че да размие ИСТИНАТА за Сертов тотално.

Ето за какво се пени тоя път, неделно, Михнева в жълт сайт, който изобщо, ама изобщо няма нищо с Пеевски:
Аз се добрах до същата информация /б.р. – че Сертов уведомил с СМС близките си, че е жив. Нищо, че Михнева го „самоуби” окончателно още преди дни/, като тази, която публикувахте. Стигнах до нея, след като разговарях с хората от „Вивид Пауър“, които са били разпитани в прокуратурата веднага след изчезването на Сертов.
…На 12-ия час след изчезването си, Сертов е пратил хабер от съседна на Гърция европейска държава /б. на АФЕРА – вече не говори за Гърция, където го изпрати, а за „съседна страна“/, че е добре. След това съдбата му продължава да е неизвестна.
…Антонио /б.р. – Михнева изрича Антонио като „агентурното име“ на Иван Кутевски/, защо мълчиш за срещата уредена от Петко Сертов в ресторант „Кастело“ между Божилов и третия секретар в Американското посолство? /б. на АФЕРА – за пореден път Михнева КРАДЕ НАГЛО „АФЕРА”, която първа още първия ден след оповестяването на изчезването на Сертов публикува тази информация. Тя е свързана обаче със СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ НЕЩА ОТ ТЕЗИ, ЗА КОИТО ПИЩИ МИХНЕВА, КОЕТО ОЗНАЧАВА, ЧЕ ОНЕЗИ, КОИТО И ШЕПНАТ ИМАТ ЗА ЦЕЛ ДА ОМЪГЛЯТ ИСТИНАТА!/
… Антонио, защо съдружника ви от „ОЕТ“ Исмаил Турал бе изхвърлен от третия етаж на офиса в Истанбул и едвам оживя?
…Антонио, защо с твоя началник Божилов твърдите, че Петко Сертов е излязъл в дълъг отпуск, а на 12-ия час жена му Емилия го обявява за издирване, нали бяха добро семейство? Бяха ли уговорени тези 12 часа, за да подлудите МВР, което започна да търси Сертов по канавки, дерета и планини?
За улеснение на главния прокурор Сотир Цацаров, цялата информация за документите свързани с нещата които ви казах я има в Турция….
След като главният прокурор Сотир Цацаров поздрави жълт сайт, който няма нищо, ама изобщо няма общо с Делян Пеевски, е добре да създаде „жълто спец.звено” в прокуратурата на лично подчинение.
АФЕРА ще изчака Михнева да се наиграе и в подходящ момент ще разкрие защо точно Михнева трябва да бъде на лично подчинение на Цацаров. Они си знаят защо.

Afera.bg

 

Source Article from http://afera.bg/%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D1%86%D1%8A%D1%84%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8.html

ИЗБЕРЕТЕ САМИ: МЪРДОК ИЛИ БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАР

Публикувано на 13.12.2014 / 19:54

Кеворк КеворкянМоже би не сте забелязали, но от известно време насам трябва да се усещате доста по-щастливи. Ако не сте го забелязали – да ви подсетя.
Тия дни, покрай неразбориите с „Южен поток“, шефът на Европейската комисия Юнкер каза, че сте велик народ.
Велик народ.
Велик.
Народ.
Юнкер вече е забравил, какво е казал – но вие да си го знаете.
Защото покрай тигъра Мърдок и циганските бандюги, които продължават да пребиват български лекари, може да се мислите и за друго.

Например: може да се съгласите, че сте велик народ, но с уговорката, все пак, че циганският народ е още по-велик.
Велик народ сте – да, да, да – обаче обитавате държава, в която Мърдок е по-важен от всеки български лекар, а може би от всички български лекари взети заедно. Мърдок не е онзи австралийски медиен тарикат, който навремето се усука около Би Ти Ви, а един най-банален тигър от софийската зоологическа градина, изглежда и доста глуповат. Но за него се вдигна по-голяма шумотевица, отколкото за който и да е пребит от циганите български лекар.

Затова трябва незабавно да заведат на аудиенция при Юнкер Мърдок и онзи циганин, който през последната седмица най-здраво е млатил български лекар от „Спешна помощ“ – за да помирише Юнкер българското величие.

Ако беше жив, най-голямата ни естрадна звезда Емил Димитров никога повече нямаше да изпее прочувствената си песен „Моя страна, моя България“. Защото сега е нужен протяжния вой на някой като онзи Аврамов, „Човекът-глас“ – специално предназначен и много подходящ за Мърдок и зверовете-побойници от циганските махали.
Не са зверове ли? Писарушките от Българския хелзинкския комитет вероятно вече сядат да пишат поредното си гневно прошение, може да го пратят и до френския посланик, той ми изглежда като познавач и на тигрите.
Ами какви са – ако не са зверове, след като само през последната година 176 български лекари са бити и пребивани в циганските махали?
И ако не спрете да се лигавите, скоро ще станат хиляда и седемстотин.
Това е война. Истинска.
Тя мина през оскверняването на портрети на български светци; едновременно с това масово бяха поругавани български гробища – а пък диваците се снимаха щастливи край обърнатите паметници; сетне, нали са си предприемчиви миличките, започнаха да използват надгробията за строеж на къщите си, без никакъв свян и страх.
Докато властите нарочно зяпаха в друга посока, щяха да удавят Аспарухово, понеже сякоха гората като безумни. И защо пък да не секат – би казал някой добре охранен хелзинкианец, след като и царят, Негово величество Онзи, също сече чужди гори. А пък и Онзи, и нашите индийци вече имат дори една и съща нагласа към великия народ: Симеон и циганският „бард“ /какво е туй, бе, бате/ Якудзата пяха на два гласа, че великият народ трябва да си смени „чипа“.

Така че, вече и философски сме нагласени в една крайно неприлична поза.

А философията елегантно прелива в практиката: преди броени дни в едно българско училище, където учат деца на великия български народ, невръстно дете бе брутално изнасилено в тоалетната – сещате се от кого. Във всеки случай – не от лекар от „Спешна помощ“.
Война – необявена, но свирепа. Хиляди хора, които са част от великия народ, са оставени от години на циганските набези, които са по-безцеремонни и хищни и от кърджалийските. Тия нещастници вече дори не се оплакват, защото няма смисъл.
Разбира се, министър Москов е абсолютно прав, когато отказва да се примири с дивашкото насилие над лекарите от „Спешна помощ“. Обаче, нали сме си велик народ, ние мълчим, докато такива като хелзинкианците преяждат от мазните си приказки.
Представям си, какво ще се случи, ако дори и един-едничък българин посегне на някой лекар-циганин: разчленяване поне на осем отделни парчета, сексуално обругаване на всяко парче поотделно, а накрая и обесване – на осем самостоятелни бесилки, издигнати в най-известните цигански махали. И едновременно с това – бърза промяна на наказателния закон, за да си знаят българите мястото.
Ако Мърдок се беше нахакал в някоя циганска махала, нашите големци сигурно щяха да повикат на помощ най-елитните подразделения на НАТО – но не толкова заради Мърдок, колкото за да предпазят побойниците на българските лекари от милувките му.

Потънали сме целите в една грамадна лигоч.

От всичко се опитват да правят политика – а изобщо не виждат, че сме свършени. Потънали сме в лигоч – и в самосъжаление, което е най-пагубното за едно общество.
Можеш всичко да отнемеш на един народ – и той ще понесе това.
Но ако му отнемеш и гордостта, той никога няма да ти го прости.
Това се отнася в най-голяма степен и за нашите лекари, тези истински страдалци. Лишени са професионално от почти всичко – и само предаността им ги кара все още да стоят в държавата на Юнкер, заедно с великия народ. Обаче да ги лишиш и от чисто човешката им гордост, като ги оставиш в мелачката на диващината – това е краят.

Всеки бит лекар е една позорна, кървяща пробойна в и без друго крехкото ни достойнство.
Война. Тя се води по всички възможни фронтове.

Съвсем наскоро кметът на холандския град Гент дойде да се моли да си вземем обратно циганите. Симпатичен човек, даваше го малко на майтап, обаче всъщност му се плачеше. И сякаш говореше на френския посланик: „Не сме ксенофоби, пази Боже – рече той, – обаче 20 хиляди ваши цигани са ни малко в повече, не сме ксенофоби, нямаме нищо против тях, но да не са толкова много…“ И се смееше извинително.
Да знаете, че скоро и в Гент ще започнат да бият тамошните лекари.

За 25 години нашите пробити от всякъде демократи не решиха, както трябва, нито един проблем – обаче все се перчат със „свободата на придвижване“, примерно.

Само че, в техния вариант това е свободата да се отърваваш от ония, с които не можеш да се справиш. Навремето, в годините на зрелия застой на социализма, съветските власти, когато не знаеха какво повече да направят, изхвърляха в чужбина несъгласните с тях; нашите правят същото след 89-а година – без да се интересуват, че свободата да пътуваш трябва да е съпроводена и с уважение към закона – изцяло, във всяко отношение. А ако не уважаваш лекаря, ти не уважаваш живота – толкова е просто; но как се превежда това на цигански?
И не се правете, че сте забравили, какво се случи само преди няколко години в Красна поляна, по време на циганските бунтове.

Не се правете, че сте забравили и онзи крясък „Смърт на българите“, на който никой не реагира – отново всички пак си завряха главите в калната локва, любимата поза на нашите човеколюбци.

Тогава някой даде идиотската идея да се създадат цигански патрули, дори циганска конна полиция; а пък аз се пошегувах, че идеята е прекрасна, но ще просъществува за кратко, понеже полицаите ще продадат или изядат конете си.

Какво да правим – нали от страх и безнадеждност все гледаме да обърнем на майтап Българската Съдба.

Нищо не излезе от тази идея, разбира се – а Юнкер щеше да ни има за още по-велик народ, ако беше видял нашите конни джандари-цигани, снабдени с портативни уредби, с които да озвучават с ведри напеви мрачните дни на великия народ.
Добре, понеже сме в пълна безизходица – защо не огледат пак въпросната идея, да я угоят с някоя програма от Брюксел – и цигански отряди да охраняват екипите от „Спешна помощ“? Идиотска ли ви се вижда? Е, да, прави сте…
Обичайно след всеки пребит български лекар се появява цяла глутница от защитници на побойниците – правозащитници или цигански барони – а, всъщност, адвокати на Злото, чиято цел е да се примирим с него. Това са най-отвратителните палачи на лекарската общност. И са абсолютни страхливци: никога няма да погледнат в очите един пребит български лекар. Чае шукарие.
А ние нямаме особен избор.
Или трябва да се примирим с позора, лекарите ни да бъдат дискриминирани до крайна скотска степен.
Или да потънем в самосъжаление, че сме толкова велик народ.

Кеворк Кеворкян

В. Уикенд

Source Article from http://afera.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D0%BC%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%BA-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BB.html

ИНФОРМ БЮРО „МИХНЕВА”

Публикувано на 13.12.2014 / 19:53

Михнева9.12.2014, 11:09 часа: Михнева пред жълт сайт, който изобщо, ама изобщо няма нищо общо с Делян Пеевски:
Смятам, че изчезването на Петко Сертов има връзка с любовница, която преди години е работила за Сергей Станишев.”

9.12.2014, 20:10: Михнева пред жълт сайт, който изобщо, ама изобщо няма нищо общо с Делян Пеевски:
…Била му е любовница, но не е избягал при нея, каквито спекулации имаше. Става дума за самоубийство – самоубил се е…
…Все още не е официално, но до часове ще бъде съобщено и от разследващите или най-късно утре рано сутринта, защото не може повече да бъде крито.”

9.12.2014, 20:10: Михнева пред жълт сайт, който изобщо, ама изобщо няма нищо общо с Делян Пеевски:
…А другата причина за изчезването на Сертов е липсата на пари.
…Не е взимал почти никакви пари и е закъсал сериозно финансово, което го е отчаяло. Това е цялата работа.”

9.12.2014, 20:10: Михнева пред жълт сайт, който изобщо, ама изобщо няма нищо общо с Делян Пеевски:
…Версията, по която се работи, е тази и във всички случаи става въпрос за самоубийство, за което причините са две – безпаричие и проблеми в личния живот. Личният му живот е бил много тежък, след като любовницата го е предала и е имал и проблеми с жена си.”

9.12.2014, 20:10: Михнева пред жълт сайт, който изобщо, ама изобщо няма нищо общо с Делян Пеевски:
…Така че основната версия на полицията е самоубийство заради личностен срив. Чака се това да бъде потвърдено до часове официално.”

9.12. 2014, 00:00 часа: Михнева в “Часът на Милен Цветков” по Нова телевизия:
Сертов се е самоубил заради внезапното му изгонване от службите за сигурност. Той е преживял психически срив след като е напуснал ДАНС. /б. на АФЕРА – Сертов напуска ДАНС преди ПЕТ ГОДИНИ!/.

9.12. 2014, 00:00 часа: Михнева в “Часът на Милен Цветков” по Нова телевизия:
Сертов вече е намерен от полицията, но по въпроса се мълчи.”

11.12.2014, 11:56: 9.12.2014, 20:10: Михнева пред жълт сайт, който изобщо, ама изобщо няма нищо общо с Делян Пеевски:
„Защо полицията не разпитва Сергей Станишев за изчезването на Петко Сертов? Защо полицията не разпитва Ценка Василева?”

11.12.2014, 15:13 Михнева пред жълт сайт, който изобщо, ама изобщо няма нищо общо с Делян Пеевски:
В петък Петко Сертов е отишъл при свой пръв приятел в квартал „Бояна“ в 9.30 ч. сутринта и му казва, че има една страшна история с 15 млн. евро, за които е даден на съд неговият началник Ангел Божилов. Сертов е споделил, че е много притеснен от този факт. Сертов е казал, че в понеделник иска да се оттегли в понеделник от фирмата. Освен това той не е получавал заплата от 3 месеца“.
Вечерта в петък той заминава за Гърция с опела…”

12.12.2014, 13:15: Михнева пред жълт сайт, който изобщо, ама изобщо няма нищо общо с Делян Пеевски:
Петко Сертов е напуснал България през Гърция за Америка. Той е при американските служби, които са си го взели, защото са в отлични отношения с него. Сертов е единственият високопоставен българин, който бе поканен на встъпването в длъжност на президента Барак Обама”. /б. на АФЕРА: От посолството на САЩ обаче са категорични че твърденията на Михнева са „едни абсурдни спекулации“, и няма никаква истина в тях./

12.12.2014, 13:15 часа: Михнева пред жълт сайт, който изобщо, ама изобщо няма нищо общо с Делян Пеевски:
От вътрешното ведомство трябва да оповестят дали по време на обиска на дома на Сертов е намерен червеният му паспорт. Този документ е в МВР. За заминаването му в Гърция се изисква само лична карта“.

12.12.2014, 13:15 часа: Михнева пред жълт сайт, който изобщо, ама изобщо няма нищо общо с Делян Пеевски:
Аз работя само с проверени факти и съдебни решения.

Вестници и телевизии в същия порядък се изпотрепаха да тиражират „проверените факти” на Михнева.
Не се намери нито един репортер да провери дали във фризера на Михнева не пребивава „самоубилия” се Сертов, както и да открие под дюшека и заверено нотариално удостоверение за „извънбрачната връзка” на Сертов.

13.12.2014 – Минахме метър. Няма вести от Михнева. А почива, защото „медийния трафик” през уикенда е слаб.

14.12. 2014 – А на бас, че Михнева ще се „закачи” за Алексей Петров след участието му при Сашо Диков. Онези, които шушнат в ухото и, ще изчакат Петров, подготвяйки се за понеделника…

Afera.bg

 

Source Article from http://afera.bg/%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC-%D0%B1%D1%8E%D1%80%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0.html

ЖЪЛТИ НАБУТАХА АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ В „ГРАНДИОЗЕН СКАНДАЛ”, МАЛКО ПО-КЪСНО ПЕТРОВ „ЕЛЕГАНТНО” ГИ НАМАЧКА

Публикувано на 13.12.2014 / 15:22

Алексей ПетровСамо в ….! Алексей Петров се забърка в грандиозен международен скандал! (снимка)”, ревна гороломно жълтакав сайт, който изобщо няма нищо общо с Делян Пеевски. Петров бил предложил Косово да влезе в Балканската федерация по карате. „Тънък” пласмент – Косово и Алексей Петров…, ех.

Малко по-късно жълтият сайт бе елегантно намачкан от лаконично заявление от страна на Алексей Петров. Жълтите натрапчиво написаха, че: „медията ни настойчиво потърси мнението му /б.р. – на Петров/”. Някой друг път ще уточним точно кой кого е потърсил, сега още не му е времето.
Иначе Алексей Петров набутан отново в изкуствен скандал, лаконично изрича:
Това не е скандал. Скандал щеше да бъде, ако бях отказал да включа Косово в Балканската федерация по карате поне по три причини. Първата е, че България е признала Косово като държава. Втората е, че преди няколко дни Косово беше избрано за член на Международния олимпийски комитет. И на трето и най-важно място – в спорта няма политика“.

Afera.bg

Source Article from http://afera.bg/%D0%B6%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%B9-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B2-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD.html