Месечни архиви: October 2014

КОАЛИЦИЯ „КТБ” – ВСИЧКИ СА НА „ДАЛАВЕРА”. КОРПОРАЦИЯ „КОЙ” Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА „ОБРЪЧИТЕ ОТ ФИРМИ”.

Публикувано на 30.10.2014 / 16:37

КорупцияГербаджиите лъжат на поразия. Коалицията с ДПС вече е факт – първо за КТБ, сетне и по други „корпоративни теми“.

Ало, Главчев, не те ли е срам, Главчев, да редиш нагло, че коалиция с ДПС няма да има, след като за КТБ се разбирате като за световно. За какво няма да имате коалиция – за ЦСКА или Левски, ли?! Коалицията на ГЕРБ с ДПС вече е факт – първо за КТБ, сетне и по други „корпоративни теми“. Стабилно управление, няма що – каквото и да ви говорят, винаги става дума за финансовия, за имотния интерес на „елитните“. Всичко друго е бля-бля за ехалето.
На заседанието на бюджетната комисия депутати от ГЕРБ и ДПС подкрепиха решение, внесено от ГЕРБ, с което се променят законодателните мерки за банковата несъстоятелност. Според одобреното предложение, което ще влезе в пленарна зала, трябва да започне бързо изплащане на гарантираните депозити, но въпреки очаквания отрицателен капитал на КТБ, БНБ се задължава да я оздравява. Музиката свири туш за пореден път тази седмица…
ГЕРБ и ДПС гласуваха за проекта на Делян Пеевски и Йордан Цонев, който да легендира, че партията няма нищо общо с разгромяването на банката. Коалицията „КТБ“ е факт, както и се очакваше. Подир Дол може да дойде и Ромпой „да пусне ръка“ на Фандъкова. Няма лошо. Тетка Меркел ще се прегръща с „Бойко“. Всички са „на далавера“, простосмъртните ще „духат супата“. На „елитните“ не им дреме за народа.

Доган загробва ГЕРБ с прегръдка с „европейски профил“. Не че останалите няма да гласуват за „Бойко“, за да го приключат.

Лютви Местан не спира да се гаври с Бойко Борисов. Официалният лидер на ДПС просто е говорител на Ахмед Доган – нищо повече. ДПС щяло да подкрепи правителство на малцинството на ГЕРБ с „европейски профил“ – „фронтоваците“ аут и прочие. Гласува ДПС за правителство на ГЕРБ и партията на Б.Б. е свършена за голямата политика. От 24 юли 1992 г., когато Ахмед Доган показа „жълт картон“ на СДС, гласувайки различно от подкрепата на групата си, никой не може да се съмнява, че Лидерът на ДПС няма да се спре пред нищо, за да поддържа образа на партията си като „незаобиколим фактор“.
Всъщност Бойко Борисов няма полезен ход даже в средносрочен план. Представя в парламента проекто-кабинет на малцинството – без „реформаторите“, с тях, все тази. Общо – 107 депутати. СДС имаше 110. Още 24 добавяше в началото ДПС. И сега така – 107 плюс 38. И тогава не искаха постове депесарите. И сега така. И? Ще има ли „коалиционно споразумение“. Ресто. Няма как. Костовистите ще скочат. Даже Методи Андреев плаши Б.Б., че ще напусне парламента, ако ДПС влезе във властта. Милият безхаберник – да не би ДПС да е излязло fj властта. Справка – Делян Пеевски определя истинския дневен ред на държавата, докато „Бойко“ се побърква с „вся остальная“.
Значи подкрепата на ДПС ще е „неформална“. Какво излиза – „стабилно управление“ с ПЛАВАЩО МНОЗИНСТВО – пълна порнография. През седмицата преди вота на 5 октомври реднахме невинен текст, цитирайки думи на Ахмед Доган, казани в изключително тесен кръг, сред най-най-доверените му лица. „Бойко пак поема властта в криза, но този път ние няма да клатим Лодката.“. И защо да я клатят с дестабилизиращи действия – чрез „онези три банки“ и с платен метеж. Защо? Просто е – подкрепят Бойко Борисов и го приключват.
Образът на ДПС сред българите СЕГА е сатанизиран заради Лапачката, а не като реакция от „връщането на имената“ – като на 4 януари 1990 г., когато в София вилнееха сопаджиите, а във Варна в апартамента на Емин Хамди, Сокола създаваше ДПС. От времето на приятелството и партньорството си с Илия Павлов-Зъбчето босът на ДПС си представя вземането на политически и властови решения като борд на корпорация. Сегашната емблема Корпорация „Кой“ е продължение на „обръчите от фирми“.
Забележете – БСП и „реформаторите“, които са наследници на старата политическа игра, гласуват в комисия срещу играта със законопроекта на ДПС за КТБ и подобни в бъдеще време. Старите играчи се опитват да внушат, че са против корпоративните врътки в политиката. ГЕРБ и ДПС нямат скрупули, защото са еманация на корпоративизма в политиката и управлението. ГЕРБ е партия по интереси – сбирщайн, а ДПС е инструмент за реализиране на „онтологичния интерес“, пардон за бъзикането, на Ахмед Доган, представен като грижа за избирателите на партията и за „евроатлантическите ценности“.
Питането е как ще се маскират депесарите, ако и „вся остальная“ реши да подкрепи жертвоготовния Б.Б., за да го приключи? Ако Бойко Борисов предложи кабинет на малцинството, който да спечели подкрепа, достатъчна за промяна на конституцията, циркът ще е невъобразим. Мегаподкрепа първия ден и хурка от втория нататък. Как го каза Валери Симеонов на депесарите, след като ги зарадва с предложение за разполагане на ракети „земя-земя“ в Южна България – ЧЕСТИТО, „Бойко“.

www.bgsniper.com

 

Source Article from http://afera.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D1%82%D0%B1-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2.html

СКАНДАЛЕН ПОЗОР! ЗАЩО МВР-МИНИСТЪР БАКАЛОВ ВЪРНА ВАЛЕНТИН ЦОНОВСКИ, ВЪПРЕКИ РЕШЕНИЕ НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД!!!

Публикувано на 30.10.2014 / 14:39

Йордан БакаловАФЕРА вече изнесе схемата за скандалното връщане на „топ” ченгето, в 100 кавички, Валентин Цоновски в МВР. Ето и решението на Върховния административен съд, с което жалбата на Цоновски срещу уволнението му от МВР е ОТХВЪРЛЕНА!!!

Въпреки това вътрешният министър Йордан Бакалов ОТМЕНЯ ЗАПОВЕДТА ЗА УВОЛНЕНИЕТО НА ЦОНОВСКИ И ГО ВРЪЩА В МВР КАТО ПЕНСИОНЕР!!!
ЗАЩО, БАКАЛОВ, ЗАЩО ВЪРНА ЧОВЕКА НА ЦВЕТАНОВ, КОЙТО БЕ УВОЛНЕН, ЗАРАДИ КУПИЩАТА ЗУЛУМИ НАПРАВЕНИ В МВР?
КОЙ ТЕ ДИРИЖИРА? ПЕЕВСКИ, ЦВЕТАНОВ И БОРИСОВ В КОМПАНИЯ ЛИ?!

РЕШЕНИЕ
№ 8417
София, 19.06.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДОБРЕВА
ДОНКА ЧАКЪРОВА
при секретар Николина Аврамова и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от председателя АНДРЕЙ ИКОНОМОВ

по адм. дело № 3361/2014.

Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Валентин Иванов Цоновски от гр. София срещу Заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-789/28.01.2014 г. (л. 6).
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваната МЗ, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Недоволен от заповедта, жалбоподателят твърди, че тя е неправилна поради нарушение на материалния закон. Моли нейната отмяна. Претендира присъждане на направените от него разноски по делото.
Ответникът – министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез писмени бележки, изготвени от процесуалния му представител, взема становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата на Цоновски, ВАС приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят, видно от обжалваната МЗ и Справка за осигурителен стаж рег. № У-23417/20.02.2014 г. (л. 7) е заемал длъжността „началник на отдел” в Главна дирекция „Национална полиция” – МВР, категория „Б“. Към 27.01.2014 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 28 години, 2 месеца и 16 дни. Към същата дата има общ осигурителен стаж от 34 години, 3 месеца и 15 дни. Т.е. той е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО.
При така установените факти, настоящият състав на ВАС прави следните изводи:
Жалбата е неоснователна.
Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган – министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Актът е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) реквизити. Поради това съдът приема, че са спазени административнопроцесуалните правила и в частност – изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР.
Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (в последната, актуална към издаване на МЗ редакция) от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО, държавните служители по ЗМВР след 01.01.2012 г., придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР.
С цитираната като правно основание при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по назначаването, по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Не се спори по делото, че към 27.01.2014 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 28 години, 2 месеца и 16 дни и има общ осигурителен стаж 34 години, 3 месеца и 15 дни. По този начин той е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО. След като Цоновски има изискващия се трудов стаж, прослужен в системата на МВР, е налице и законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание по иницианива на органа по назначаване.
От анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва извод, че органът по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Доводите, развити от Цоновски за допуснати нарушения на материалния закон са неоснователни. Твърдяното нарушение на чл. 268, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), във вр. с чл. 185, ал. 1 във вр. с чл. 170, ал. 2, т. 2 от ЗМВР не съществува. В случая инициативата за провеждане на процедурата е предоставена на органа по назначаване – министъра, като органите по чл. 268а от ППЗМВР „могат” да правят предложение. Т.е. издаването на заповедта е изцяло в ръцете на органа по назначаване, който може да реаризира инициативата си, но може и да не го направи, независимо от факта дали е направено предложение за това от органите по чл. 268а от ППЗМВР. В случая действително липсва направено предложение, но по инициатива на министъра е издадена обжалваната заповед.
Не води до други изводи образуваното производство пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД), доказателства за което има представени от жалбоподателя. Ако КЗД се произнесе в смисъл, че такава действително е налице, това би било основание за преразглеждането на въпроса за законосъобразността на обжалваната МЗ по реда на чл. 237 и сл. от АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Валентин Иванов Цоновски от гр. София срещу Заповед на министъра на вътрешните работи № К-789/28.01.2014 г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Андрей Икономов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Диана Добрева
/п/ Донка Чакърова
А.И.

А ЕТО И КАК МВР Е ПОИСКАЛО ОБЕЗСИЛВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ВАС, ЗА ДА БЪДЕ СПАСЕН И ВЪРНАТ ЦОНОВСКИ В МВР!!!

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
по хода на делото

София, 06.10.2014

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАПАЗОВА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
РОСЕН ВАСИЛЕВ
при секретар и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

по адм. дело № 11826 / 2014.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Валентин Иванов Цоновски от гр. София срещу решение № 8417 от 19.06.2014 г., постановено по административно дело № 3361/2014 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) от тричленен състав на пето отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на Цоновски срещу заповед на министъра на вътрешните работи № К-789/28.01.2014 г. С цитираната заповед се прекратява служебното правоотношение на Цоновски като държавен служител в МВР.
Настоящото дело е насрочено за разглеждане на касационната жалба в открито съдебно заседание на 13.11.2014 г. в 11.00 ч.
По делото на 05.09.2014 г. е постъпила молба (докладвана на 01.10.2014 г.) от Деница Люнчева, пълномощник на министъра на вътрешните работи, с която поради оттегляне на оспорения пред ВАС индивидуален административен акт от страна на неговия издател, на основание чл. 221, ал. 4 от АПК се иска обезсилване на постановеното решение по административно дело № 3361/2014 г. по описа на ВАС и прекратяване на производството по делото. В подкрепа на исканията с молбата е представено заверено копие на заповед на министъра на вътрешните работи № 8121К-1777/04.09.2014 г., с която на основание чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 156, ал. 1 от АПК се оттегля заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на комисар Валентин Иванов Цоновски като държавен служител в МВР, върху която Цоновски саморъчно на датата на издаването й е изразил изричното си съгласие с оттеглянето. По делото е приложена и молба на Валентин Цоновски от 10.09.2014 г., с която последния изразява изрично писмено съгласие по повод на оттеглянето на заповедта, с която е прекратено служебното му правоотношение.
Настоящият петчленен състав от втора колегия на Върховния административен съд намира, че процедурата по чл. 156, ал. 1-2 от АПК, уреждаща възможността в хода на висящо съдебно производство административният орган да оттегли оспорения административен акт, не е спазена, което изключва на този етап правомощието по чл. 221, ал. 4 от АПК на касационната инстанция да обезсили постановеното решение по делото и прекрати производството по него.
Възможността едноличен административен орган валидно да упражни правото си на отзив, като оттегли сам издадения от него акт, е уредена в чл. 91 от АПК, и с изтичане на предвидения в тази норма преклузивен седмодневен срок от получаване на жалбата или протеста, е погасена. Освен това, дори и да не беше изтекъл този срок, автономното преразглеждане на акта от неговият издател може да бъде извършено само в случаите на оспорване по административен ред, защото систематичното място на цитираната разпоредба е в глава шеста на АПК – „Оспорване на административните актове по административен ред“. В този смисъл заповедта от 04.09.2014 г., която независимо от посочените правни основания има характер на такава по чл. 91 от АПК, е издадена при липса на материална компетентност и не може да породи целените с нея правни последици. Извън горното, молбата с която тази заповед е представена по делото и се иска обезсилване на постановения съдебен акт и прекратяване на производството, е подадена от лице, което не е изрично упълномощено за целта, т.е. предоставените му от упълномощителя (министъра) общи процесуални правомощия не го оторизират да извършва действия, представляващи разпореждане с предмета на спора (по аргумент от чл. 34, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК).
При обжалване на административен акт пред съда приложение намират правилата на чл. 156, ал. 1-2 от АПК, в които разпоредби изрично е предвиден ред за оттегляне на оспорен административен акт в съдебното производство, който ред не предвижда издаване на нов индивидуален административен акт с предмет оттегляне на издадения акт. Оттеглянето на оспорен административен акт във висящо съдебно производство по реда на чл. 156 от АПК съставлява процесуално действие, по което съдът се произнася с определение, подлежащо на последващ съдебен контрол. Ако оттеглянето на акта е извършено надлежно, правните последици са десезиране на съда с правния спор поради липса на предмет.
В настоящият случай, за да бъде валидно оттеглена процесната заповед от 28.01.2014 г. съобразно тези правила, и то извън съдебно заседание (т.е. в хипотезата на чл. 100, изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК), е необходимо министърът на вътрешните работи да сезира съда с писмено заявление (а не да го уведоми за издадена извън срока по чл. 91 от АПК заповед), в което е обективирана изрично волята му да оттегли заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, като представи препис от заявлението за връчване на оспорващия, чието изрично съгласие е необходимо в хипотезата на чл. 156, ал. 2 от АПК (даденото вече такова от Цоновски е преждевременно предвид нередовното извършване на оттеглянето). Преценката за наличието на предпоставките за оттегляне на административния акт (валидното извършване на което в случая би обусловило приложното поле на чл. 221, ал. 4 от АПК – обезсилване на първоинстанционното съдебно решение и прекратяване на съдебното производство) се извършва от съда, пред който делото е висящо, поради което именно до този съд следва да е адресирано волеизявлението на органа за оттеглянето.
Мотивиран така, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия,
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без движение постъпилата на 05.09.2014 г. молба на Деница Люнчева, пълномощник на министъра на вътрешните работи, с която поради оттегляне на оспорената пред Върховния административен съд заповед на министъра на вътрешните работи № К-789/28.01.2014 г. от нейния издател, на основание чл. 221, ал. 4 от АПК се иска обезсилване на решение № 8417 от 19.06.2014 г. по административно дело № 3361/2014 г. по описа на Върховния административен съд и прекратяване на производството по делото.
УКАЗВА на министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните по-горе нередовности (съобразно посоченото от съда в мотивите на настоящото определение), като направи волеизявлението си за оттегляне на оспорения административен акт по реда, предвиден в чл. 156 от АПК, и представи по делото изрично пълномощно, с което оправомощи с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК пълномощника си Деница Люнчева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Наталия Марчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Румяна Папазова
/п/ Георги Георгиев
/п/ Николай Гунчев
/п/ Росен Василев

 afera.bg

Source Article from http://afera.bg/%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BC%D0%B2%D1%80-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B1%D0%B0%D0%BA.html

ВОЛЕН СИДЕРОВ: ЖОЗЕФ ДОЛ E ДАЛАВЕРАДЖИЯ! КОЙ СИ ТИ, ГОСПОДАРЯТ НА СВЕТА?

Публикувано на 30.10.2014 / 14:15

ВОЛЕН СИДЕРОВ„Бях изумен от липсата на реакция на това нагло поведение. Това е възмутително поведение. Аз съм възмутен, че толкова много медии не му зададоха въпроса „Вие какъв сте?“ Изключително нередно е председателят на ЕНП да казва какъв да бъде българският кабинет. Медиите, политиците, политическите групи трябва да се възмутят. Реакцията на председателя на БСП Михаил Миков, който не видял нищо нередно в действията на Дол, също била възмутителна.

Дол, това е един човек, който е разследван, съден, за огромни средства, отклонени от земеделски програми. Разбира се, на масонски принцип го оправдаха, но беше уличен, че тоя човек е далавераджия. Идва тук и казва нагло: „Борисов ще е премиер, ще има дясно-центристко правителство“. Чакай малко, кой си ти, господарят на света?
За мен е един смешен човек, злоупотребява с евросредства и няма никакво право в българския парламент да бъде ментор“, заяви Волен Сидеров в кулоарите на парламента.

АФЕРА РАЗКРИ, ЧЕ ПОСЕЩЕНИЕТО НА ДОЛ У  НАС Е БИЛО „ОБЕЗПЕЧЕНО“ ПОСРЕДСТВОМ АВСТРИЙСКИ ФОНД, КОЙТО ИМА ЖЕЛАНИЕ ДА КУПИ КТБ.
afera.bg

 

Source Article from http://afera.bg/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B6%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%84-%D0%B4%D0%BE%D0%BB-e-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%8F.html

ДОЛУНАПИСАНОТО СЕ ОТНАСЯ ЗА ТИКВОНИЙ БАНКЯНСКИ И ЖОЗЕФ ОПИПВАЧЕВ!

Публикувано на 30.10.2014 / 0:45

ДолЗащо всеки европейски простак, пък бил той дол, мол, и всеки друг ол, като дойде в татковината, бърка под полата на момите ни и иска да ни става баща? Не ни ли стига бащицата от Банкя?
А може би, по-важното е защо ние търпим да ни бърникат под полите и в гащите!

Долунаписаното се отнася единствено за Тиквоний Банкянски и Жозеф Опипвачев и в никакъв случай за Данчето Фандъка:
Разказват, че в древни времена живяла сред синовете израилеви праведна жена и била тази жена богомолна и благочестива, и ходела всеки ден в храма. Редом с този храм имало градина, и когато жената излизала от храма, ходела в градината и правела там ритуално измиване. Градината се охранявала от двама старци, които се влюбили в жената и започнали да я съблазняват, но тя отказала и тогава те я заплашили:
– Ако не ни дадеш власт над себе си, ще свидетелстваме, че си прелюбодействала!
– Аллах ще ме избави от вашето зло, – отвърнала жената.
Старците отворили вратата на градината и започнали да крещят с всичка сила. Отвсякъде взели да се стичат хора и да питат какво се е случило.
– Хванахме тази жена да прелюбодейства в градината с един младеж, но той ни се изплъзна, – отвърнали старците.
В онези времена хората по три дни викали по прелюбодееца и на четвъртия го пребивали с камъни. Така постъпили и с жената. Когато дошъл четвъртият ден и искали да я убият, се явил пророк Данаил и казал на множеството:
– Не бързайте да я убивате, докато не ви отсъдя!
Той разделил двамата старци и започнал да ги разпитва. Когато първия му разказал какво се е случило, Данаил го попитал:
– В коя част на градината стана това?
– В източната, под крушовото дърво.
След това Данаил разпитал и втория старец и накрая го попитал:
– Къде стана това?
– В западната част на градината, под ябълковото дърво.
Докато траел разпита, жената стояла с вдигнати към небето ръце и молела Аллах за избавление. Аллах пратил мълния, която поразила двамата старци и така направил съвсем явна невинността и. Това било първото от чудесата, които се случили с пророк Данаил.

Заб. Под „храма“ да се има предвид Софийското кметство, а под „градина“ да се има предвид Лъвов мост! А под „пророк Данаил“ ми се искаше да съм аз , ама не съм!

Иван ПетровИван Петров
Адвокат, прокурор на столична апелативна прокуратура /1998 – 2005/
Колаж: Владимир Митсов

Source Article from http://afera.bg/%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9.html

Пребъркване. Яде с моята лъжица

Публикувано на 29.10.2014 / 22:39

Кеворк КеворкянИсторията на полицайката Нели Върбанова със студентката Борислава накрая се оказа едното нищо, само дето полицията без никаква вина беше натикана в ъгъла.
От БСП продължават да пребъркват джобовете си, за да открият и последния аргумент и да не поемат никакви ангажименти при съставянето на кабинета. (Пиша този текст в понеделник сутрин, такъв е графикът на „Преса“ и може да бъда опроверган, понеже никой не знае какво има във втория ум на българския политик. Но е малко вероятно.) Няма да поемат отговорност от БСП за бъдещия кабинет – под каквато и да е форма, и това е напълно естествено. Те и за предишния, техния, още не са поели. Горчивите хапове, които понякога се насилват да поемат, винаги са свързани с далечното минало, никога с настоящето.
Във вътрешнопартийните им препирни напоследък се промуши и споменът за Николай Добрев – покрай сина му Кирил. Веднъж го зърнах в новините да обяснява, колко лесно може да се промени БСП, ако… Само дето това „ако“ е дълго оттук до мавзолея на Ленин. Тъй че промяната явно ще стане лесно.
А пък от апарата на „Позитано“ просъскали, че няма да се променят под диктовката на Добрев. Очевидно е, че Николай Добрев продължава да е тежък комплекс за тази партия. Колкото и разумна да изглежда от дистанцията на времето позицията на Н. Добрев през вече далечната 1997 г., тя и досега разчопля една незараснала рана, винаги събужда и страха от последиците на един насилен колаборационизъм; поне на думи се представя по този начин – макар че иначе от 1989 г. насам това е честа практика на социалистите.
Миков изглежда също не иска да бъде приеман за един късен Добрев, ако се покаже прекалено отворен към идеите на Бойко, или дори ако само пие по-често кафе с него (еспресо, за всеки случай). Когато от „Позитано“ казват, че няма да се променят под диктовката на Добрев (Кирил), те всъщност ни намекват за другия Добрев. Когато Жан Виденов направи сензационните си разкрития през 2012 г. в студиото на „Всяка неделя“ за срещите на Добрев с Костов, за първи път слуховете бяха потвърдени от толкова автентичен източник. Но днес всичко е съвсем различно.

Улицата кротува

лидерите на ГЕРБ и БСП не се срещат в ресторант, специално затворен за тях; тогава Добрев иска гаранции, че хората на БСП няма да бъдат безпринципно преследвани. Сега Миков изобщо не се плаши от преследвания, а и от него се иска нещо дребно – да сподели „отговорност“. Каква точно – и това не е ясно. Защото разговорите с Миков всъщност са само един театър. Бойко е наясно, че как вато и да било форма на партньорство с БСП ще бъде фатална за него. Когато пък Миков казва, че „електоратът няма да му прости“ колаборацията с ГЕРБ, едва ли очаква някой да му повярва. И неговият електорат отдавна се чуди къде му е лъжицата – като всички останали, а ще става и по-лошо. Тъй че пребъркването на джобовете е към края си – и последните трошици/ аргументи са извадени. Дори и думата „отговорност“ вече не се чува, макар че тя е най-фалшивият звук – „празна Мара тъпан била“. Отговорност към кого – към ония, които вече са оскотели до крайна сметка? Ами кой ги докара до това състояние?

Думата „отговорност“ трябва да бъде забранена в политиката – Плевнелиев ще бъде запомнен, ако издаде един указ за това.

Видимо е, че Бойко няма гаранция за нищо и отникъде. Сега повечето от играчите се виждат в ролята на рекетьори, а пък сговорът между тях е най-сладкият в политиката. И никой не мисли за откраднатата лъжица… Ето каква е пък тази история, да не ви карам да чакате излишно.
„ЯДЕ С МОЯТА ЛЪЖИЦА!“ – чух с едно ухо тази поразителна реплика и се сепнах; вървеше поредният новинарски обект от безкрайната епопея на циганските набези в някакво село. Крадат всичко и вече нищо не може да ни учуди – а и да ни утеши, дори храбрата ни жандармерия. И една женица се оплакваше, че й откраднали дървената врата, вместо да отидат до гората и да си съберат дърва за огрев – дребна на вид подробност, обаче много важна, тя отключва всичко. Не искат да събират, трябва им чуждото, а вратата е символ на нахлуването, на поругаването на дома като нещо свято и пр. А след като отмъкнали вратата, башибозуците прибрали всичко от къщата на женицата, включително лъжицата, с която се храни. „И сега крадецът яде с моята лъжица!“, проплака тя. Тази реплика е върховната метафора на Празното ни Време. Тя изразява всичко, а открива и нови хоризонти в представата изобщо за поругаването. Проблемът на женицата не е в отвращението, че някой е използвал лъжицата й, докато е опустошавал дома й.

По-едра е тази метафора – все някой му използва лъжицата на българина, а най-вече властта. Обаче най-странното в тази история е, че женицата се надяваше лъжицата й все пак да бъде намерена – понеже българският ни гняв винаги е съпровождан и от една идиотска мечтателност.

Но сега за тази лъжица изобщо не става дума в пазарлъците около кабинета – докато пребъркват джобовете си за аргументи. Всъщност БСП обичайно поема отговорността в най неподходящия момент – както го стори през май миналата година Станишев, когато личната му неприязън към Бойко го бе заслепила напълно и кучетата водачи от „Позитано“ го поведоха в грешната посока. Тогава Станишев изобщо не схвана, че това решение ще бъде фатално за БСП и в същото време спасително за ГЕРБ. А някои твърдят, че когато кабинетът на Орешарски вече видимо агонизираше, същият Станишев бил ходил при Доган, за да се самопредлага за премиер! Но това вече едва ли е вярно. Ако пък е вярно, ще означава, че нашите политици не провиждат по-далеч от носовете си. Липсват истински стратези, сметките се въртят все около дребните сладкиши, никога не гледат напред, за да схванат очакващите ги коварства. Какво остава да се замислят за откраднатата лъжица на някаква женица. Дори вече не използват думата „народ“ – и да сме им благодарни, че от това се отучиха. Липсват хора с едри идеи, провидци пък съвсем няма. На днешните първенци властта най-често им е нужна веднага, сега и на момента, без оглед на последиците – така

БСП бе полузаровена в гроба заради маниите на Станишев.

А сега пък Миков, макар да има съвсем различен манталитет, не смее да прояви характер и продължава да робува на слепотата на апарата си. А пък по време на изборите един от „десницата“ се провикна: „Вземаме властта и след 18 месеца я връщаме!“ Тоест никак не сме лакоми, само ще запалим пожара, а пък вие си го гасете. Сега Бойко ще ги види колко не са алчни. Онзи спомена и американския президент Труман – ето това са нашите хора, все са по големите приказки. Веднъж Труман беше казал, че не се смята за далновиден политик, понеже гледа само пет – пет! – години напред, какво да говорим повече.
***
Тия дни много се говори и за едно друго пребъркване – в историята на полицайката Нели Върбанова със студентката Борислава. Накрая се оказа едното нищо, само дето полицията без никаква вина беше натикана в ъгъла. Някои анализатори провидяха дори някаква конспирация срещу служебния министър Йордан Бакалов, за да попречат на Бойко да го привлече в кабинета си. Е, той го дава ларж, ама това е извън всякаква мярка, а си има и готов министър, знаете го (Вучков). По-важното е друго. Докато се занимаваха с Нели, забравиха за Лясковец. Това е вечният ни номер: звери се в дреболиите, прескачай или заобикаляй локвата с важните неща…
***
Понеже темата ми беше за пребъркването около кабинета, сетих се за още нещо. През 2013 г. представих по телевизията книгата на големия ни поет сатирик Марко Ганчев „В търсене на изгубеното племе“. След разговора видях, че е надписал екземпляра, който ми подари, така: „Драги Кеворк, и те пак са тук, но и ние пак, напук…“ Ох, Марко – кои „те“, кои „ние“?
Ти поне трябва да си наясно, че всичко е захлупено от онази открадната лъжица. Тя е нашият небесен свод и пр.

Други публикации на автора можете да намерите в pressadaily.bg и www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Кеворк Кеворкян
В. Преса

Source Article from http://afera.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%8F%D0%B4%D0%B5-%D1%81-%D0%BC%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D1%86%D0%B0.html

ПОТРЕС! СЛУГИНАЖНА „ЖУРНАЛИСТИКА” – БЛИЗНАШКИ ДАВА ИНТЕРВЮ ЗА ГАДЖЕТО НА ПР-А СИ

Публикувано на 29.10.2014 / 22:12

БлизнашкиБългария е на номер 100 в Световната класация по свобода на медиите. Не, не и не, защото има медиен монопол, а защото медиите сами се подлагат да бъдат слуги. Поредното доказателство е интервюто, което служебният премиер Георги Близнашки даде за БНТ и Радио „София“, тази вечер. От името на БНТ интервюто взе Ася Методиева, водещ на сутрешния блок на държавната телевизия, която живее с Веселин Нинов, говорител на служебното правителство „Близнашки“ и служител на прессекретарията на Росен Плевнелиев.

АФЕРА няма въобще да коментира небивалиците, които Близнашки изговори във въпросния си монолог. АФЕРА обаче не приема данъкоплатците да плащат за удобни и договорени в семейното ложе между водеща и ПР „интервюта“.
АФЕРА пита – защо интервюто не беше взето от Петър Волгин или от Лили Маринкова, от Силвия Великова или от Таня Величкова…
СРАМ, Анкова, срам Янкулов!

Afera.bg

 

Source Article from http://afera.bg/%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%81-%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B1.html

СЪДЪТ ОТСЕЧЕ: ЦВЕТАНОВ ДА Е С КРИМИНАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ, ЩЕ МУ СНЕМАТ ОТПЕЧАТЪЦИ!

Публикувано на 29.10.2014 / 19:45

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВРЕШЕНИЕ

№ 12731
София, 27.10.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДОНКА ЧАКЪРОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Николина Аврамова и с участието
на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното
от председателя АНДРЕЙ ИКОНОМОВ

по адм. дело № 1959/2014.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Цветан Генчев Цветанов от гр. София, чрез процесуалния му представител и на полицейски инспектор Николай Петров Кръчмаров в Група „Териториална полиция” към Сектор „Организация и контрол на териториалната полиция”, Отдел Охранителна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена чрез процесуалния му представител, против Решение № 7050/15.11.2013 г., постановено по а.д. № 7620/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Жалбата на Цветанов е само против мотивите на същото решение.
С обжалваното решение, състав на АССГ е отменил по жалба на Цветан Генчев Цветанов, подадена чрез процесуалния му представител, Разпореждане рег. № Я 36903/08.07.2013 г., издадено от пол. инспектор Кръчмаров. С отмененото разпореждане, издадено на основание чл. 55 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.), в изпълнение на функциите по опазване на обществения ред и съдействие на органите на досъдебното производство, е разпоредено на Цветанов да не възпрепятства действията на главен разследващ полицай Николай Станчев, при осъществяване на полицейско правомощие, регламентирано в чл. 59 от ЗМВР. Действията са в изпълнение на разпореденото с Писмо на Софийска градска прокуратура (СГП) № 2-7/01.07.2013 г. на прокурор В. Андреев от същата прокуратура.
За да се произнесе по подадените касационни жалби, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе установеното от фактическа страна от състава на АССГ. Оспорените фактически елементи с касационната жалба на инсп. Кръчмаров, не се възприемат от ВАС и ще бъдат разгледани по-долу.
При правилно установената фактическа обстановка, ВАС прави следните правни изводи:
Касационната жалба на Цветанов е подадена в срок, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Видно от съдържанието на Жалба с вх. № 19803/18.07.2013 г. на АССГ (л. 7), подадена от касатора, същата е насочена единствено против Разпореждане рег. № Я 36903/08.07.2013 г. (л. 4), отменено с обжалваното съдебно решение. Искането на Цветанов към съда, видно от стр. 6, абз. 2 от жалбата му (л. 12) е да бъде „…отменено изцяло, като незаконосъобразно, обжалваното разпореждане, издадено на 08.07.2013 г. от …”. Така формулираното искане до съда е удовлетворено изцяло с диспозитива на решението на АССГ. Т.е. за обжалването на последното, за Цветанов липсва правен интерес – задължителна процесуална предпоставка съгласно нормата на чл. 228 във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК. При липса на такъв, съгласно посоченото в чл. 159, т. 4 АПК, жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство – да се прекрати.
Ирелевантни за правилността на обжалваното съдебно решение са разсъжденията и доводите, изложени в касационната жалба относно „неправилността” на обжалваните негови мотиви. С диспозитива на съдебния акт обжалвания административен акт е отменен, поради което интересите на касатора са изцяло защитени. Изводите, довели съда до постановяването на този съдебен акт, не подлежат на инстанционен контрол, поради липса на посочения пряк и непосредствен правен интерес за касатора от отмяната на решението. Аналогия с чл. 318, ал. 3 от Наказателно процесуалния кодекс в случая е недопустима, предвид наличието на нормативното изискване за пряк и непосредствен правен интерес от отмяна на обжалвания акт.
Касационната жалба на Кръчмаров е неоснователна. В същата се твърдят основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност като издадено в нарушение на материалния закон и необоснованост.
Доводът за необоснованост се поддържа с оглед твърдението, че неописаното в обжалвания административен акт поведение на Цветанов, възпрепятстващо действията на главен разследващ полицай Николай Станчев при осъществяването на полицейската регистрация, се извлича от приложеното към делото писмо на прокурор от СГП и от характера на изложените доводи против законосъобразността на акта. Той е неоснователен. Писмо № 2-7/13 г. от 17.06.2013 г. на прокурор В. Андреев от СГП (л. 37) е уведомително такова, с което директорът на СДВР е известен за повдигнатото против Цветанов обвинение за престъпление от общ характер и необходимостта от изпълнение на чл. 59, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Само по себе си този факт не води и не може да доведе до извод за действия, възпрепятстващи извършването на законово разпоредената регистрация. Обстоятелството, че в жалбата на Цветанов и пледоарията на процесуалния представител на същия в хода по съществото на спора се изтъкват доводи за незаконосъобразност на самата Наредба № Із-701/2011 г. е процесуално право на жалбоподателя да защитава интересите си по начин, какъвто намери за необходимо. В заключение следва да се каже, че изводът на АССГ за липса на описани конкретни действия от страна на Цветанов, които могат да се възприемат като „възпрепятстващи действията на разследващия полицай” се явява обоснован и съответен на представените по делото доказателства.
Неоснователен е и доводът за постановяване на решението в противоречие с материалния закон. Каква е „практиката по извършване на полицейската регистрация с оглед времето след повдигане на обвинение за престъпление от общ характер“ е въпрос, който не е свързан с предмета на доказване по делото. Посоченото „забавяне” най-вероятно се дължи на организацията на работа на съответните органи. Във всички случаи обаче липсват доказателства, че то е следствие препятстващи действия от страна на Цветанов, поради което изводът за липса на мотиви относно фактическите основания за издаването на акта, направен в обжалваното решение, е обоснован и законосъобразен.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
По изложените съображения и на основание чл. 228, във вр. с чл. 159, т. 4 и чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 7050/15.11.2013 г., постановено по а.д. № 7620/2013 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСТАВЯ без разглеждане, поради липса на правен интерес, касационната жалба на Цветан Генчев Цветанов от гр. София, против мотивите на Решение № 7050/15.11.2013 г., постановено по а.д. № 7620/2013 г. по описа на Административен съд София-град.
Решението е окончателно в частта си, с която обжалваното решение на Административен съд София-град е оставено в сила, а в частта му с характер на определение, то може да се обжалва с частна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението на страните.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Андрей Икономов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Донка Чакърова
/п/ Илиана Славовска
А.И.

afera.bg

Source Article from http://afera.bg/%D1%81%D1%8A%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D1%81-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD.html

Лявата България – в търсене на своята идентичност

Публикувано на 29.10.2014 / 19:37

Христина ХристоваЕдно малко медийно събитие от края на октомври породи в мен крехка надежда. Не зная дали да го тълкувам като знак или като случайна пресечна точка, но със сигурност вече почти не вярвах, че подобен сигнал може да бъде уловен в толкова предвидимото публичното пространство у нас.

Попаднах наскоро на сутрешния блок на телевизия Алфа и кого да видя в екрана – Александър Симов на гости при Николай Михов. В първия момент реших, че ми се привижда, но в следващия миг ме обзе плаха радост, защото разговорът между тях си беше реалност. Александър Симов – модерният ляв в БСП, най-подостреното перо на вестник Дума – беше игнорирал своята вродена нетърпимост към всичко националистическо (разбирайте атакистко) и беше отишъл на крака при младия, но талантлив водещ в телевизията на Атака. Отгоре на всичко двамата не просто си говореха приятелски, а защитаваха единна позиция, като хора от един отбор. Темата беше повече от актуална – Трансатлантическото споразумение (TTIP), което се изготвя на тъмно в Брюкселските катакомби и срещу което се обединяват милиони мислещи хора от цяла Европа.
Доживях да видя нежните филизи на подобно обединение и на българска почва.
Ще попитате защо се вълнувам толкова от едно участие на журналист от БСП, бил той и самият Александър Симов, в партийната телевизия на националистите, при положение, че събитието на седмицата е първото заседание на новоизбраното 43-то Народно събрание и совалките на лидерите, които започнаха едновременно да подреждат и да разбъркват сложния пъзел пред всички нас.
Ами така. Имах своя малък повод за вълнение. Съвсем неочаквано то се подхрани и при откриването на заседанието на парламента.
Свързано е с една моя утопия, която понякога си представям като единствен изход за България в катастрофичния участък на нейния съвременен исторически път. Всъщност, това че сега не пътуваме, а летим бясно в пропастта, е друг въпрос. Нека формално да го наречем път. Та моята политическа утопия се гради на два фундамента – защита на националния суверенитет, плюс лява политика, насочена към спешна реанимация на драстично нарушения социален баланс. Разбира се, тези два фундамента имат и своите конкретики. Под национален суверенитет аз разбирам категоричен отпор на политиката, превърнала България във васална евроатлантическа територия, и възстановяване на нейната икономика, култура и военна отбрана. Под лява политика разбирам повече участие на държавата в социално-икономическия живот на страната с цел разбиване на изчерпания и порочен либерален модел, който е дълбоко несправедлив в своята същност и затова започва да се срива с грохот в целия свят. Изглежда простичко, нали? Като утопия.
Само че моята утопия не се е родила в съзнанието ми просто ей така, а е следствие на това, че се стремя да улавям обществените нагласи и се опитвам да ги разбирам, отразявам и анализирам. И даже в случая не е нужен дълбок анализ, за да се забележат няколко очевидни неща, които водят до един и същ отговор – симпатизантите на БСП и Атака са тези, които стоят в левия сектор на общественото пространство и на практика споделят еднаква идеология, като припокриват в голяма степен своите очаквания от политическата класа. Вотът им обаче е драматично разкъсан заради определени аспекти от действията и публичното поведение на двете партии и заради заслугата на едната от тях за сегашното положение на държавата. Ако тези два политически субекта имаха истинска държавническа прозорливост, противостояща на тесните партийни интереси, която да обедини левите, патриотични и социално настроени слоеве в България, днес нямаше да наблюдаваме измъчените, отблъскващи и палячовски опити на родния десен сектор да състави своето поредно васално правителство, само и само да не изпусне последния си шанс за докопване до властта. Напротив. Щяхме навярно да сме свидетели на това как България излъчва националноотговорно и социално правителство. И щяхме да имаме шанса да се появи и оцелости един толкова нужен и толкова невъзможен засега български Орбан.
Вместо това БСП за всичките тези 25 години „демокрация“ се прояви като един неолиберален и евроатлантически холдинг, а лявото говорене беше просто фасадна идеология. Отливът на разочарованите социалисти от често безпринципната политика на Столетницата достигна своята кулминация на последните избори. В същото време Атака определено започна да израства идеологически и засили социалното си говорене за сметка на чисто националистическите си лозунги. Не е за пренебрегване и фактът, че програмата на Атака на практика предлага конкретни политики за реализирането на социалноотговорно управление, насочено не просто срещу чуждите монополи, а демонстриращо воля за възстановяване на икономическия и политическия суверенитет на България, за съхранение на нейната културна и национална идентичност. Затова електоратът на двете партии е един същ и неслучайно много от гласоподавателите се лутат драматично между двете. Твърдото ядро на социалистите е гневно на своето ръководство, което го предаде неведнъж, но няма сили на свой ред също да предаде своя столетен идеал. Допълнително, радикалният публичен образ на Волен Сидеров спира голяма част от по-широкия кръг симпатизанти на лявата идея да посегнат към бюлетината на националистите.
Друг важен аспект, обединяващ гравитиращите около БСП и Атака българи, е отношението към геополитическите събития, които имат пряко или косвено отношение към живота в страната ни. И тук също не става въпрос само за твърдите ядра на двете партии, а за един много по-широк кръг от хора, неприемащи раболепния слугинаж на софийските лакеи пред Вашингтон и Брюксел, които съвместно превърнаха България в своя икономическа колония и в безплатна военна база. За съжаление БСП не успя да удържи баланса между своята модерна евроатлантическа ориентация и запазването на политиката на неутралитет спрямо традиционно близката Русия. Последното правителство подкрепи санкциите на ЕС и САЩ срещу Русия, вместо да се възползва от правото си на вето и да защити националните ни интереси, както и вековните исторически, културни и религиозни връзки между двете страни. Правителството на БСП пренебрегна възмущението на своите членове и симпатизанти за случващото се в Украйна с лека ръка. Нещо повече – по една горчива ирония антифашистката партия подкрепи прибързано фашистката хунта в Киев и остана в пълен пас за извършвания там геноцид, за военните престъпления спрямо мирното население в Източна Украйна. Върхът на всичко беше послушно наведената глава на премиера Орешарски под зоркия поглед на тримата американски сенатори, начело с военния радикал Маккейн, когато на обща пресконференция министър-председателят обяви замразяването на стратегическия за България Южен поток. Тази срамна и унизителна пресконференция беше дъното, до което стигна нареклата себе си Социалистическа партия. За сметка на това Атака не се умори да нарича събитията с истинските им имена и да внася множество антилиберални и социални законопроекти, както и предложения, свързани с националната сигурност, които обаче бяха отхвърляни от всички, включително и от БСП.
Всъщност, примерите за естественото сходство между хората с леви убеждения и патриотите са много и не е нужно да бъдат изброявани обстойно.
Един от тях, който е станал и повод за гостуването на Александър Симов в телевизия Алфа, е общоевропейският протест срещу Трансатлантическото споразумение, в който се включи и България. Организаторите на протеста отново бяха личности от лявото гражданско пространство, а единствената електронна медия, която ги отрази, беше отново телевизията на Атака.
И тук започва истинската драма.
Много интелигентни и образовани хора с антилиберални възгледи в никакъв случай не могат да припознаят езика, на който Атака изговаря техните истини, като свой. Забележете, това е важно. Не истините, а езикът на тяхното изговаряне. В същото време дългогодишният опит на БСП в политическото говорене и ораторската проза, били те често камуфлажни, е изкушението, което дава надежда на мнозина, че все някога Столетницата ще се промени и ще изпълни своите поети ангажименти пред обществото.
Ако трябва да обобщя, Атака не умее да артикулира адекватно идеологията на широкоспектърния ляв сектор и по този начин не може да си осигури сериозна обществена подкрепа и професионална експертиза за участие в едно бъдещо управление. Затова множеството законопроекти, които малобройната група на Атака внася в Народното събрание, не постигат реален политически ефект. С една дума, Атака наистина действа, но не артикулира ефективно действията си. При БСП е обратното. Тя артикулира перфектно. Но реално действията й са в посока, обратнопропорционална на заявените намерения и политики.
Ето това е драмата. Това е въпросът. И всички ние, хората с леви и патриотични убеждения, трябва да се фокусираме върху него, ако искаме нещата качествено да се променят.
Атака има въпиюща нужда да разшири обсега на посланията си до всички социални и обществени кръгове. Тя трябва да покаже, че не е толкова страшна, колкото изглежда на пръв поглед. Че е отворена към всички, че може да говори с езика на всички. А ако не може – да привлече в редиците си хора, които го могат.
В сформиращото се ново ляво у нас има такива хора. Те все още гледат на партията на Сидеров с насмешка и в голяма степен имат своите основания. Ще бъде така, докато Атака не коригира своя публичен език и не ревизира радикално имиджа си на затворено общество, което не желае да се разраства, а сякаш нарочно и упорито се маргинализира. Негативните внушения, звучащи в повечето случаи фаталистично и стряскащо, трябва да бъдат балансирани с позитивно, разумно и умерено говорене. Да отварят посоки и да дават кураж и надежда, а не упорито да фиксират вниманието на публиката единствено и само върху безмилостното и несправедливо настояще. Защото това сковава и парализира адресата. Вместо да се замисли и да изпита порив за промяна, случайният зрител на Алфа инстинктивно превключва на друг канал, защото не може да понесе още и още от агресивния натиск на зловещата действителност върху сетивата си. Тази фиксация върху жестокото, ужасяващото, грозното и плашещото е най-необмисленият ход на Атака, защото действа на мощни подсъзнателни нива и уголемява Страха. А страхуващият се човек не може да воюва за свободата си. Той може единствено да се снишава, за да оцелява.
Що се отнася до БСП и левите хора, които гравитират около нея.
Единственият възможен изход за всички тях е БСП е да успее да се освободи от компрометираните си лица и от своята неолиберална ръководна клика, а истинските леви хора в БСП да се сплотят, и поемайки реална отговорност, да излязат в първите редици. Все още има читави и отговорни личности в БСП. И те са го доказвали неведнъж – защото винаги са заемали публично достойна позиция. Говоря например за неподкупното и талантливо перо на Александър Симов, който отразяваше събитията в Украйна през последната драматична година в противовес на официалната политика на своята партия. Говоря например и за онези привърженици на лявата идея, които искаха в ЕС да ни представляват образовани и интелигентни личности от гражданската квота като Достена Лаверн. И много други като тях.
Затова гостуването на Симов в Алфа предизвика в мен плахо вълнение.
Затова и си помислих отново – дано на свестните, в това число и на младите в БСП, им дойде силата и смелостта. В голяма степен изходът за всички нас зависи и от тяхната консолидация около идеята за съграждане на истински лява партия. А естественият им съюзник, който е в синхрон с техните нагласи, е Атака. Не либералите от ДПС, които няколко пъти откъснаха жива плът от тялото на левицата с безпринципни съвместни коалиции и по този начин допълнително компрометираха Столетницата. Това, което е заложено в традиционния идеологически фундамент на БСП, е всъщност кауза и на Атака. За всички вече е пределно ясно, че пречките за реализирането на обществените очаквания от социалистическата партия са в собствените й редици.
Не случайно през едногодишния мандат на правителството на Пламен Орешарски социалистите и националистите бяха негласни съюзници. Почти интуитивно всички осъзнаваха едно – че могат и трябва да се обединят не само в името на това ГЕРБ да не бъде допуснат отново във властта. Не беше само това. Всички се оказаха от едната страна на барикадата и по другите важни и съществени въпроси, които касаеха вътрешната и външната политика на България, както и поведението й в новата геополитическа реалност. Бяха на едно мнение за летните театрални изяви на протестърите; за кризата, преврата и войната в Украйна; за отношението към ЕС и НАТО; за позицията към Русия. По всички горещи теми на деня привържениците на двете партии изповядваха и изповядват еднакви убеждения. И националисти, и социалисти ясно осъзнават колониалната, задушаваща хватка на Брюксел и Вашингтон, която ни лиши от достойнство и суверенитет. И която приложи унищожителен геноцид над целия български народ в продължение на 25 години.
Тези дни настоящият лидер на БСП Михаил Миков излъчи още един сигнал. Отказа подкрепа на Борисов, както и услужливо предложения му пост Председател на Народното събрание, с което ясно заяви дистанциране от новото безпринципно съглашение, забъркано по брюкселско-американска рецепта. Въпреки огромния натиск от страна на Европа за съставяне на широка коалиция (едва след като това не стана, спешно дойде на крака лично председателят на ЕНП Жозеф Дол и даде своите разпореждания за кабинет на малцинството, подкрепяно задкулисно от ДПС), БСП не пожела да влезе в схемата. Може би осъзна, че това ще бъде финалното действие в спектакъла на политическото й самоубийство. Но не е само това. Съглашение между БСП и ГЕРБ би поставило Атака в ролята на единствена опозиция срещу евроатлантичското лоби, срещу геополитическите режисьори на нашата национална съдба.
А това не бива да се случва. Атака не бива да бъде оставяна сама. Защото задачата е тежка и непосилна. Необходимо е национално обединение на всички сили, които могат да върнат България на пътя на нейното спасение. Така, както се обединиха всички десни политически субекти в името на запазване на евроатлантическото статукво, така трябва да се обединят и истински левите и патриотични сили, в името на спасяването на България.
И тук не визирам политическите еднодневки и набързо скалъпените обединения, чиято единствена функция беше още повече да разпокъсат автентичния ляв и патриотичен вот, като го подменят, с цел запазване на евроатлантическото статукво.
Откриването на 43-тото Народно събрание поднесе още една изненада. Михаил Миков не просто отказа председателското място в парламента, но в своята реч обяви курс срещу неолибералния модел, определи този модел за несправедлив и поиска изграждането социална държава. И това не беше просто казано, то беше повторено и потретено. На моменти Миков дори звучеше като дръзкия Александър Симов, и даже като един умерен Сидеров.
Въпреки че сякаш произнасяше за първи път тези нови за него думички, аз не приемам това за случаен и спорадичен сигнал. Надявам се, че дистанцирането на БСП от съшиващата се с бели конци в Брюксел дясноцентристка коалиция, може да бъде началото на един процес, който да завърши с преоткриване и преосмисляне на изгубената идентичност на лявата идея, с диалог между нейните носители, а след това – и с тяхното естественото обединение. Само по себе си това може да бъде акт с историческо значение за нашата малка и объркана България.
Защото, както каза Волен Сидеров в своята реч от трибуната на парламента, подобно на все повече свои европейски колеги – „Достойните народи на държавите в Европа искат и заслужават достойни лидери и достойна политика. Сегашният ЕС не им я дава. Той трябва да бъде разтурен и да се формира отново на истински демократични принципи и на истински суверенитет.“
Това е неизбежната посока, по която тръгват все повече народи от Стария континент. Днес го заяви сензационно, в прав текст, и председателят на унгарския парламент Ласло Кевер, който се произнесе, че Унгария може да напусне ЕС, защото повече няма да търпи натиска на Брюксел и опитите да се диктува отвън как да се управлява страната.
Можем да бъдем част от този процес, вместо винаги да вървим след събитията, изпадайки в исторически анахронизъм и борейки се 25 години с вятърните мелница на комунизма. Защото Звярът днес е друг и се нарича либерализъм.
Можем да го направим – заради самите нас.
Заради Европа, част от която е и Русия.
Заради целия свят, който заслужава да оцелее.

Христина Христова

Source Article from http://afera.bg/%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0.html

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ ЩЕ СИ ПОВРЕДИ ЧАТАЛА. ХЕМ БИЛ ПРЕДВИДИМ СЪЮЗНИК, ХЕМ СЕ ПЪЧИ, ЧЕ БИЛ СЕРИОЗЕН ПРОТИВНИК.

Публикувано на 29.10.2014 / 17:50

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВВалери Симеонов рискува да си повреди чатала и да получи сериозно разтежение от разкрачването, на което се подлага. „Ние сме много стабилни и предвидими съюзници, но можем да бъдем и много сериозен противник“, рече Симеонов към ГЕРБ и Бойко Борисов, пъчейки, че и той може да го играе „рекет даден, рекет /не/приет”, като авера си Бойко.

„ГЕРБ са в правото си да съставят правителство, каквото желаят. Ако искат тяхно, ако искат на малцинството с някой друг, то си е тяхно право. След тези резки промени в последните дни на различните партии аз съм нов политик, но почвам вече да свиквам, че няма нищо неочаквано. Аз ви предлагам да изчакаме г-н Дол да си замине, да минат няколко дни, пък може да има и някаква промяна. Готови сме на разговори, готови сме и да няма разговори. Патриотичният фронт би подкрепил правителство на малцинството на ГЕРБ, само ако има ангажимент по програма минимум, а именно промяна в Изборния кодекс, пълна ревизия в сектор „Енергетика“ с оглед замразяването или намаляването на цената на тока, и полагане на всички усилия за оздравяване на КТБ.”, каза още Симеонов.
Ракетите „земя – земя” ги пропусна „патриотично”.
Симеонов бил отчаян оптимист, вярвал в доброто и бил сигурен, че щяло да има правителство.
Никой мислещ в тази държава не е се е съмнявал, че Валери Симеонов и компания ще седят зад задника и ще дундуркат Бойко Борисов и ГЕРБ. От много дълго време Валери Симеонов дефилира по телевизиите и медиите, контролирани от ГЕРБ, както и той, и Слави Бинев не обелват и думичка против Бойко Борисов.
Симеонов измисли и абсурдната лексика „прагматични патриоти”, само и само да се нареди на баницата на Борисов. А Слави Бинев забрави крясъците си срещу „мутрата” Борисов, досущ като копи –пейст на измекярската „позиция” на Йордан Цонев.
За Каракачанов няма какво да коментираме. Той и Бареков ще си скъсат шортите от „вдигане” за да задоволят капризите на Борисов.
Afera.bg

Source Article from http://afera.bg/%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D1%85.html

Агент–провокатор ли е бащата на Недялко Йорданов. Разследване на една „убийца”: Технологията на злото. Предатели и жертви. – 2

Публикувано на 29.10.2014 / 14:16

АСЕН ЙОРДАНОВ НАРОДЕН СЪДВ първата част на разследването: „Разследване на една „убийца”: Технологията на злото. Предатели и жертви. Как Недялко Йорданов оправда баща си и предателството.” проследихме пътя на документ №15. Защо изчезва този документ №15? Още повече, че той е описан в каталог на документи за революционното движение 1941 – 1944 година, подготвен за печат през 1973 г. и издаден през 1974 г.? Кому е било нужно да го краде, след като той е описан надлежно в архива и си стои там, а при желание от която и да е страна би могло да бъде видян и копиран?

Предишната директорка на Държавния архив – Бургас преди Елена Дойчева се казва Мария Арнаудова. Тя носи същата фамилия като „служителя на ДС”, който „с риск на живота си” дал на Недялко Йорданов „полицейското донесение” – Тодор Арнаудов. Случайно ли е това?
Синът на Тодор Ченгелиев – Тодор Тодоров Ченгелиев още през 1990 година отговаря обстойно на поредицата на Недялко Йорданов, оборвайки „истината” му.
Впрочем, поредицата на Недялко Йорданов във в. „Черноморски фар“ е с мотото: „Изказвам благодарност на генерал – полковник АТАНАС СЕМЕРДЖИЕВ за съдействието му да получа достъп до архива на МВР – София. АВТОРЪТ.”.
Синът на Тодор Ченгелиев – Тодор казва: „Недялко Йорданов благодари за достъпа до полицейските архиви.
На мен, синът на Тодор Ченгелиев такъв достъп ми беше отказан с писмо №1947 от 20.04.1990 г., защото „съгласно правилника за ползуване на полицейския архив, справки, ксерокопия, преписки и др. Документи на полицията не се дават на частни лица.”
ТОДОР ЧЕНГЕЛИЕВИзпратих второ писмо до МВР – София, разрешение отново нямам. Чудесно – оказва се, че Н. Йорданов не е частно лице, а аз съм частно лице. На какво основание – това трудно може да се определи, но ще подмина това поредно право на едни да ползват непрестанно своите привилегии, а други не.
И още: „Мъртвите не могат да се защитят, казва Недялко Йорданов и със смайваща лекота обвинява всички тях – мъртвите в предателство.

Всички освен баща си – Асен Йорданов….

Н. Йорданов вече десетилетия наред се опитва да защити името на своя баща.
Има право синът – казват много хора. Тогава и аз – Тодор Тодоров Ченгелиев, който никога не е виждал своя баща Тодор Димитров Ченгелиев /както и той своя син/ имам право да защитя името му чисто и неопетнено. Аз, който за разлика от Недялко Йорданов, никога не съм ползвал името на баща си, за да правя кариера, да трупам слава и богатство…
На 21 юни 1944 година, месец след арестуването му, Асен Йорданов прави признания пред жандармеристите.
Според изследването на Недялко Йорданов, ги прави умишлено пълни с противоречия: „като фабрикува дребни подробности за достоверност, споменава само две имена, за които полицията знае, че са в Балкана – Семенлийски и Лъскова и пропуска най-същественото – ИМЕНАТА НА ДРУГИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА ЩАБА. Той съчинява версията, че през трите дни, в които са били заедно, не е разбрал нито кои са „непознатите ямболии”, нито дори техните имена. Когато пише показанията си, на 21 юни 1944, отрядът вече е разбит, разделен на три групи, много партизани са заловени и цялата тази информация е добре известна, ненужна и остаряла с месец и половина…
…Години по-късно, през зловещата 1950 година, ще бъде направена фалшификация с тези негови показания, за да бъде уличен в предателство. Изречението: „На 21 май ме арестуваха и казах за нелегалния” ще бъде извадено от целия контекст на показанията му и ще бъде цитирано от Комисията за обследване на бургаската организация по следния начин:
„… Арестуването обаче на Асен Йорданов в Айтос го разкрива като предател. Той саморъчно е написал в своите показания: „На 21 май ме арестуваха и казах нелегалния”. Една невинно на пръв поглед пропусната думичка „ЗА” изменя целия смисъл на написаното. Очевидно това „ЗА” много е пречило на комисията и тя просто го изхвърля, защото – „казах нелегалния” означава – предадох нелегалния. „Казах за нелегалния” – означава признах, че ми е съобщено за нелегалния, т.е. – това, заради което съм арестуван. А фактът, че Асен Йорданов, възстановявайки показанията си по памет за адвоката, дори не си спомня точно въпросното изречение, показва, че то не е било особено важно за него. В противен случай той би го използвал за смекчаващо вината обстоятелство пред съда – един вид след като са го арестували той честно си е признал и е издал нелегалните.
… Всъщност в съда Асен Йорданов отрича всичките си показания заявявайки, че са бъли изтръгнати с жестоки инквизиции. Това става в присъствието на капитан Русев и Косьо Владев, но съдът изобщо не го взема под внимание и го осъжда на смърт.”

Синът на набедения за предател Тодор Ченгелиев – Тодор Тодоров Ченгелиев има своята позиция и истина и се пита:

Дълго известният бургаски син ни занимава с един документ, който е попаднал у него преди 10 години, но той, виждате ли, не му бил обърнал внимание. Защо ли такава разсеяност?
Ами, защото тогава не му е било необходимо. Тогава той, галеният син, бе винаги сред първите в окръга и затова съвсем не му е била необходима документална подкрепа.”.
Тодор Тодоров Ченгелиев оборва тезата на Недялко Йорданов за това какво се е случило на 21 май 1944 година, когато са арестувани 8 души:

АСЕН ЙОРДАНОВ НАРОДЕН СЪДКой от тях е „казал нелегалния”? Ето въпроса на въпросите. В дългата си, пълна с противоречия, премълчавания и свободни съчинения поредица Н. Йорданов не му дава отговор.”

Според Тодор Тодоров Ченгелиев общоизвестно е, че Косьо Владев е бил интелигентен полицай, който е успял да завербува много и ценни за службата си сътрудници. Някои дори го сравняват с Гешев.
За агент-провокаторската дейност на Тодор Грудев никой не се съмнява. Пред Народния съд Тодор Грудев обаче казва: „Предадох Димчо Карагьозов…., но за провала в Айтос търсете друг.”
Пак пред съда Грудев казва: „Във връзка не бях влязъл с партийната организация в Бургас и изказах предположение, че съм заподозрян. Владев каза, че ще се погрижи да бъда във връзка…”.
Коя ли е била тая връзка?, пита се синът на убития Тодор Ченгелиев.
Ченгелиев – син заявява още: „В Балкана, при партизаните Асен Йорданов е бил два дни.
6 май 1944г. – районният партизански щаб в състав: Радко Миланов, Асен Йорданов, Димчо Ковачев и Тодор Георгиев присъстват на клетвата на отряда „Народен юмрук”, 7-май – районният партизански щаб с един член по-малко при Ръжица се връща в Бургас.
/Къде се връща Асен Йорданов – в Бургас или Айтос?/.
И ето за тези ДВА ДНИ /разходка/ в Балкана А. Йорданов получава званието „народен партизанин”.
Тодор Ченгелиев:
На 12 юли 1944 г. Асен Йорданов след 52 дни жестоки инквизиции и престой в мазетата на жандармерията „агент – провокаторът” Асен Йорданов е изпратен в Бургаски затвор и на 26 юли е осъден на смърт.”, пише Недялко Йорданов.
В същото време майка му Кина Йорданова казва: „Когато ходех да нося храна на Асен в жандармерията аз всеки ден го виждах…Отивах обикновено по време, когато ги извеждаха за клозета и само Асен го извеждаха сам, а другите групово…”.
Точно живи още другари, арестувани с него, твърдят, че за тях близките им дори не са знаели живи ли са или мъртви, не знаели къде са, а при Асен всеки ден идва жена му и синът му.
На кого да вярваме тогава? На тях, на убитите край Топчийско, или на Недялко?”

Ето и свидетелството на Димо Петков, лежал в затвора заедно с Асен Йорданов:

АСЕН ЙОРДАНОВ СВИДЕТЕЛСТО ПОКАЗАНИЕВ затвора имахме възможността да посрещнем Асен в нашата килия, където престоя повече от десетина дни, което време лежа до моята постеля. На всички ни направи впечатление: първо – осъден на смърт, а не е настанен в единична килия, като другите смъртни. Второ – на нас, младите ремсисти, разрешаваха свиждане с близките веднъж на два месеца, а на него по 2-3 пъти седмично с жена му и детето и то не зад решетките, а в канцелариите на дирекцията. Трето – бай Асен се движеше из района свободно, като надзирател. Четвърто – вълнуваше ни и въпроса защо съвсем млади момчета, които по това време попаднаха в жандармерията не ги докараха в затвора, а ги избиха, а бай Асен, който е изпълнявал задължението да закълне всички партизани в отряда не го постигна същата участ.
След 9 септември 1944г. в разговор с Тома Георгиев, работещ в органите на МВР, сега покойник, сподели с мен, че е конвоирал групата с Косьо Владев по време на съдебното действие. Косьо Владев се е държал много спокойно до произнасянето на смъртната присъда. Когато е била произнесена, той възкликнал: „Ах, Асен ме излъга”. При тия думи Велчо Ч. му е запушил устата.”
Синът на Тодор Ченгелиев:
Моят баща, днес Н. Йорданов ни представя така: „С Тодор Ченгелиев се разиграва жестока драма. Несвикнал с инквизиите в ръцете на изверга Панайот Чушкин, за броени минути, най-много за половин час, той издава Атанас Манчев и собствения си брат”.
Пак НЯМА СВИДЕТЕЛИ, НЯМА ДОКУМЕНТ, но Н. Йорданов е толкова уверен във версията си, че определя дори времето, за което „Ченгелиев е проговорил”. А това вече е наглост.
Нелегалните нямало да бъдат открити, всичко е можело да се размине с извършения вече обиск, безсрамно твърди комбинаторът на факти Н. Йорданов и като че ли е забравил собствените си въпроси още в първата част на поредицата му.
Ще освежа паметта му. Написал е сам: „И така на 21 май 1944 г. в 4 сутринта се прави блокада на цял един град”. В рапорта пише: „ЗА ИЗДИРВАНЕ НА НЕЛЕГАЛНИ ЛИЦА”.
Не ти ли се струва, г-н Йорданов, че като е пишела този рапорт полицията е знаела кого ще търси?
Кой е предизвикал тая блокада?
Защо тя става в такъв ранен час? Откъде бургаските разузнавателни служби ИМАТ СВЕДЕНИЕ, че в Айтос се укриват такива лица?
И аз това питам непрекъснато, г-н съчинителю.
Откъде имат сведение?
Ето и сам го признаваш, но после тръгваш по други пътеки. Никой не иска от теб да фантазираш колко минути е издържал Т.Т. Ченгелиев, а да отговориш кой е съобщил на полицията, че в Айтос има нелегални. Кой е известил така спешно? Това е въпроса, който нека признаем всички, все още остава.“
През фаталния 21 май 1944 г. Атанас Манчев – Моц пише бележка до Иван Грудев и я дава на Тодор Ченгелиев да я занесе до Иван Грудев. Текстът е: „Другарю, настоявам за среща”.
Иван Грудев в писмени показания твърди, че тази бележка е предадена в присъствието на Асен Йорданов и Тодор Грудев.
Недялко Йорданов обаче твърди друго – че Тодор Грудев е обикалял целия град да търси Асен Йорданов, който бил на разходка.
В кръчмата на Зелков са тримата – Иван Грудев, Тодор Грудев и Асен Йорданов. Отговор Манчев получава не в кръчмата, а в ОРПС. Уговорката е била Иван Грудев и Асен Йорданов да бъдат в канцеларията на ОРПС и при съгласие от страна на Манчев на срещата да отиде Асен Йорданов. Това личи и от показания на Тодор Грудев.
По-късно на срещата в дома на Ченгелиеви, Асен Йорданов записва на листче нещата необходими за отряда. „Опитният конспиратор” прави елементарна грешка като си води записки и то за 4-5, не повече, обикновени искания…
Според показанията на Кина Йорданова, след арестуването му той е бил пребит от бой.”, разказва още синът на Тодор Ченгелиев и цитира свидетелството на Иван Демирев, един от осемте арестувани на 21 май 1944 г.:
… Към обяд ни изкарват от управлението заедно с Асен Йорданов и арестуваните от Караново и Пирне други пет другари и ни натоварват на открита камионетка със силна въоръжена охрана от жандармеристи… След излизането от града камионетката завива към Бургас. Това за момента ни успокоява. Значи няма да има веднага разстрел. Когато наближихме Бургас жандармеристите хвърлиха /закриха/ Асен Йорданов с предварително подготвено платнище. Защо го направиха това не можахме да си обясним. В Бургас камионетката спира пред щаба на жандармерията. Стоварват ни и ни отправят към ареста. При слизането по никой от арестуваните нямаше видими признаци да е бил бит, така беше и с Асен Йорданов, който беше в нормално състояние. В ареста всички ни настаниха в една килия, само Асен Йорданов беше настанен сам в една килия.”

Свидетелство на Стоянка Маринова Николова, съседка на Ченгелиеви, наблюдавала на 21 май 1944 г. това, което става на отсрещната страна на улицата:

… И тогава видях, че Тодор Ченгелиев стоеше до тяхната къща подпрян на стената с белезници на ръцете, той беше целия обезобразен, едва стоеше на краката си, направо беше разсипан от бой. След малко отиде един от началниците на жандармерията и взе да блъска Тодор Ченгелиев да влиза в къщата, а той не можеше да се помръдне. В това време се хвърли бомба, тя веднага не можа да експлодира и началника на жандармерията я ритна, тя се блъсна в Тодор и му разкъса корема. Той изрева като животно и падна на земята. Два часа той се влачи докато траеше престрелката. Когато спряха да стрелят жандармеристите извадиха Иван Ченгелиев от скривалището убит. Донесоха и Тодор Ченгелиев, хвърлиха го върху брат му Иван, след това доведоха майка им и започнаха да псуват майката и Тодор, и викаха: „Нали казвахте, че няма партизани във вас, тоз какъв е?” – ставаше дума за Иван. Тя мълчеше. Жандармеристите доубиха Тодор и тогава разстреляха майка им – баба Каля – която падна върху двамата си синове. За гореописаното удостоверявам с личния си подпис.
През 1991 година Недялко Йорданов отговаря на Ченгелиеви така:
„... Не е забравен безцеремонният език на сталинистите от 1950 година. Не е забравено самочувствието им на властници в тази държава, в която още мислят, че могат да се разпореждат безнаказано. Какво искате от мен, уважаеми другари? Тодор Ченгелиев твърди, че сте много – цял щаб, впрегнат да му събира сведения и спомени. Аз съм съвършено сам. И не се страхувам, каквото и да се опитвате да ми направите”.

Нищо сталинистко няма в това наследниците на обявения за предател от Недялко Йорданов – Тодор Ченгелиев да търсят очевидци и свидетелства за истината.
Има нещо изключително крайно в това – Недялко Йорданов да роптае срещу всеки, който оборва неговата истина. И да обявява всеки дръзнал да търси, също като него, свидетелства за историята, за „сталинист” или „убиец”.

АСЕН ЙОРДАНОВ ДОКЛАД ЗА ОБСЛЕДВАНЕ НА БУРГАСКАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ 1950 -1951През 1950 – 1951 ЦК на БКП прави обследване на бургаската партийна организация. Комисията е оглавявана тогава от Станко Тодоров. Обследването обхваща свидетелски показания и обследване на над 600 души.
Недялко Йорданов нарича тази комисия „зловеща”.
В доклада й четем: „… С арестуването обаче на Асен Йорданов са се объркали сметките на полицая Косьо Владев и последният се намесва най-енергично да го освободи и спаси от военните…
…За да се разсее всяко съмнение върху Асен Йорданов, че има връзка с полицията, му устройват процес, но чак през м. юли 1944 година…”.
На практика, „въпреки изричното разпореждане да бъдат избити всички близки и укриватели на налегалните, в това число и Асен Йорданов от Бургас”, той остава жив, казва синът на Ченгелиев.
Недялко Йорданов пише:
Показания на Косьо Владев за заповед №26, която дава право да бъдат разстрелвани без съд всички заловени партизани, както и укривателите им, отменена в началото на м. юли 1944: „Като имах предвид заповед 26 на генерал Христов аз срещнах веднъж Стефан Чакъров за когото ми е известно, че е комунист и го предупредих да каже на всички техни хора да се предпазват известно време, а аз от своя страна ще гледам колкото ми е възможно да предотвратя всякакви убийства в Бургас на хора известни като партийци”.
Това е напълно възможно, още повече, че Косьо Владев е бил съучуник с някои от „партийците” например с Радко Миланов. Косьо Владев изтъква като своя заслуга спасяването му, като твърди, че е излъгал прекия си началник, че Радко Миланов се е съгласил да им стане сътрудник.”

Какво обаче заявява Златка Захариева:

Доколкото си спомням това беше през октомври 1944 г. Заедно с моя другар Господин Захариев помолихме Досьо Досев, съзатворник на моя другар, който работеше в МВР, да ни направи среща с Косьо Владев, който беше вече в затвора. Попитах го защо без съд и присъда убихте непълнолетни момчета на по 18-19 години, а Димчо Карамидов беше на 16 г., като в същото време знаехте, че Радко Миланов и Асен Йорданов са присъствали на клетвата на партизаните, но ги оставихте живи?
Той отговори, че Радко Миланов му бил съученик и му правел услуги. На нашата реплика, че ще трябва голям трап, след като го изведат пред съда, той отговори: „Не, няма да бъда убит! ТЕ ми са ЗАДЪЛЖЕНИ!”.

„Кои са тези ТЕ и защо успяват да се укрият и до днес?, пита синът на Тодор Ченгелиев – Тодор.

Янко Кафалиев:
През 1945 г. стана нужда да взема удостоверение от затвора, от което се вижда, че съм съден по ЗЗД и съм лежал в затвора в Бургас. Отидох в затвора, звъних и срещу мен излезе надзирателя Ангел. Усмихнат, охранен, беше вече главен надзирател. Аз се възмутих, че палач от наше време пак е надзирател. Сетих се за Наум и го потърсих, за да питам какво става при тях. Наум беше зам-началник на затвора. Питам го: „Как може Ангел да е още тук, не помните ли как се държеше с нас?”
А той ми отговори: „Бай Янко, ти нищо не знаеш. Ангел, надзирателят днес го крепи Асен Йорданов, защото той преди 9 септември правеше свижданията между Асен Йорданов, Велчо Чанков с Косьо Владев в специална килия”.
След обследването на ЦК на БКП през 1950 – 1951 г. на Асен Йорданов е отнето званието „народен партизанин”, заради връзки с полицията.
Недялко Йорданов продължава така:
На 12 юли 1944 г. Асен Йорданов след 52 дни жестоки инквизиции и престой в мазетата на жандармерията, „агент – провокаторът” Асен Йорданов е изпратен в Бургаски затвор и на 26 юли е осъден на смърт.
…Четиридесет и четири дни Асен Йорданов прекарва в затвора в килия на смъртните, в очакване да бъде изпълнена смъртната му присъда. Бях едва петгодишен и въпреки това помня ясно пътя до затвора, който изминавахме всеки ден с майка ми по улица „Фердинандова” до голямата врата с каменни зидове на края на града.
…С писмо №4895 и 4896 от 4. 09. 1944 г. на Шуменския военно полеви прокурор поверително е изпратена присъдата на Асен Йорданов и на осъдените от Карнобат за изпълнение. На 6. 09. 1944 г. те са получени и върнати неизпълнени съгласно телеграма №2213 и 2284 на Министерството на правосъдието. На 6. 09. бургаските граждани разбиват вратите на затвора и освобождават политическите затворници.
Освободен от затвора Асен Йорданов живее още само две години и половина като умира при странни обстоятелства на 27 март 1947. Тогава той е втори секретар на Областния комитет на БРП /к/ – Бургас.
…18 юни 1955 г. : „ЦК на БКП Контролна комисия № 5 /римско/ 1080: Другарко, съобщаваме ви че ЦК на БКП има решение по партийното положение на покойния ви съпруг Асен Недялков Йорданов като отменя решението си от 26. 10. 1950 г. като неправилно и възстановява званието „народен партизанин”.

След 1944 година Асен Йорданов става секретар на Областния комитет на БРП /к/ – Бургас, а Радко Миланов става шеф на МВР в Бургас.

Впрочем, „странните обстоятелства”, при които умира Асен Йорданов, според Недялко Йорданов, трябва да внушат, че едва ли не е намерил смъртта си умишлено.
Недялко Йорданов пише: „Много години след това, когато Бургаския театър гастролира в София – след спектаклите – ме чакаше на служебния вход един възрастен човек – д-р Стефан Тенев и настояваше да разговаря с мен. Аз не можех да го гледам спокойно и учтиво отклонявах поканите му. Сега не мога да си простя това, защото той почина и отнесе тайната за смъртта на баща ми в гроба. А може би все още има живи хора, които я знаят”.
В местния бургаски вестник след изпращането на Асен Йорданов в Отвъдното, съпругата му Кина Йорданова публикува: „Благодарност. По случай на тежката неочаквана загуба на скъпия ми другар Асен Йорданов, изказвам своята гореща благодарност на д-р Стефан Тенев за положените неуморни грижи за неговото здраве…”.

След публикуваната поредица във в. „Черноморски фар” на Недялко Йорданов, където той мистично внушава, че на баща му едва ли не са помогнали да умре, Иван Георгиев Русчев написва свидетелство за това, което се е случило, цитирано от Тодор Тодоров Ченгелиев:

Преди да почине Асен Йорданов ми се обади др. Кина Йорданова по телефона, че Асен е много зле. Помоли ме да взема д-р Миронов – тогава завеждащ вътрешно отделение на болницата. Казах на д-р Миронов и веднага отидохме в дома на Асен Йорданов. Заварихме същият да лежи в леглото в безсъзнание. Първата дума на д-р Миронов беше какво е ял този човек. Отговора на Кина Йорданова беше, че е закусил прясно мляко с кифла, тъй като този човек повръщаше жълтозелена течност. Д-р Миронов го прегледа основно и каза, че състоянието му се влошава. През това време пристигна и д-р Тенев. След размяна на мнения решиха да направят консулт с хирурга д-р Грозев. Като приключиха консулта д-р Миронов, виждайки, че се влошава състоянието му, ми каза да се обадя в болницата на ст.мед. сестра Дамчева да вземе 5-6 чаршафа и да дойде веднага в дома на Асен Йорданов. Не повече от половин час същата дойде. Съблякохме Асен гол, мокрехме чаршафите и го овивахме. След известно време започнахме да правим изкуствено дишане, като се сменяхме един за краката, друг за ръцете… Пропуснах, че д-р Миронов запита Кина какво е вечерял. Тя отвърна, че вечерта са имали почерпка с приятели – кои са били не каза и не знам. В показанията си пред комисията тя казва, че се е простудил на бригада. На нас каза, че след закуска веднага е излязъл от къщи, тъй като е имал заседание на околийския комитет на партията. Излизайки от дома си, отивайки до дома на агронома Джанков /на 100 метра от тях/ се върнал с думите, че му е много лошо. А не както впоследствие твърди жена му. Това е истината около смъртта на Асен Йорданов.”
Тодор Ченгелиев е учуден, защо Недялко Йорданов е отбягвал среща с д-р Тенев: „Той, който изгради целия си съзнателен живот върху легендата за баща си, може би съзнателно е правил това. Страхувал се е да не се разочарова. Страхувал се е, че ще му бъде много по-трудно да подържа легендата си такава, каквато той я налага на всички”.

Години по-късно, след реабилитирането на Асен Йорданов, един от наследниците на Ченгелиеви разговаря със Станко Тодоров, който е председател на комисията, обследвала Бургаската партийна организация и оповестила Асен Йорданов като предател.
Станко Тодоров казва: „Дайте да не ровим повече в тези истории, да не настройваме вътрешно другарите в партията”.
Така самата БКП замита търсенето на истината кой всъщност е предателят.
Партията няма сметка от това легендата за „чистата” партизанска борба да бъде срината.

А докладът от 1950 -1951 г. започва така:
От 1934 г. до 1944г. не е останал нито един окръжен комитет, който да не бил разбит и разгромен от полицията. Тя е постигнала това главно със завербоването на агент – провокатори, които е имало почти във всички състави на окръжните комитети и през всички години.”
АСЕН ЙОРДАНОВ ДОКЛАД ЗА ОБСЛЕДВАНЕ НА БУРГАСКАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ 1950 -1951Съпругата на Асен Йорданов и майка на Недялко Йорданов – Кина Йорданова пред същата тази комисия казва потресаващото:
Асен е мъртъв сега. Мога аз да се съмнявам сега, че много другари, които смятат, че имат грешки, искат да ги замажат с Асен, който е мъртъв. Може ли да се съмнявам, че може да се измият, като прехвърлят вината на Асен. Комисията каза, че това ще се обследва най-обстойно и когато излезе с решение, то ще бъде най-отговорното решение на ЦК, което наистина ще бъде меродавно за мен. Аз с нетърпение очаквах това решение на ЦК, тъй като цяла година се тормозех, понеже не бях наясно, не знаех нищо около Асен. Нищо не даваше повод да мисля, че Асен може да бъде такъв. Сега, когато това решение идва от най-отговорното място на нашата партия, моето отношение не може да бъде друго, освен това на ЦК. Аз не съм се отнасяла с недоверие към комисията, която имаше възможност обстойно да обследва всички тези факти.
Повечето другари знаят, че обичах Асен, тъй както рядко може да се обича, както той писа в предсмъртното си писмо, но другари, аз като член на партията, трябва да погледна с по-друго око на всичко това. Не мога да се ръководя само от чувствата, трябва по болшевишки да погледна на нетърпимите грешки на Асен, на предателството му и прочие.
Аз считам, че трябва да кажа това, че решенията на ЦК не ще пречупи вярата ми към партията, а напротив, ще работя така както съм работила с преданост към партията. Трябва да ви кажа, че смъртта на Асен понесох много тежко, но тази санкция понасям още по-тежко. Аз смятам, че с моята работа в партията ще покажа, че ще изтрия това петно и ще работя с преданост и любов към партията. С помощта на партията аз изживях по-леко смъртта на Асен. С помощта на партията аз ще намеря сила да изживея и това.

С „измиването на ръце” на същата тази партия истината за предателството на Атанас Манчев и братя Ченгелиеви остава и до днес заровена.
Недялко Йорданов размахва „полицейско донесение” и жигосва Тодор Ченгелиев като предател. Прави го натрапчиво и категорично, недопускайки различна позиция.
Наследниците на Ченгелиеви и близките на Атанас Манчев са убедени, че това е грозна подмяна на историята и позорно заклеймяване на мъртвите.

И тогава, и днес технологията на злото произвежда по „полицейски донесения” своите предатели и жертви. Днес го наричат „по оперативна информация” или „активни мероприятия”.
Опитах се да чуя освен историята на Недялко Йорданов и тази на онези, които остават някак тихи на неговия фон – на сестрите на Манчев и на наследниците на Ченгелиеви.
Недялко Йорданов ме нарече „убийца”.
Вие преценете подобна реакция за какво говори.

Веселина Томова

 

Source Article from http://afera.bg/%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%B1%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%BB.html