Месечни архиви: May 2014

НИКОЛАЙ ГОЧЕВ – ЦАЙСА: НЯМАМ НИЩО ОБЩО НИТО С „ПУЙЧЕТА”, НИТО С „ГАРДЖЕТА”!


Normal
0
21

false
false
false

MicrosoftInternetExplorer4

На вниманието на главния прокурор и вътрешния министър!

ЕКСЛУЗИВНО! „ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ” ЗАЩО ПРОСПА ДОГОВОРКАТА МЕЖДУ ПОЛИЦАИ НА ВИСОКО НИВО И ЛИЦАТА, КОНТРОЛИРАЩИ НАРКОРАЗПРОСТРАНЕНИЕТО И ПРОСТИТУЦИЯТА НА „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ”!

Наясно ли е „Вътрешна сигурност”, че след назначаването на Трайчо Георгиев като шеф на 5 РУП- Варна, всяка година през летния сезон /и тази година включително/ се провеждат договорки между полицаи на високо ниво в ОД на МВР – Варна и лица, контролиращи проституцията и наркоразпространението в райна на курортен комплекс „Златни пясъци”, като ангажимента на полицията е да не се закачат дилъри и проститутки, а последните да не се появяват в района на заведенията на „първа линия? Наясно ли е „Вътрешна сигурност”, че полицаи услужливо насочват през кои пътеки да минават проститутките и дилърите, за да не ги спират на КПП на „Златни пясъци”?

 

Source Article from http://afera.bg/reporter/62226.html

ЕКСЛУЗИВНО! „ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ” ЗАЩО ПРОСПА ДОГОВОРКАТА МЕЖДУ ПОЛИЦАИ НА ВИСОКО НИВО И ЛИЦАТА, КОНТРОЛИРАЩИ НАРКОРАЗПРОСТРАНЕНИЕТО И ПРОСТИТУЦИЯТА НА „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ”!

 

След като временният шеф на ОД на МВР –Варна Николай Калчев – Пуйчето отправи директна заплаха към двама оперативни началника: „И една дума да изтече към АФЕРА, си отивате!”, след като шефът на „Вътрешна сигурност”, базирана в морската столица, но обхващаща територията на цяла Северна България – Валентин Тренев – Ебати търси откраднати диви прасета, вместо корумпирани ченгета, налага се АФЕРА да свърши тяхната работа и да стреля от упор с убийствени въпроси, касаещи корупция и обвързване на висши полицаи с нарко-разпространението и проституцията.

ВЪПРОСИ КЪМ ВЪТРЕШНИЯТ МИНИСТЪР ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ, НАЗНАЧИЛ ШЕФА НА „ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ” КЪМ ОД НА МВР – ВАРНА ВАЛЕНТИН ТРЕНЕВ – „ЕБАТИ”, КОИТО ИЗИСКВАТ НЕЗАБАВЕН ОТГОВОР!:

1. Наясно ли е „Вътрешна сигурност” и има ли постъпили сигнали там, че началникът на Пето Районно управление – Варна Трайчо Георгиев е назначен за такъв, след настояване на близък до него служител на МВР към тогавашния директор на ОД на МВР – Варна Димитър Димитров? /Важно е тук да се отбележи, предвид последващ въпрос: същият Димитър Димитров стана печално известен с варненското „мега” дело, по което единствен „пожален” и с опънат чадър от „мега” прокурорката Стефка Якимова и Димитър Димитров бе боса на нарко „Фирмата” Веско Жеков, за което има надлежни факти по секретна разработка на ДАНС/.

2. Наясно ли е „Вътрешна сигурност” и има ли постъпили сигнали, че кръстникът на началника на 5 РУП – Варна Трайчо Георгиев е Емо Цонев, бивш служител на СПООР – Варна, и много приближен на Веско Жеков, обвинен по т.нар. варненско „мега” дело и единствен успял поради протекцията на висши полицаи и прокурори да пролежи едва три дни в затвора?

2. Наясно ли е „Вътрешна сигурност”, че след назначаването на Трайчо Георигев като шеф на 5 РУП- Варна, всяка година през летния сезон /и тази година включително/ се провеждат договорки между полицаи на високо ниво в ОД на МВР – Варна и лица, контролиращи проституцията и наркоразпространението в райно на курортен комплекс „Златни пясъци”, като ангажимента на полицията е да не се закачат дилъри и проститутки, а последните да не се появяват в района на заведенията на „първа линия?

3. Наясно ли е „Вътрешна сигурност”, че по време на туристическия сезон към 5 РУП – Варна и в частност към Трайчо Георгиев се „подават” за задържане лица, продаващи наркотици и проституиращи такива, които „работят” самостоятелно, т.е. „шанаджии”?

4. Наясно ли е „Вътрешна сигурност” и има ли постъпили сигнали, че по време на летния сезон патрулиращите полицейски автомобили не преминават по алеята със заведения „на втора линия”, там, където са базирани проститутките и дилърите на дрога?

5. Наясно ли е „Вътрешна сигурност”, че полицаи услужливо насочват през кои пътеки да минават проститутките и дилърите, за да не ги спират на КПП на „Златни пясъци”?

6. Наясно ли е „Вътрешна сигурност”, че дилърите „пържат” джебчийките и просяците на полицаите, в замяна на което безпрепятствено преминават с дрога през КПП на „Златни пясъци”?

7. Наясно ли е „Вътрешна сигурност”, че началникът на 5 РУП – Варна е в много близки отношения с някои от доставчиците на алкохол в коплекса?

АФЕРА знае отговорите на поставените въпроси.

Очакваме обаче шефът на „Вътрешна сигурност” Валентин Тренев – Ебати да отговори надлежно защо гони диви прасета, вместо да си свърши работата по поставените въпроси. Очакваме и вътрешният министър Цветлин Йовчев защо допуска умишлено това да се случи.

Следва продължение.

 

Afera.bg

 

Source Article from http://afera.bg/razsledvania/62214.html

БОРИСОВ, ЗЛОРАДО ОБВИНИ БЪЛГАРСКИЯ СЪД: БСП ОКАЗА НАТИСК ЗА ПРИСЪДАТА НАД ЦВЕТАНОВ! ТОВА ДЕЛО Е ПОЛИТИЧЕСКО!


Normal
0
21

false
false
false

MicrosoftInternetExplorer4

В ТЪРСЕНЕ НА ДИАГНОЗАТА: „МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ”

На 29.08.2010 година, тогава, когато всички медии мълчаха и ръкопляскаха на мракобесието на управлението на ГЕРБ, АФЕРА публикува поредица от блестящи текстове за министрите на ГЕРБ от проф. Людмил Гергиев. Първият портрет бе на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Публикуваме го отново днес – четири години по-късно, когато доживяхме да чуем, „осъден” за Цветан Цветанов. „Зад просташката еуфория на камерите, поръчани от режисьора-министър, които ни дават възможността да видим многобройни тежко въоръжени бойци, готови сякаш да се сбият с муджахидините на Ал-Кайда, но просващи на пода и без това проснати по долни гащи мъже, а понякога и деца, зад многоговоренето, което ни обещава, че това са най-долните хора на света, всъщност срамежливо надзърта инфантилността на Цецко.”


 

Source Article from http://afera.bg/skandalno/62210.html

РОДИ СЕ ГРУПА „ГЕРБС” – “ДА СЕ ОБЕДИНИМ СРЕЩУ ТОЯ ВАРВАРИН, НЕМСКИЯТ АДВОКАТ НА ЦВЕТАНОВ”

 

Във Фейсбук бе създадена група ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ СЪД, която лаконично митивира създаването си така: „Група, в която да се обединим срещу тоя варварин, немския адвокат на Цветанът. Убеден съм, че си давате сметка на какво безобразие станахме очевидци и свидетели днес!!!”

Групата обединява българи, които са потресени от „безплатния” немски адвокат на Цветан Цветанов, който възропта срещу българското правосъдие, не заради нещо друго, а заради постановената присъда срещу Цветанов.

„Приятели, вижте колко малко му трябва на човек, за да се почувства добре -да намери съмишленици, среда и добро отношение! Няма его, няма надцакване за по-висока позиция, а само КАУЗА. Ето, това ни трябва -ОБЩА КАУЗА. Бих дал всичко, за да видя целия ни народ заедно като тук в тази група, бих направил всичко за това…….бих умрял още утре за това, макар и после да не му се радвам !!!Мамка им на всички скапани политици, които се надскачат и се борят само за власт и пари. Радвам се , че все още има хора като вас тук! Благодаря ви!!!” е един от първите коментари на Боби Благоев в Групата.

Afera.bg

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/62195.html

СТРАХЪТ ИЛИ УМОРАТА НА ЕДИН НЕУМОРИМ, НО СТРАХЛИВ ПОЖАРНИКАР

 

На 29.08.2010 година, тогава, когато всички медии мълчаха и ръкопляскаха на мракобесието на управлението на ГЕРБ, АФЕРА публикува поредица от блестящи текстове за министрите на ГЕРБ от проф. Людмил Гергиев. Ето и портрета на проф. Людмил Георгиев за Бойко Борисов. Публикуваме го отново днес – четири години по-късно, поради непреходното му значение:

 СТРАХЪТ ИЛИ УМОРАТА НА ЕДИН НЕУМОРИМ, НО СТРАХЛИВ ПОЖАРНИКАР

В една късна октомврийска вечер на 2010-та, малко след като Ангела Меркел посети България и още по-малко след освобождаването на Алексей Петров, „Трактора” – осем месечния арестант на вътрешния министър и глава на несъществуващия засега Октопод, английският сетер Рони /по паспорт Людмилов Георгиев/ беше много, ама много обезпокоен от това, което виждаше пред себе си. Със зле прикрито настръхване на току-що изкъпаното си тяло, той безпогрешно отчете драматичното и вълнуващо самовглъбяване на своя господар – онзи професор по психология в СУ „Св. Климент Охридски”, известен също като приятел на писателя и издателя Димитър Томов, Директора на Университетското Издателство.

 

В душата на Рони, този потомствен аристократ, който вече можеше да изпълнява команди не само на български и английски, но и на руски език, се възпроизведе онзи ужасяващ спомен от преди няколко месеца, когато най-обичаното от него същество на този свят пишеше психологическия профил на Цецко Цървула. Спомни си безсънната нощ, реакциите на неговия социален родител, който едновременно страдаше и преживяваше съдбата и комплексите на Втория в ГЕРБ и Държавата, за да се съгласи накрая не само с окончателната му реакция, макар че него „кучета го яли”, но и най-вече с професора, който беше учител на господаря.

Рони Людмилов Георгиев, любимият на всички в „Дианабад” английски сетер, не се гордееше особено с това, че преценката му за Цецко Вътрешния, бившия смирен съкварталец, който предпочете множество апартаменти в „Изток”, почти изцяло съвпадаше с тази на учения, че става дума за човек, който е „прост на биологично ниво”! Тревожното в случая беше обстоятелството, че в тази нощ май щеше да му се наложи да преживява същите неща, тъй като неговият господар явно се канеше да пише за Премиера Бойко Методиев Борисов. Аристократичният, макар и кучешки разум, не можеше да разбере на кого е необходимо такова очевидно повторение, не толкова в анализите, колкото в крайния резултат, най-малкото заради факта, че тези двамата – Боко и Цецко, си вървяха заедно. Все пак, не беше в природата на английския сетер открито да се противопостави на такова намерение, поради което легна по корем, изпружи предните лапи, положи главата си върху тях и го загледа втренчено, готов да се притече на помощ, ако онзи Пожарникар вземе нещо да притеснява не биологичния, а действителния му баща.

Колкото и да звучи невероятно, някъде по същото време, почти 80-годишният професор по селско стопанство, отдавна пенсионираният и понастоящем живеещ във Врачанското село Курново бай Кузман Илиев, се събуди неочаквано поради някаква странна телепатична връзка не толкова с Рони, колкото с неговия господар. Възрастният човек, който познаваше професора по психология от тридесет години, защото бяха състуденти и най-близки приятели с неговия син Илия, отдавна си мечтаеше някой да развенчае мита за Премиера, за абсурдно наложената в обществото представа, че имал някаква харизма:

„Защото простите селяндури наоколо и на по-далеч дали знаеха какво е това да си харизматичен, дали разбираха що за Простак и неговите подобни в момента ръководят държавата, че тяхното управление ще съсипе и тях, и децата им, и внуците или и пра-внуците им?” – питаше се непрекъснато през последната година бай Кузман.

И почти веднага, след като се събуди, старият професор стана, тихомълком се облече, за да не събуди жена си, на пръсти отиде в кухнята и въздъхна с огромно облекчение, тъй като най-после остана сам, макар и привидно – нали не от само себе си, а заради неведоми причини усети, че в момента нещо става. За да приеме по-спокойно нещата, които предстояха да се случат, той наля без никакви угризения кана червено вино, отряза парче сирене за мезе, сипа си в чашата и отпи подобаваща глътка от този еликсир, с който отдавна искаше до почерпи състудента и приятеля на сина си: „Какво ли е намислил Люската сега? – в трепетно очакване се питаше бай Кузман, тъй като беше изчел всичките му разкази-портрети на някои от сегашните министри, публикувани в „Afera.bg”, сайта на онова смело момиче от Варна, Веселина Томова. – Каквото и да е, аз ще му помагам оттук! Той по-добре от мен знае, че не е толкова съществено хората да се виждат начесто и да си говорят глупости. По-важното е да мислят и чувстват едни и същи неща, тогава ще са заедно, независимо от разстоянието, което ги дели!”.

Усещайки живата подкрепа на тези обичани и обичащи го създания, желаещи да бъдат с него през тази нощ поради необяснимите указания на Съдбата, професорът по психология от Софийския университет се опита да си припомни откога познава лицето Бойко Методиев Борисов. Сети се, че някъде около 2001-ва година, малко след като беше назначен за Главен Секретар на МВР, проф. Клавдия Сапунджиева сподели, че е била един от рецензентите на кандидатската Му дисертация. Тогава й каза: „А, бе, Клавде, може ли подобно научно и какво ли не недоразумение да бъде титуловано?”. А тя му отговори: „Люска, става дума за времето преди 10-ти ноември 1989-та, знаеш тогава, партийни функционери, ченгета, Държавна сигурност, какви ли не идиоти, как можеш да откажеш?”. Всъщност, тя беше права за онова време, макар да можеше да твърди със сигурност, че не е това годината, в която лично се запозна с Последния Спасител на Нацията.

За миг погледът му се прехвърли към Рони, а някъде дълбоко в себе си чуваше очакването на бай Кузман и тогава се сети –

да, видя го на живо за пръв път може би две години след разговора си с проф. Сапунджиева, там, на втория етаж в Централата на ДПС, пред кабинета на Касим Дал. В действителност изглеждаше толкова охранителски, че по никакъв начин не можа да види в негово лице тогавашния Главен Секретар на МВР –

дори попита секретарката, това кандидат за пазач ли е и знае ли нещо за него. Припомни си нейното смущение и шепнещия й отговор, че за среща с г-н Дал чака самият Бойко Борисов, коронованият и некоронованият още от тогава ръководител на борбата срещу всякакъв вид престъпност, най-вече борецът, от когото тръпнеха в ужас всички фалшификатори на капачките за буркани, които използваха абсолютно безскрупулно всяка поредна кампания на народа по приготвянето на зимнина. В момента, в който й каза да предаде на шефа си, че се връща в Университета, защото имаше лекции, Касим излезе от кабинета, запозна ги и с познатата гримаса се разбраха, че ще се видят по-късно, тъй като в момента трябваше да изслуша г-н Бойко Борисов.

„Касиме, братко! – професорът си спомни как по-късно вечерта започна да упреква своя приятел. – Защо се ангажираме да помагаме на една обикновена Мутра, която Царят, незнайно защо, макар и да му беше бодигард, назначи за Главен Секретар на МВР? Знаеш ли, че хора като него и адютанта му Цецко са готови и майка си да продадат, само и само да успеят в кариерата или да изкарат някой лев? Че за тях приятелство, чест, достойнство, мъжка дума и всичко, което ние сме приели като най-важно, няма никакво, абсолютно никакво значение! Помни ми думата, че тези отвратителни ченгета ще се обърнат срещу нас, когато се почувстват по-силни, особено, Недай Боже, ако се облекат във власт!”.

Както винаги през всичките години, откакто работеха заедно, Касим и Веско Пенев се държаха много по-спокойно и уравновесено, макар че на възраст бяха с две години по-малки от него. Опитаха се да му обяснят съвсем политически, че щом Царят иска Бойко Борисов да стане генерал-майор, адекватното коалиционно поведение изисква ДПС да подкрепи тази кандидатура. По принцип бяха прави, но макар и доста емоционално, както винаги реагираше, професорът отстояваше позицията си, че такива хора не могат и за миг дори да оценят толерантно коалиционно поведение, защото нямаха и грам политическа, да не говорим за всякакъв тип друга култура.

След като погледна Рони право в очите и някак си усети, че в Курново бай Кузман си налива втора чаша вино, професорът преживя в спомените си и ситуацията през следващата година, когато Бойко Борисов пожела да стане генерал-лейтенант като Главен Секретар на МВР.

Тогава нямаше какво да направи, защото лично Ахмед Доган наложи процедурата, след като на 50-тия рожден ден на лидера на ДПС Бойко не само му подари безценната каракачанска овчарка, но дори и целуна ръка.

Каква мерзка и долнопробна история, която можеше да бъде разбрана само и единствено чрез факта, че 90 процента от „политическия елит” на прехода беше и е рожба на Държавна сигурност. Всъщност, в основата на тази дълбока приятелска симпатия и единомислие през годините между професора, Веско Пенев и Касим Дал, стоеше тяхната съвместна непримиримост към ролята на ченгетата в демократичната история на страната. Тъкмо тази неприязън беше базата, върху която много по-късно, за съжаление, започнаха техните съмнения относно същността на лидера им Ахмед Демир Доган, бившият агент „Сергей”, „Ангелов” и „Сава”. Но това беше по-късно, няколко месеца преди професорът да започне да пише психологическите профили на министрите от правителството на ГЕРБ!

Запалвайки поредната цигара, приятелят на партийния лидер на „България за всички” Димитър Томов разбра, че Рони отдавна е заспал, въпреки че вече знаеше и руски език, тъй като очевидно не виждаше непосредствена заплаха за господаря си, дори похъркваше лениво. Не така стояха нещата с бай Кузман, който дори беше забравил да отпива от прекрасното си вино, чувайки неща, от които като на всеки един средностатистически пенсионер косите му полека-лека започваха да настръхват. Старият професор по селско стопанство с болезнена яснота осъзна, че през тези години не е имал дори малка представа за това, което става по върховете на управлението на държавата – затова продължи да се вслушва в онова, което неговият другар, приятеля на сина му, продължи да споделя във всеобщото пространство.

Усещайки очакването на обичания от него баща на състудента и колегата му Илия, професорът по психология от Софийския университет си припомни с още по-голямо отвращение следващата, 2005-та година, когато Бойко Борисов и Цветан Цветанов бяха отстранени от МВР от не по-малкото недоразумение Румен Петков – „Пикаещият от всякъде и във всичко”, както биха го нарекли червенокожите американски сънародници на неподражаемия Симеон Дянков, и решиха да играят на кметските избори в София.

Някъде към късната есен, малко преди старта на кампанията, в която дъртите червени влъхви искаха да похарчат Татяна Дончева, ръководството на ДПС го помоли, заедно с колегата му Веселин Пенев, да помогнат на Боко и Цецко, тъй като тогава ченгетата не знаеха изобщо как се правят избори.

Офертата беше, че ако Генералът стане кмет, то той ще направи заместник-кмет човек на ДПС, дори с турско име, което да отвори перспективата на Партията да играе по-сериозно в столицата на следващите местни избори през 2007-ма.

„Никога преди и след това не съм работил с по-прости хора! – припомни си професорът. – Дори може би простотията не беше толкова стряскаща, колкото откровената необразованост на тези ченгета! Първите две седмици по време на кампанията ни бяха необходими, за да накараме Мутрата да си свали кожената тужурка, с която може би се преживяваше като чекист, дано по-възрастните си спомнят какво означаваше това! Да не говорим за факта, че той навсякъде стоеше като слон в стъкларски магазин, а пък Цецко издаваше звуци, наподобяващи африкански павиан! Той по този начин ми се обаждаше всяка вечер, за да пита добре ли е отразен медийно денят, на какво трябва да се наблегне и какво да се отстрани? Какъв идиотизъм беше цялата кампания!”.

Съвсем малко по-късно, в началото на 2006-та, професорът си позволи надълго да разкритикува най-висшето ръководство на ДПС заради откровено неадекватната реакция по отношение на Бойко, независимо, че е целувал ръка на Доган. Както беше предвиждал многократно, Пожарникарят вече тръбеше наляво и надясно, че не познава тези хора, дори не ги е виждал, да не говорим, че напълно забрави за офертата относно заместник-кмета. Не, че на професора му пукаше за мнението на най-простия български „политик”, а може би и жител на държавата в цялата й история, но се дразнеше от невъзможността на хората до него да проумеят Мутрагенската психика на Борисов, за което ги беше предупреждавал толкова пъти!

Дали погледът на Рони, който се беше събудил и пак втренчи взор по обичайния загрижен към него начин, или усещането, че бай Кузман все пак си няла трета чаша вино, но през спомените на професора изтекоха твърде много случки, които водеха към финала на неговите отношения с Ахмед Доган през пролетта на 2010-та: „Виж какво ще ти кажа, приятелю! – натърти тогава на всяка своя дума, а Председателят на ДПС гледаше в земята, признавайки му, че е прав отвсякъде. – Ти, Станишев и Царят сте виновни затова, че за да си спасявате собствените кожи, докарахте на власт тези абсолютни малоумници и вкарахте хората и държавата в този филм на абсурда, в който сме принудени да живеем двадесет години след началото на прехода! Да не говоря за периодичните ти срещи с Волен Сидеров, за което, ако кажа, щото не ме е страх, че и двамата можете да ме гръмнете, ще стане пълна лудница в страната! Затова, независимо от историческия ти принос към България, напускам ДПС и отивам да работя за партийния проект на колегите от Софийския Университет – там поне мислещите хора ще се опитат да сложат край на това ужасяващо опростачване на всичко и всички! Изобщо не ми пука дали твоите мижитурки около теб или някои кретеноиди в държавата ще разберат това или не!”. И тръшна вратата на кабинета му в световноизвестните Сараи на „Беловодски път” в Софийския квартал „Бояна”, който беше пренаселен от богати жертви на типично българската ненормалност – да строиш и да живееш на северното било на планина!

На това място Рони Людмилов Георгиев все пак легна в краката на професора, решен на всичко, за да докаже правотата му, а в кухнята в къщата си в село Курново, Врачанско, пенсионираният отдавна професор Илиев отряза още едно парче сирене и си наля остатъка от виното. Някак си и двамата, макар по различен начин, не можеха да проумеят възпроизвеждащия се идиотизъм на българския политически живот през годините на прехода – Рони, заради абсолютно безсмислените занимания на господаря си, който може би трябваше да му отделя по-голямо внимание, вместо да работи за някакви тъпи политически проекти, а бай Кузман поради безпокойството за бъдещето не толкова и само на неговите деца и внуци, колкото на Държавата като цяло! Дали заради вълнението, което преживяваха, дали поради привързаността към човека зад компютъра или интереса им към това, какво предстои оттук-нататък, двамата останаха по местата си, с тази разлика, че бай Кузман тихо си напълни отново каната, макар и наполовина!

„Всъщност, май са прави! – помисли си професорът по психология, палейки следващата цигара. – Нека да приключим с хронологията и да се заемем по същество с недоразумението, което върна българския народ години назад, някъде от времената, обозначавани като „етапа на победилия социализъм”!”.

Той не можеше по никакъв начин да приеме изтънчената, но твърде изкуствена академична ехидност на една част от колегите си в Софийския Университет, според които всякаква дискусия за управлението или дори само споменаването на името на Бойко Борисов не трябваше да се състои. Защото, според тях това издаваше или твърде просташки вкус, или беше предпоставка за някакво отвратително гадене, водещо до скоропостижно тичане към тоалетната на ресторанта „Алма Матер”! Докато пък за други, в лицето на онова университетско чудо на политологическата наука Румяна Коларова, ГЕРБ беше еманацията на политическия възход на Държавата, а Бойко Борисов мачото, когото тя очевидно възпроизвеждаше в еженощните си мечтания за откровена любов и споделена нежност! За него, за специалиста по политическа психология, най-важното беше да се проследят всички онези предпоставки, хора и събития, които направиха така,

че към момента Република България да има Министър-Председателя с най-широкия гръб в света, но и с най-ниския коефициент на интелигентност, по-малък дори от този на индиански вожд от края на 19-ти век, известен с твърде фамозното си име „Кучи гъз”!

А дали пък това не беше някаква изключително съществена психологическа връзка по отношение на профила на Пожарникаря, имайки предвид неговите собствени самопризнания, че Той /може би съвместно с Миро Мършата/ е създател на най-новата порода демократични кучета – „българска каракачанска овчарка”, които се отличавали, по думите на Премиера, с изключителен интелект! Мили Боже, ако Бойко Борисов се сравняваше с тези кучета, какво ли би трябвало да означава това не само за интелекта, но и за Държавата, а?…

В този момент професорът интутивно разбра, че това може би е зона на конфликт на интереси, тъй като английският сетер Рони недоумяваше как така, след като знаеше английски, български, а вече и руски език, Родината му има такъв Министър-Председател. Да не говорим за бай Кузман, за когото френският, а също така английският и руският бяха езиците, с които си общуваше с всички възможни твари около себе си. Все пак, пишещият зад компютъра не се подведе по техните полиглотските възможности и безспорни филологически таланти, тъй като в случая ставаше дума за много по-различни неща, които трябваше да имат друго, може би твърде различно обяснение!

В момента, в който професорът по психология вече беше готов да очертае същинските Му мотиви за участие в политиката, Министър-Председателят на Република България, бившият Кмет на София, още по-бивш, но както стана ясно преди малко на пресконференцията с шефа на Европол, с един от шефовете на Американските тайни служби, с Посланика на САЩ /Човешкото Недоразумение Уорлик/ и с Цецко Цървула, че е завинаги Главен Секретар на МВР, още по-бившият бодигард на Царя и на Тодор Живков, бившият, но несъкрушим охранител на СИК и бивш Лектор в Полицейската Академия, Пожарникарят Бойко Методиев Борисов се прибра в Банкя много доволен от изминалия ден. Да го пита човек, за какво беше това задоволство, тъй като втрещи дори и международните ченгета, които така и не разбраха от началото до края, дори и при награждаването, дали човекът, който ги представяше пред аудиторията, е Премиерът на Република България или един от най-популярните журналисти в страната, може би нашия Джей Лено, след като беше водещ на пресконференцията? „Да, дори и да е така! – помисли си Борисов. – Това изобщо не ме интересува! По-важното е, че натрих носа на Трактора, дадох на Цецко да разбере, че без мене е издухан от всякъде, а пък моят приятел Президентът Първанов да се светне, че трябва да се менкаме, както сме се уговорили – догодина аз Президент, а той Премиер! Това е положението!”.

„Боже! – помисли си професорът. – Колко много лична мъка и страх има в този човек! Комплексите и страхът Му са толкова впечатляващи, че просто не е за вярване!”…

…Всъщност, идеята на Бойко Методиев Борисов да прави политическа кариера беше сложна комбинация от минало, настояще и евентуално, ама твърде непрогнозируемо бъдеще.

Да си признаем откровено, той за първи път чу подобна възможност на една от Коледните сбирки в Боровец на босовете на СИК в края на миналия век, на която присъстваше в качеството си на външна охрана, но тъй като беше в почивка, влезе в залата, за да се сгрее с чаша топъл чай. Тъкмо в този момент Румен Николов-Пашата обясняваше на колегите си, че е крайно време да се замислят за перспективата дали не е по-добре да си създадат собствена Партия, отколкото да спонсорират съществуващите към момента политически сили:

„Признавам си, че не ви питах! – със спокоен тон говореше онзи, чиито турски прякор следваше да се преведе като „Генерала” /Пашата/. – Говорих за тази възможност и с Георги Илиев, но той е достатъчно прост, за да може да разбере идеята! А тя не е толкова сложна – защо да даваме огромни пари на партии и политици, които малко или повече след изборите винаги ни забравят, а да не си направиме собствена Партия? Бъдете сигурни, че с мангизите и хората ни в цялата страна, които знаете могат да влияят по всякакъв начин, в един бъдещ момент ние ще управляваме вече съвсем легално цялата Държава! Помислете си!”.

Тъй като вече си изпи чая, охранителят Бойко трябваше да напусне срещата на Босовете, но навън, независимо от студа, думите на Пашата се врязаха дълбоко в съзнанието му и оттук-нататък нямаше как да излязат от там. Най-интересното в случая беше, че макар в различна историческа ситуация, другия обект, за чиято охрана отговаряше денонощно и лично, дългогодишния Ръководител на Държавата и Партията, другарят Тодор Живков, много съкровено му споделяше същите неща: „Виж какво, момче! – смееше се съвсем искрено бившият Генерален Секретар. – Знам, че преди време си бил предан комунист, добър пожарникар, дори си чел лекции в Полицейската Академия, не си искал да върнеш партийната книжка след преврата на 10-ти ноември 1989-та, който тези ренегати Андрей Луканов и Петър Младенов ми спретнаха. После, не ме интересува как, но си бил ръководител на бригада за крадене на коли, най-вече в Унгария, за което много, ама много те поздравявам, защото маджарите отдавна предаваха социализъма. Добре, направил си и лични пари, които си скрил от твоите босове, но запомни едно от мен – парите нищо не струват, ако нямаш власт. То обратното беше с моя зет, онзи пияндурник Иван Славков, който иска да има власт, ама няма пари! Така че, ако искаш да си запазиш парите, трябва да се стремиш към политическата власт!”.

Някъде по същото време, по заповед на бай Миле, Бог да го прости, момчето за всякакви поръчки в СИК, Бойко Борисов, се зае с охраната и на Сретан Йосич.

Особено след гнева на Маджо, който често започна да му бие шамари, тъй като Пожарникарят вече не знаеше кои коли трябва и кои да не краде.

И тъй като започна откровено да мрази шефовете си, защото го унижаваха с повод и без повод, Бойко дотолкова се сприятели с Йоца-Амстердамеца, че почти всеки ден се виждаха в квартирата около площад „Възраждане”, където българските мутри бяха настанили сръбския си другар. Колкото и странно да звучеше, Сретко, както му казваше Бойко Борисов, говореше по същия начин, както вече починалия му приятел Тодор Живков, че истинското удоволствие на този свят е политическата власт, че дори сексът и парите не представляват нищо в сравнение с усещането, че безгранично можеш да разполагаш със съдбите на хората!

На върха на всички тези исторически събития, Съдбата, в лицето на покойния Илия Павлов, Ахмед Доган и други подобни приятели, му даде възможността да се запознае и сближи с Престолонаследника на Царство България, Негово Величество Симеон Сакскобурготски. Премиерът Борисов и до тази нощ, в която се изяви и като най-добрия водещ на пресконференция в прехода, не беше сигурен пред себе си кой от всички тези исторически личности – Румен-Пашата, Тодор Живков, Сретан Йосич или Царят, е изиграл най-голяма роля за неговото израстване като световен политически лидер?

Големите уроци на Кобурга се свеждаха до две прости неща – след като заради парите и живота си участваш в политическата власт, особено на държавно ниво, просто трябва да забравиш, че имаш приятели, които винаги си в правото да предаваш. А към всичките подчинени и всякакви други трябва да се обръщаш само на фамилно име, за да можеш винаги да ги държиш на дистанция – да казваш не г-н Министъра Трайчо Трайков, например, а само Трайков! В израз на безкрайна благодарност към съветите на Величеството и особено към това, че го назначи Главен Секретар на МВР, Бойко от Банкя Му се закле във вечна вярност, нерушима дружба и всички останали клетви, в които Мутрите на СИК се вричаха! Макар че вече като Министър-Председател на Страната, подел изцяло кампанията за отнемането на Царските имоти, Той си припомни невярващия поглед на Симеон, което вече не Го интересуваше, тъй като самият Му Учител беше дефинирал предателството като най-важната част от политическата власт!

Все пак онова, което Царят вероятно не разбираше, а Бойко беше възприел твърде буквално, се отнасяше към кръга от приятели, които могат да бъдат забравяни, но в никакъв случай предавани.

Тъкмо този факт със страшна сила си припомни бившият шеф на ИПОН тогава, когато като Главен Секретар на МВР арестува доскорошния си клиент и приятел Сретан Йосич: „Пизда ти матери, тикво! – просъска в очите Му Йоца. – Твои муди и очи будат мои!”.

Преведено това значеше, че вече е получил смъртна присъда, съгласно закона „Омерта” на мафията, където и да се намираше тя, било в Италия, било в тази Богопомазана територия на Света, наречена Балканите!

„Да, така беше! – припомни си професорът. – На срещата през есента на 2005-та, на която ръководството на ДПС ме помоли да помагам на Мутрата за кметските избори в София, тиквата беше съвсем откровен! Генерал-Лейтенантът със сълзи на очи обясни, че единственият Му изход да спаси живота си, особено след като предаде Йоца и бившите Шефове от СИК, съгласно уроците на Тодор Живков и Симеон Сакскобурготски, беше да се кандидатира за кмет на София! И тогава обещаваше всичко, само и само да се облече в политическа власт, която да гарантира живота и парите Му! Егати и боклука!”…

… На това място от разсъжденията си приятелят на Димитър Томов – лидера на най-новата политическа партия „България за всички”, запали поредната цигара, усещайки постепенно настаналото около него мълчание. Както можеше и да се очаква, Рони, подобно на преобладаващата част от тийнеджърите в страната, не се интересуваше от история, докато бай Кузман направо се втрещи. Старият професор, който отдаде целия си живот за просперитета на Държавата в селското стопанство, някак си с болка усети, че това, за което през последната година си е мислил като причина за влиянието на ГЕРБ, „Харизмата” на Бойко Борисов, нямаше нищо общо с истината. Възрастният човек във Врачанското село Курново допи последните остатъци вино във втората кана, която си беше налял, откакто стана, за да подкрепя състудента и приятеля на сина си, но вече нямаше сили, след като му стана ясно, че не Харизматичен, а Бандитски е сегашният Министър-Председател на Република България!

За да бъдем откровени, всяко творчество, дори и писането на текстове, които не можеха да бъдат определени нито като разкази, нито като научни профили или политико-психологически памфлети, все пак си беше чисто индивидуален акт, който изискваше в някаква степен авторът да остане сам със себе си. Затова професорът по психология от Софийския университет не само, че не се разсърди на бай Кузман и Рони Людмилов Георгиев, но в известен смисъл дори им благодари за разбирането, като им обеща да ги запознае още на другия ден с окончателната си диагноза на Шефа-Охранител на сегашното управление на Държавата!

Всъщност, както се и очакваше, поне от умните хора в Родината, през цялата първа година от Управлението на Страната и малко след това, лъсна цялата измислена конструкция на онова, което Мутрата Борисов с помощта на онези смърдящи старци от „Монтерей” беше замислил като политически проект ГЕРБ, чрез който да спаси личния си живот и парите, в услуга на цялата тази ченгеджийска пасмина. Но не беше само това, тъй като

Пожарникарят не знаеше, че така както предава онези, които не бива да предава, така и Той самият ще бъде предаден, а в основата на отмъщението към Него ще бъде неочакваният герой Цецко Цветанов, в когото наистина отдавна беше престанал да се кълне във вярност.

Поради определено уличния си начин на мислене, Министър-Председателят Бойко Борисов и Завинаги Главен Секретар на МВР, поне в неговите собствени представи, не можеше да проумее, че старите го вкараха в капана да вземе цялата власт в Държавата, не за друго, а за да се провали, чрез което да върне на власт всички предишни по-висши от него ченгета. Това означаваше, че единственият Му изход, съгласно неговите представи за света, станал Министър-Председател на Република България в схемата на Държавна сигурност с единствената цел да спаси собствения си живот от омертата на бившите колеги от подземния свят, вътрешен и външен, е да се кандидатира на изборите догодина за поста „Президент на Република България!”.

Най-гнусното нещо в цялата тази типично българска ситуация беше, че макар и да намаляваха главоломно, все още имаше достатъчно лумпенизирана част от целокупното население на Страната, която декларираше, че все още Му вярва. Проблемът на тези хора се състоеше в това, че поради твърде ниското си интелектуално ниво, те не искаха да признаят пред себе си, че са излъгани от един необикновено посредствен човек, от което трябваше да се чувстват безкрайно обидени, но тъкмо заради тази ситуация, те декларираха, че ще го подкрепят докрай! „Е.ати държавата, щом аз съм й вице-премиер! – спомни си професорът репликата на Нейчо Неев, която в едно изречение концентрираше това, за което стана дума преди малко! Иначе казано, е.ати Държавата, която преди повече от година избра Бойко Борисов за Министър-Председател, който догодина очакваше да Го избере за Президент!!!…

Тук професорът по психология в Софийския Университет не беше съвсем наясно какво по-точно преживява в сънищата си бай Кузман Илиев, но съвсем искрено се зарадва на гражданската позиция на английския сетер, неговото любимо приемно дете, съгласно социалната програма на една национална телевизия. В момента на това предположение, Рони съвсем демонстративно стана от леглото си в ъгъла на хола и с приглушен лай обяви, че Бойко Борисов няма да бъде следващият Президент на Собствената му Родина България, независимо, че можеше да се скрие зад разрешеното двойно гражданство и доказания си британски аристократичен произход! Всъщност, далеч преди да станат ясни проблемите с новите документи за самоличност, сегашният Министър на Вътрешните работи под натиска на обществеността в „Дианабад” издаде без никакво забавяне всички необходими документи на двойния българо-британски гражданин Рони Людмилов Георгиев! Може би с едничката цел да го спечели за бъдещата президентска кампания на Бойко Борисов, което значеше, че Цецо Цървула, тоест сценаристът и режисьорът на последните български полицейски теле-новели, изобщо не познава принципите на демократичната култура, в каквото напоследък го упрекваха и съдиите в България, да не говорим за английския сетер от бившия му квартал!

Така или иначе, целта на Борисов беше ясна – Президентството, а това преди повече от година в едно интервю уж за Пловдивския в-к „Марица”, както го убеждаваше Мария, а пък то излезе в „Шоу” и неговия присъдружен сайт „Блиц”, професорът по психология беше вече убедено прогнозирал. В интерес на истината, такава прогностика не изискваше особена академична задълбоченост, нито адекватно емпирично изследване, съгласно каноните на психологическата наука, защото обектът на научния интерес – Бойко Методиев Борисов, беше достатъчно елементарен в иначе изкуствено представяната си сложност.

Казусът беше повече от прост – Премиерстването на Човека от Банкя се оказваше прекалено голяма тежест за цялостното Му некомпетентно Туловище.

Съвсем друга беше позицията на Президента, съгласно собствените Му представи за политическата и обществена действителност – той можеше да си говори, каквото поиска, без да носи отговорност за бюджети, доходи, плащания и всички тези шменти-капели, с които го съсипваха непрекъснато. Затова и с типично шопския си усет, Бойко Борисов се отрече от подкрепата на РЗС, които искаха промяна на Конституцията, в която може би предлагаха различна форма на управление на Държавата. Недай Боже, ако се окажеха прави неговите най-близки съветници, то това значеше, че чрез тази промяна Президентът ще има и конкретни отговорности към случващото се в страната. А това никак не беше по негов вкус – Той достатъчно се умори като действащ Премиер, към каквото признание Го подтикна уж неговият фен, но може би предател като повечето му слагачи, Сашо Диков.

Да, беше уморен от премиерстването, но пък зареден с огромна енергия по отношение на евентуалното президенстване – тук Валери Найденов и подобни нему анализатори и коментатори не можеха да проумеят твърде елементарни неща. Всички те, а може би и най-специалният от агентите в цялата история на Родината – Алексей Петров „Трактора”, си мислеха, че Пожарникарят Борисов иска Президентска Република, да наложи някакъв американски, френски или руски модел на управление. В случая те и много хора в страната някак си не искаха да видят очевадната истина, че за Бойко Методиев Борисов участието в управлението на Държавата, било като Главен Секретар на МВР, Кмет, Министър-Председател или евентуален Президент, винаги е било свързано с нещо твърде различно от това чрез политическата власт да се опиташ да реализираш определени свои идеи за развитието на Министерството, Столичната община или Държавата. Разбира се, основният проблем както на партийните поддръжници или опоненти, така също на журналисти, коментатори и наблюдатели, които анализираха най-странния от всички Държавни Ръководители не само в историята на България, но и в тази на Света, се свеждаше до изходната точка, до това, че те се опитваха да сравняват управленското Му поведение с традиционни властови модели. Азбучна истина е, че човек се стреми към политическата власт, за да може да докаже правотата на някаква своя концепция за бъдещето, затова и целокупното българско общество, в това число и анализаторите, все се мъчеха да открият, като каква е тази представа в главата на Бойко Борисов. Дали е борбата с организираната и неорганизираната престъпност, която на втората година от управлението на ГЕРБ така и не даваше очакваните от обществото резултати, имайки предвид гръмките обещания на Борисов през годините, особено по отношение на омразната Тройна Коалиция. Или пък създаването на условия за просперитет на българската икономика, чрез който в областта на здравеопазването и социалната политика да бъдат постигнати чутовни резултати, поне близки до тези на Неговия Учител Тодор Живков. Да не говорим за някакви грандиозни идеи и тяхната реализация в сферата на образованието и културата, напомнящи съвсем частично тези от времената на Симеон Велики… Нищо, оказа се, че е едно нищо, което очевидно се стремеше да срещне нещо, за да стане поне нищо и половина, но след като възпроизвеждаше непрекъснато нищо, си остана нещо като нищо!…

В интерес на истината, тази нощ английският сетер Рони Людмилов Георгиев никак не се сърдеше, дори призна пред себе си, че му е интересно, не само заради бъдещето на народа и Държавата, но и поради собственото му оцеляване. Защото той съвсем искрено желаеше да създаде потомство, което да възпита като честни граждани на България, да ги накара да останат в Родината си, а не да хванат първия самолет за Обединеното Кралство или други такива дестинации. Тъкмо заради това Рони очакваше с огромен интерес края в анализа на своя господар, посветен на отдавна омразния нему, а също и на представителите както на неговите събратя, без да броим каракачанските овчарки, така вече и на голямото мнозинство от човешката част на населението на Републиката, Министър-Председателя Бойко Борисов.

Точно в този момент във Врачанското село Курново се случи един прецедент, който вероятно нямаше как да остане в историята, тъй като за него знаеха само двама човека и едно куче, а те по никакъв начин нямаше да споделят нищо, с каквито е да е външни или вътрешни наблюдатели. Старият професор бай Кузман Илиев излъга, разбира се от добро сърце, всички онези, които си мислеха, че отдавна спи, най-вече собствената му съпруга, отново стана и тихо и полека се върна в онази част на света, която с основание смяташе за собствената си обетована земя – кухнята. Дори не му се пиеше вино, някъде малко преди зазоряване, за ужас на всички, които не подозираха какви ги върши, но именно заради това си няла една много малка глътка ракия, тъй като очакваше онова, което ще му съобщи в пространството неговия другар – състудента на сина му. Защото на него вярваше много повече, отколкото на всички други в последно време, които непрекъснато говореха и пишеха глупости в най-различните национални, поднационални, регионални и всякакви други медии.

Респектиран от тези очаквания, а също така и от читателите на сайта на Веселина Томова, които в последно време твърде много настояваха най-после да прочетат текст за Шефа на министрите-социопати, обрисувани до този момент, професорът по психология реши да сложи край на тази може би нескончаема сага, наречена Бойко Борисов. В случая нямаше никаква промисъл за институционално отмъщение на преподавател в Алма Матер към Премиера, имайки предвид безкрайно тъпите слова на Бойко Борисов при откриването на П.У.Т.К.А. – Пернишкия Университет по Технологии, Комуникации и Архитектура, на което Пожарникарят обяви, че на всички бъдещи студенти в съвместния им с Президента ПУЦ ще направи специална линия на метрото, за да не се записват в Софийския Университет. В този момент дори и Рони, да не говорим за бай Кузман, сякаш искаха да изкрещят към онези български граждани от всякакъв биологичен, расов или етнически произход, дали си представят що за тъпоумие са си избрали и приели да им бъде Министър-Председател, Недай Боже и бъдещ Президент!

„Всъщност, всичко говори съвсем ясно за това, което е съдържанието на личните Му мотиви в политиката! – с ужас си помисли професорът по психология от Софийския университет. – В крайна сметка ние имаме пред себе си невероятен патологичен профил на Държавник, който наистина няма прецедент в историята на света!

За първи път пред нас е човек, който прави политическа кариера, става Кмет, после Министър-Председател, а сега се кани да стане и Президент на Републиката не за нещо друго, а с едничката цел да се спасява от личното отмъщение на хората от подземния и надземния свят, които непрекъснато е предавал в живота си!

Защото в ограничените представи на Охранителя един висш и действащ Държавник не може по никакъв начин да бъде обект на покушение от доскорошните Му съратници, което обясняваше не само безкрайната умора и страха, но и Президентските надежди на Бойко Методиев Борисов!”.

Професорът отвори докрай прозореца на хола и заради това не успя да чуе спонтанните реплики на своите среднощни сподвижници и други читатели, припомнящи хиляди събития в историята, в които това не беше гаранция, особено не толкова отдавнашния случай със сънародника на бившия приятел на Пожарникаря – Йоца Амстердамеца, покойният Зоран Джинджич!…

Никой в България не можеше и за момент да си представи какво се случи с Борисов в мига, в който Рони, бай Кузман и читателите на сайта на Веселина Томова припомниха разстрела на бившия сръбски Премиер. Дори твърде тренираните жители на Суходол, въпреки всевъзможните екологични проучвания, така и не разбраха дали отвратителната миризма, с която бяха обгазени през тази нощ, идваше от тяхното собствено сметище или някъде от Банкя, откъм къщата на Премиера и евентуално бъдещ Президент на Република България – Бойко Методиев Борисов…

Проф. Людмил Георгиев

октомври, 2010 година        

Source Article from http://afera.bg/mishena/62189.html

В ТЪРСЕНЕ НА ДИАГНОЗАТА: „МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ”

 

На 29.08.2010 година АФЕРА публикува един блестящ портрет на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов от проф. Людмил Георгиев. Публикуваме го отново днес – четири години по-късно, когато доживяхме да чуем, „осъден” за Цветан Цветанов:

„В търсене на диагнозата: „Министър на вътрешните работи”

Повече от година след началото на управлението на ГЕРБ, някъде към края на август 2010-та, един от приятелите на писателя и издателя Димитър Томов – шефа на Университетското издателство, не можеше да се отърси от една отдавна терзаеща го мисъл, от едно професионално предизвикателство, което на пръв поглед не изглеждаше твърде сложно, имайки предвид обекта на изследователския интерес, но което така и му се изплъзваше до този момент.

 

Професорът по психология в Алма матер не можеше да приеме обстоятелството, че все не успява да формулира в едно изречение психологическия профил на фамозния Втори в Държавата, на „страшилището” за организираната и неорганизираната престъпност,

на човека, който дължи всичко на Премиера-Слънце, на неподражаемия Министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, по-известен сред форумците в Интернет като Цецко Цървула.

Парадоксалното в случая се състоеше в това, че професорът беше събрал огромен материал за този гений на милиционерската деятелност – биографични данни, спомени на преподавателите му по физкултура и право /нищо, че не било право в Университета, а специализация в УНСС/, разкази на негови колеги от по-далечното и по-близко минало, множество вестникарски и телевизионни интервюта, и какво ли не още.

В тази августовска вечер, напук на обвземащата го дрямка и на хъркащия в краката му верен английски сетер, професорът реши да започне всичко от начало, както е научният канон, на който учеше и студентите си – нямаше нищо психоаналитично в това, да се върне към детството на интересуващия го субект, а и да имаше, беше без значение.

Професорът знаеше, както и почти цялото население на Републиката, че малкият Цецко е израсъл в семейство, чийто глава, т.е. баща му, е бил шофьор на некоронования шеф, на сивия кардинал на Държавна сигурност по времето на комунизма Григор Шопов, известен и като един от най-доверените хора на Големия бос Тодор Живков. Да, по онова време да си шофьор на такава високопоставена номенклатура е предполагало изключително доверие в идеологическата подготовка и партийната вярност, но, така или иначе, макар и малко по-високопоставен, шофьорът е оставал част от обслужващия персонал на комунистическата „аристокрация”. В нейните очи тези хора са се смятали приближени, но не чак дотам, защото независимо от всичко, партокрацията, по думите на великия Радой Ралин, ги е имала за „втора ръка”, призвани да слугуват и да угаждат на прищявките им. Това, което професорът знаеше, а другите може би само се досещаха, бе, че децата на хората от тази прослойка неминуемо са преживявали в своето развитие обективно заложена двойственост – от една страна, да се радват, че все пак са нещо повече от останалата социалистическа маса, но, от друга страна, да съпреживяват непрекъснато униженията и компромисите на своите родители.

Тъкмо на това място от разсъжденията си професорът усети, че верният английски сетер се размърда в краката му, наведе се, погали го нежно по главата и след като кучето смирено задряма, той се изправи отново пред компютъра, облян от вълна на съчувствие към съдбата на тези деца. В следващия миг обаче, както го изискваше научният анализ, той се отърси от емоционалните си трепети и продължи да се опитва да решава задачата, която си беше поставил преди известно време.

За него беше повече от ясно, че двойствеността в душите на тези деца неминуемо полага раздираща вътрешна конфликтност: комплексите за малоценност, породени от допира с децата на господарите и възпроизвеждащото се желание за бъдещ реванш, който да компенсира преживяното в детството.

Той знаеше, че при ниска интелигентност, както е при Цецко, чувството за отмъщение, прикрито зад витиеватата фразеология за справедливост, с времето ще се разширява неимоверно, а ако в бъдеще се покрие с властови ресурс, това ще има ужасяващи последици както за отделните хора, така и за обществото като цяло.

Изведнаж професорът се замисли, защо прелетя толкова бързо във времето, от комунистическото минало към герберското настояще, но бързо разбра, защото в ушите му прокънтя едно признание на вече властовия Цецко, че всичко на този свят дължи на своя покровител Борисов. Това откровение означаваше поне две неща: че иска окончателно да скъса със спомена за баща си, шофьора, част от прислугата, и, че изпитва неистовото желание да го замести с някой друг, който бащински да зачита собствените му успехи, а това вече наистина е Генерала. Тази подмяна на синовността очевидно му носеше едновременността на спокойствието от бащинското покровителство и представата за утвърдената му личност както в Неговите, така и в собствените си очи.

Изстенвайки повече от ужас, отколкото от състрадание, професорът осъзна, че Цветанов никога не е простил и няма да прости на баща си за съвета да върви да учи в Спортната Академия, вместо, да речем, в Сорбоната, но вероятно шофьорът на Григор Шопов много добре е преценявал и собственото материално положение, и интелектуалните способности на сина. Дори може би акцентът в разсъжденията на бащата е било второто, ограничените умствени възможности на отрочето, защото в противен случай той би се унизил пред господарите да помоли за помощ с оглед перспективите за развитие на детето си, както би постъпил всеки любящ родител. Вероятно тъкмо тази преценка е била причината за последващото неистово желание на бъдещият полковник от МВР и впоследствие Министър, да подмени бащинството, разбира се, не биологичното, а психичното, т.е. да намери в някого опората и признанието, които е мислил, че никога не е получавал.

На това място професорът неволно зяпна с уста, дълго време се взираше в една точка, докато машинално запали поредната цигара и погледна към спящия в краката му английски сетер. Беше повече от сигурен, че дори и той, да не говорим за децата му, никога дори и не могат да си помислят, че биха постъпили като Втория човек в ГЕРБ и държавата, измисленото страшилище за престъпността и реалната опасност за демокрацията в страната, по случайност реализиращ се в момента като министър на вътрешните работи. Те не биха постъпили така поради простата причина, че бяха интелигентни!

Излизайки постепенно от унеса си, професорът започна да преглежда разказите на колегите на бившия кадровик от МВР Цветан Цветанов от по-далечното и по-близкото минало. В общи линии всички бяха единодушни, че той е бил съвестен, коректен и деен изпълнител на поставените му задачи, не се е отличавал с инициативност и креативност. Това се обяснява и с ниското му ниво на интелигентност, и с възпитанието в семейството да бъде послушен, да не се опитва да изпъква, за да не си навлича неприятности.

В същото време, неговите колеги се отвращавали от способността му да сервилничи, дори да се подмазва на по-висшестоящите, да иска автографи по един или друг повод.

Професорът си помисли, че наистина драматичната промяна в екзистенциалните представи на този посредствен, послушен и невпечатляващ с нищо човечец, се е осъществила след срещата, близостта и може би приятелството с Бойко Борисов. Нещо повече – тъкмо опеката на пожарникарят от Банкя, този съвременен „Човек от народа”, е изиграла отключващата роля за актуализирането на дремещото до този момент чувство за отмъщение и вълнуващата идея да бъде много повече от обслужващ персонал. Очевидно е, че оттук-нататък бъдещият формален лидер на ГЕРБ и още по-бъдещ министър е успял да предефинира отношението си към всевъзможните началници, за да сведе слугинажа си към една-единствена персона. Тъкмо тази Единственост на Повелителя по уникален начин ще съчетае в преживяванията на Цветан Цветанов синовността и бленуваните велики дела, които взети заедно да го оттласнат от нивото на посредствеността, едва ли не да му осигурят място в историята.

От изключително значение за деперсонализацията на бившия кадровик от МВР, сигурен беше професорът, и опита му да си сътвори нова психична самоличност, е заръката на Бащицата-Съратник да изгради структурите в страната и да оглави, макар и формално, политическия проект ГЕРБ. Вероятно за първи път през живота си учителят по физкултура и специализант по право се е почувствал толкова значим, не само пред Него и себе си, но и в обществото, същото това общество, което толкова години е отказвало да го забележи.

Преминавайки към преглед на интервютата, професорът отбеляза, колко голяма би трябвало да бъде разликата между породилата се в този период от живота на Цветан Цветанов твърде завишена самооценка и реалните интелектуални измерения на неговата „нова” личност, за да има смелостта да говори по проблеми, от които нищо не разбира. Професорът допълни, че в социалната еуфория на отрицание към бившето управление, тази въпиюща посредственост не е могла да стане всенародно възприятие, за което си имаше негово обяснение. Той смяташе, че тези малко повече от милион и половина български граждани, определящи различните мнозинства през последните двадесет години, са всъщност наследници на онези хора, насилствено преселени от селата в градовете в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век, за да се спазят изискванията на комунистическата идеология, социалистическото общество да бъде преобладаващо съставено от работническа класа. И след като за две поколения е почти невъзможно селянинът да се превърне в гражданин като светоусещане, възпитание и мироглед, то тази част от народа е твърде лесно манипулируема, непретенциозна и дори боготвори нескопосаните изяви на самозвани месии, за които най-важното е отмъщението, замаскиращо собствените житейски неблагополучия. Във всички случаи обаче, заключи за себе си професорът,

формалното лидерстване на ГЕРБ е онази необходима предпоставка за онова, което се случва с Цветан Цветанов през тази повече от година, в която като министър има възможността да компенсира всичките си лични унижения в неговия, общо взето, твърде тривиален живот.

Докато препрочиташе спомените на Цецковите преподаватели по физкултура и право, професорът механично погледна английския сетер в краката си, който междувременно спеше на другия хълбок. Сравнението дойде някак неволно, защото преподавателите на Цветанов споделяха, че е изпълнявал всичко добросъвестно и прилежно, възпроизвеждал е адекватно, в общи линии, наученото, бил е послушен студент и не се е отличавал с лоши прояви. Той си спомни, че и неговият сетер в процеса на обучение се държеше по абсолютно същия начин, дори нещо повече – в момента беше в състояние да изпълнява команди както на български, така и на английски език. Може би затова, заключи професорът, неговото куче не би могло да стане вътрешен министър в правителството на ГЕРБ, не само, че той нямаше да му разреши, но си представи как Премиерът му казва: „Конгреджуилейшънс” – ами просто сетерът никога нямаше да може да го разбере!

В следващия миг професорът осъзна, че предстои последната част от анализа, започвайки да се притеснява, дали отново няма да се провали да сумира всичко това в едно-единствено изречение, по възможност с три думи, по подобие на словосъчетанието: „Министър на вътрешните работи”. Той разбираше, че народни поговорки от типа: „Дай на човека власт, за да му видиш акъла!” или „Пази Боже сляпо да прогледа”, бяха твърде блед изказ за явлението „Министър Цветан Цветанов”! Но, нека да продължи, пък после ще мисли дали ще успее или не.

Повече от ясно е, че малкият Цецко, дори заспивайки под одеялото вечер, никога не си е мечтал да става министър, не само, защото не е знаел какво точно е това /не, че сега знае/, но в сънищата за него е било по-важно да бъде Герой, който може да се справи с всеки, дръзнал да го обиди. Професорът беше убеден, че ако не се разбере дълбинната психична връзка между тази детска мечта и сегашното му министерстване, то нямаше как да бъде разбрано самото явление – обяснението, което се ширеше насам-натам в по-смелите медии, че изпълнява само и единствено поръчки на своя Покровител, за него беше твърде опростено. Да, в това обяснение може и да има нещо вярно, но без да премине през дълбоко раздвоената му душа, поведението на Цветанов като министър нямаше да бъде такова, каквото е.

Един от най-интересните моменти от министерстването на Цецко в психологически план, на който естествено никой не обръщаше внимание, било заради страха, било поради незнание, си остана наименуването на операциите, които целяха да внушат на световното и българското обществено мнение, че държавата всеки ден громи организираната и неорганизираната престъпност, взети заедно.

Зад просташката еуфория на камерите, поръчани от режисьора-министър, които ни дават възможността да видим многобройни тежко въоръжени бойци, готови сякаш да се сбият с муджахидините на Ал-Кайда, но просващи на пода и без това проснати по долни гащи мъже, а понякога и деца, зад многоговоренето, което ни обещава, че това са най-долните хора на света, всъщност срамежливо надзърта инфантилността на Цецко.

Надзърта онова момченце, чиято детска мечта да бъде Герой никога не се е реализирала, дори в игрите с връстниците на улицата, защото Цецко винаги е трябвало да бъде послушен, да не засегне някой или, недай Боже, да нарани синче на господарите, което би означавало край на службата на бащата и всички произтичащи от това последици. На някои може да изглежда твърде перверзен начина, по който министърът-режисьор кръщава нощните разходки на своите служители, но истината е, че той си играе, защото не се е наиграл пълноценно в детството си, затова и наименованията винаги напомнят на „Стражари и апаши” – „Каналджиите”, „Дупетата”, „Дедесарите”, „Октопод” /тук филмите привнасят така необходимия свеж нюанс/. От психологическа, а може би от психопатологична гледна точка, опасността идва от това, че Цветан Цветанов не прави разлика между въображение и действителност, за него фантазия и реалност се преплитат в изначално болните му преживявания по толкова странен начин, че той не може да ги разграничи, те са едно и също нещо. Причината за това идва не само от непълноценното детство, но и от породения тогава и непрекъснато доминиращ стремеж за себедоказване, за демонстриране на собствената значимост, викът към обществото да му обърне внимание, да види, че и той съществува. Всичко това не би било толкова страшно, помисли си професорът, ако той беше редови гражданин – кадровик, учител или треньор, но Цветан Цветанов е министър на вътрешните работи на Държавата, а това вече е опасно, защото толкова лабилен психически човек може да направи и прави ужасяващи поразии в преживяванията както на отделните хора, така и на нацията.

Другият богат извор на данни за сегашното психично състояние на Цецко и връзката с дълбоко комплексираната му личност, независимо от неговите опити да я обнови, е перманентният сблъсък със съдебната система, най-вече с българските съдии на всички нива, твърде наивно дефиниран в публичното пространство като конфликт между институциите. Вярно е, че говоренето на министъра на вътрешните работи към съдиите е недопустимо и е в разрез с всички демократични практики, но то не е само резултат от въображаемата представа на Цецко, че вече е станал Героя от детските му мечти, на когото всички трябва да се подчиняват в неговия титаничен сблъсък със Злото. Това, че в болния мозък на министъра съдиите му пречат да получава непрекъснато така лелеяното през годините признание на близките и обществото, че въпреки невзрачността си, той все пак е Велик Човек, Герой, който има място в историята, е само едната страна на медала. Другата, не по-малко важната, се отнася до дълбоко вкоренения комплекс на Цецко от неговата необразованост, от това, че всеки път, когато съдийски състав не намира достатъчно основания да образува процес срещу онези от телевизиите, арестувани от „доблестните” полицаи по долни гащи, министърът разбира буквално като упрек към юридическата си некомпетентност. В развинтеното му въображение, което той възприема като реалност, Героят не чува солидната правна аргументация, а само възпроизвеждащата се оценка, че с девет месеца специализация в УНСС не се става юрист, а това го вбесява, защото му напомня униженията, от които си е мислил, че се е отървал. Тъкмо неизкоренимият от детинството и възпроизвеждащ се през целия му живот комплекс за малоценност, поемащ дълбоко живителни струи въздух след всяко съдийско решение, но задушаващ непрекъснато самия министър, го кара да опитва отново и отново, да изговаря неща, които нормален държавник в демократичния свят не би си и помислял.

Въпросът, че използвайки поста си Цецко се опитва да решава собствените си психични проблеми, може би не е толкова съществен, но това, че го прави министър на вътрешните работи, вече е проблем на Държавата, защото последиците от неговото министерстване нанасят трайни увреждания на националната психика и ще бъдат преодолявани години наред.

На това място професорът се умори, по-скоро от омерзение, отколкото от работата, интуитивно усети, че нещо не е наред, но това, което видя, не, че го успокои, но го прикани да привършва – сетерът беше седнал отстрани, гледаше го втренчено и сякаш му казваше: „Виж какво, докога ще се занимаваш с този прост човек? Хайде, отивай да си лягаш, че и аз да мога да спя спокойно като хората!”. И изведнаж в съзнанието му изплува образът на неговия професор, който за подобни случаи винаги имаше готова диагноза с три думи, но сега я чу отново, и то съвсем отчетливо: „Синко, прост на биологично ниво!”…

Професорът се вцепени от това единодушие между сетера и неговия професор, на когото дължеше толкова много, опита се да спори с тях, че тук става дума за човек не какъв да е, а министър на вътрешните работи, който има сериозни психични проблеми и трябва по-скоро да се лекува, а не просто, ей така, да бъде етикетиран като прост на биологично ниво. Той искаше да разговаря с тях, поне да се опитат заедно да анализират тази диагноза, която всъщност не беше толкова диагноза, колкото констатация, и наистина се нуждаеше от научно обяснение, но усети, че няма с кого да обсъжда, каквото и да е – неговият професор отдавна отлетя от съзнанието му, а сетерът беше обърнал демонстративно гръб и не искаше да чува нищо.

„Прост /министър/ на биологично /на вътрешните/ ниво /работи/ – замисли се професорът по-късно, заспивайки, – толкова било лесно, а аз…”!

проф. Людмил Георгиев

август, 2010 година    

Source Article from http://afera.bg/mishena/62176.html

БАРЕКОВ: ДА СЕ ПОЧЕРПИМ ЗА ПРИСЪДАТА НА ЦВЕТАНОВ. ЦЕНТРАЛНИЯ СОФИЙСКИ ЗАТВОР ГО ОЧАКВА!


Normal
0
21

false
false
false

MicrosoftInternetExplorer4

На МВР-то пак АФЕРА му крива, но АФЕРА върши сто пъти по-добра работа от МВР -„пуйчета”, „чавки” и „ебатита”

ШЕФЪТ НА ВАРНЕНСКАТА МВР –ДИРЕКЦИЯ ЗАПЛАШВА: „И ЕДНА ДУМА ДА ИЗТЕЧЕ КЪМ „АФЕРА” И СИ ОТИВАТЕ!”

 Вместо да си върши работата за данъкоплатските пари, които троши, временният директор на ОД на МВР – Варна, назначен от Цветлин Йовчев, Николай Калчев – Пуйчето, се вторачил патологично и нездравословно в сайта АФЕРА. Калчев е предупредил двама оперативни началници заплашително: „Една дума за изтече към АФЕРА и си отивате!”. Вместо „Пуйчето” да си върши работата, за която е назначен, на практика АФЕРА върши оперативната работа на цялата Дирекция, докато директорът търси откъде АФЕРА имала информация. За сведение на „Пуйчета”, „Ебатита” и „Чавки”, АФЕРА не опира до източници като „оперативни началници”  в ОД на МВР – Варна. Това не не пречи обаче от преди три месеца да напишем кой и за какво пали автомобили във Варна, например.

 

Source Article from http://afera.bg/reporter/62170.html

ЦВЕТАНОВ ОСЪДЕН, БЪЛГАРИЯ ЛИКУВА! ВСИЧКО Е ТОЛКОВА ХУБАВО, ЧЕ ПРОСТО НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ…

 

Фейсбук изригна от възторг след като чу за присъдата над ексвътрешния министър с особената форма на главата Цветан Цветанов:

 любо кольовски

Немският адвокат на Цветанът заплашил, че ще сезира немското правителство за присъдата над клиента му.
Аз смятам да сезирам баба ми, на оня свят, за безобразията на немския адвокат. Немците наистина ни имат за латиноамерикански индианци.

Който може, да направи група, в която да се обединим срещу тоя варварин, немския адвокат на Цветанът. Убеден съм, че си давате сметка на какво безобразие станахме очевидци и свидетели днес!!!

Vladimir Tanev

Цветанов осъден, България ликува!
Народът масово се стяга да полива голямата новина. Шампанското по магазините е разграбено. Кръчмите вече са на фул с резервациите тази вечер. Пиротехниката изчезна от рафтовете.
Орешарски може вече да гледа спокойно напред. Кабинетът е сигурен до 2017 година. Ако питат мен, Станишев и Местан още утре трябва да разпуснат парламента и да предизвикат немедленни извънредни избори. Кой ще гласува вече за една доказана по съдебен начин престъпна партия?!?
Всичко е толкова хубаво, че просто не е за вярване…

Plamen Darak

4 години затвор за Цветан Цветанов…
Цветанов заявил, че върху съда е оказан натиск !
И аз така мисля Цеко. Спестили са ти една нула ако питат мене. Ма нали с Янева нещо си бъркате по дупките на семейни начала ….

Georgi Drentchev

Менко, аре да се менкаме

Mihail Mihaylov

най – накрая да доживеем вееее
Министър на вътрешните работи в затвора

Има светлина в тунела братя и сестри

Yavor Dachkov

Аз казвах на герберите и РБатите тук, че победата им е съкрушителна, ама кой да слуша

Vasil Vasev

Радио Ереван потърсило “умния” Цветанов за коментар на присъдата му:
- Не мога да рзбера защо ме осъдиха! Не знаех, че като министър на ГЕРБ трябва да спазвам дори и законите?! Мислех си, че с Бойко сме богове и всичко ни е позволено. И че сме вечни и никога нямаше да дойде време да отговоряме за престъпленията си и геноцида над българите. Той и Дянков мислеше като нас .

Elena Banova

Утре ще бъде ли работен ден?
Обявен ли е всенароден празник поради първата присъда на Цецо?
Да ме информирате навреме,да не ходя “зян”…

Plamen Stoyanov

истина ли е това което чух , че цецко е престъпник официално

Свободен Човек

Дружина,днес е един хубав ден! Осъдиха Цецо-Наглеца!

afera.bg

Source Article from http://afera.bg/mishena/62151.html

АЙДЕ, ПОЧНА СЕ! ЧЕТИРИ ГОДИНИ ПРИСЪДА ЗА ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ!

 

Цветанов бе признат за виновен от Софийския градски съд по делото за т.нар. 6 „не“-та, поставени от него като отказ за прилагане на СРС срещу бивш шеф на антимафиотите, въпреки искане на съда. Решението на магистратите изглежда изненадващо на фона на искането на прокуратурата от по-рано. В пледоариите си обвинението дори не поиска ефективна присъда, а условна – 3 години, както и три години без право да заема държавна длъжност. Същата история се получи по присъдата на Филип Тефтерчето.

В мотивите си съдия Тони Гетов, чиито ръце трепереха през цялото време, докато четеше, посочи ясно, че за целия си мандат като министър Цветан Цветанов е казал „не“ при само 6 от хилядите искания за СРС, пише bnews.

Пред медиите той очаквано отказа да коментира защо точно тези 6 искания, а вместо това започва да обвинява тези преди него, че видиш ли и те са отказвали.Съдът се позова и на Закона за СРС-тата, според който вътрешният министър дава разпореждане за изпълнение на СРС-тата, а няма право да ги разрешава или не, тъй като това е в задълженията на съда.
Освен това в отказите на Цветанов е имало пряк умисъл, защото така е възпрепятствал наказателното преследване спрямо Орлин Тодоров,

което пък от своя страна е щяло да попречи на кариерното му развитие. Съдия Гетов се спря на всички заемани длъжност от Тодоров и изкачването му по стълбата нагоре от разузнавач в РУП Горна Оряховица до шеф на БОП-а във Велико Търново.

Чистото съдебно минало на зам.-председателя на ГЕРБ и добрите му характеристични данни не можаха да вземат превес над високата обществена опасност на деянието, което е извършил.
Освен това Съдия Тони Гетов дебело подчерта, че на лице е нарушаване на принцип, познат от повече от 250 години, а именно разделение на властите, което в случая липсва.

Присъдата на СГС подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.

Самият Цветанов се препоти, докато слушаше как съдията чете решението си.

Това нормално ли е, според вас?, запита Цветанов на излизане от залата в коментар на въпроса: „Как се чувства като човек, който ще лежи в затвора“.

Той каза, че ще обжалва присъдата си.

Немският му адвокат Ханс Ул пък заяви, че от вчера има информация, че върху съдиите е оказван натиск, и не е дошъл да слуша присъдата с особена надежда. Той отказа да уточни кои са източниците му, но се закани да сезира Европейската комисия.

Така или иначе думите му останаха като приказката „една жена ми каза, ама аз на вас няма да кажа“. И Цветанов, и адвокатите му хвърлиха бомбата, но отказаха да дадат каквито и да било подробности.

Съдът не удържа на натиска. Бяхме свидетели как съдията с треперещи ръце прочете присъдата. Аз наистина съм уплашен от състоянието на правовата държава и ЕС незабавно трябва да се занимае с това, обясни още германецът.

Представителите на прокуратурата останаха доволни от присъдата, а това личеше ясно от усмивките на лицата им.

Както казва един наш подсъдим (Цветан Цветанов, б.ред.) трябва да имаме вярва в българския съд и трябва да спазваме разделението на властите, коментира лаконично прокурор Калоян Ангелов.

Същевременно мярката за неотклонение на дясната ръка на Бойко Борисов не се променя и остава подписка, както беше и досега.

Цветанов е подсъдим, защото шест пъти отказал да разреши използването на СРС-тасрещу екс шефа на БОП -Велико Търново Орлин Тодоров. Според НК за това престъпление законът предвижда наказание от 1 до 6 г. затвор и лишаване от правото да заема държавна длъжност.

В петък, 30 май има още една разходка на бившия силов министър в съда – за да се яви на пъвото заседание по третото дело срещу него – за т. нар. незаконни подслушвания.

Afera.bg

 

Source Article from http://afera.bg/reporter/62146.html

ГОСПОДИН КМЕТЕ, КОГА СА ОПРЕДЕЛЕНИ ДАТИТЕ ЗА РАЗДАВАНЕ НА БОЕПРИПАСИ, ТИП РПГ, ЗА ВАРНЕНЦИ?

 

Като не знам кой да питам, ще питам кмета на Варна: – Уважаеми, г-н Кмете… 1. Кога са определени датите за раздаване на боеприпаси за варненци, тип РПГ, за комари, тъй като отдавна вестници, чесалки и други средства не помагат.

Комарите гризат мрежите пред дограмите и стръвно налитат, вече и на месо. Пресен е примера от вчерашния ден, в който пред очите ми комар отнесе куче (голямо на ръст, порода московска стражевая) в неизвестна посока, впил нокти в гърба на квичащото и клето добиче. В часовете след полунощ е още по-страшно, особено ако е пълнолуние. Звука от крилата им много напомня този на хеликоптерите “Блек Хоук”, а трошенето на предпазните мрежи, оглася всеки квартал и нарушава обществения ред.

Тези комари, които не успеят да проникнат в домовете ни, цяла вечер ни дебнат и ни се смеят през прозореца, същевременно с това се чува и как скърцат със зъби. Рядкост е някоя вечер да се чуе “Блек Хоук Даун”, или радостното (в случая) “Мей Дей, Мей Дей”…

2. Като граждани на Варна имаме ли право да отстояваме личната си собственост, щото кърлежите отдавна са в мазите ни и отварят компотите ни с лакти. Един комшия е бил причакан в засада и нападнат в мазата си от неизвестен брой кърлежи, отървал се само с уплаха и разкъсани крачоли (до коленете) на панталоните си. Цяло щастие е било, че не е бил по слипове, както чичо Наско обича да се разхожда из входа, но това мисля, че е тема за едни други органи…

3. Някак си, освен гореупоменатите неудобства, в нас се заражда и насажда комплекс за некъпаност и краставост, поради постоянното чесане, на което се подлагаме да сме подложени.

Благодаря.

Троян Георгиев

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/62141.html