Месечни архиви: February 2014

НАСЛЕДСТВОТО НА МИХАИЛ МАДЖАРОВ

 

Преди да пристъпя към същността на задачата си е резонно да дам някои небезизвестни данни за личността и делото на Михаил Маджаров.Той е познат повече като публицист, дипломат, министър и партиен функционер, отколкото като литератор-мемоарист. Роден е на 31 януари 1854 г. в Копривщица, а умира след американските бомбардировки в София на 23 януари 1944. Учи в Копривщица, Пловдив, Цариград и “Робърт колеж”. В Пловдив полага изпит за Юридическа правоспособност (1889).

Като син на търговец, ръководител на Масърската компания за пласиране на абаджийска продукция в Южна Македония и Кайро и като внук на свещеник, Михаил Маджаров е носител и на буржоазното мислене на потеклото си (по негово признание), и на амбициите на своята класа в сферата на бизнеса и културата. Твърде млад той придружава баща си в търговските му дела като негов пръв помощник, като успоредно с учението си в „Робърт колеж” започва да публикува стихове – в „Шутош” и „Ден” (1874 – 1875). Дилемата накъде да поеме се разрешава с руско-турската война. Ако и да е дясната ръка на баща си и още като младеж да е посетил Яфа, Ерусалим, Кайро, Александрия, Триест, Виена и Букурещ (в годините на емиграция ще стигне до Киев), Маджаров решава да скъса с търговията и да се насочи към попрището на учителя, общественика, публициста и политика.

През 1877 – 1879 е главен учител в Пазарджик. От 1880 г. – вече в Пловдив – е един от водачите на Народната (Съединистка) партия в Източна Румелия, приятел и сътрудник на Вазов, Величков. Стефан Бобчев (за чиято сестра Мария се жени) и Иван Евстатиев Гешов.

Активно сътрудничи на вестник „Марица” и на органите на своята партия – „Съединение” и „Новини”. От 1884 година е редовен член на БКД и дописен член на Славянския институт в Прага.

По негов почин е създадено и Дружеството на българските публицисти, просъществувало до 1912 година. Михаил Маджаров е съосновател, сьредактор и съиздател на сп.”Юридически преглед” (1894) и „Българска сбирка” (1894), пръв главен редактор на меродавния народняшки орган „Мир” (1894-1912), на който е сътрудник до 1940 година, водейки рубриката ,0ттук-оттам” и пишейки уводните статии всяка седмица в продължение на близо пет десетилетия! Към края на живота си сътрудничи и на списанията „Българска мисъл”, „Демократически преглед” и „Златорог”.

Паралелно с журналистическата си практика расте и в партийно-държавната йерархия – един от лидерите на Народната партия, депутат в Областното събрание на Източна Румелия два мандата (1880-1884, 1884-1885), член на Постоянния комитет (т.е. на Държавния съвет) през 1880 година, подпредседател на Върховното съдилище (1881), главен финансов контрольор (1882-1884) и директор (министър) на финансите (1884-1885), член на временното революционно правителство на митрополит Климент (1886), осъществил преврата срещу княз Александър Батенберг, въпреки че така и не открих за какъв ресор е отговарял от Пловдив на 9 и 10 август 1886 г.,. министър на обществените сгради, съобщенията и благоустройството в правителството на Стоилов (17 септември 1894 – 18 януари 1899) – на него дължим избора на мястото на 11 юли 1895 – срещу парламента, където трябва да се изгради храм-паметника „Св. Александър Невски”, вътрешен министър в кабинета на Стоян Данев в страшните юнски дни 1 юни – 4 юли 1913 г., пълномощен министър в Лондон (1912 – 1914) – като такъв подписва мирния договор с Турция на 17 май 1913 и Петербург (1914 – 1915), откъдето е отзован скандално след негов рапорт до цар Фердинанд, в който се противопоставя на следваната официално политика, за което е даден и под съд.

След фаталния край на Първата световна война, отново е на линия (както след принудителната емиграция 1886 – 1888 и елиминиране от острастените борби през 1888-1894) – включен е в гарнитурата за съставяне на ширококоалиционен кабинет през април – май 1919 год., като кандидат-премиер, но остава само военен министър при Теодор Теодоров за пет месеца (8 май – 6 октомври) през 1919 г., когато се съгласява да предаде военно-морските съдове и отворите на пушките и оръдията на окупационните власти на ген. Кретиен и външен министър на първия коалиционен кабинет на Стамболийски (7 октомври 1919), от който е отстранен на 16 април 1920.

За депутат Маджаров е избиран многократно – в Източна Румелия – 1880-1885 и в съединеното Отечество – 1894-1911, 1919-1931 г. Два пъти е подпредседател – на V ВНС, в което гласува промените в Търновската конституция на 8 юли 1911 и на XV ОНС (1911-1912), което подготвя страната за Балканската война. Напуснал кабинета на Стамболийски Маджаров, подобно на своите събратя по съдба Т. Теодоров и Ст. Данев, намира пристан в Демократическия сговор, основан на 10 август 1923 година и остава депутат до 15 май 1931, след което е свидетел на поражението на Сговора и победата на Народния блок на изборите на 21 юни 1931 г.

В края на живота си е изолиран от голямата политика особено след налагането на царския безпартиен режим от 21 април 1935 г., но следи живо събитията в страната и света, оставайки си демократ по убеждение, англо и русо (т.е.сьвето) фил. Авторитетът му е бил безспорен за управниците ни. За това е викан на аудиенция при Борис на 21 октомври 1939 г. за беседа по външнополитическите ни приоритети, когато се и застъпва за „един истински неутралитет, честен, открит, без скрити цели, не неутралитет – параван”.

Във военните години съчувства на антихитлеристката коалиция и СССР, вярва в бъдещето на една нова България (ветеранът Стоян Данев също си предлага услугите на Муравиев с оглед връзките си в Русия на 6 септември 1944, заявявайки му: „Вие знаете моите връзки и моето влияние в Русия. Ако намерите за необходимо аз съм винаги на разположение”), но по ирония на съдбата загива под американските бомби, заедно с жена си, дъщеря си Василка, единствения си внук Петко Войников и снаха си Саша Пундева – Войникова. Според признанието на негови близки е чакал спасение от Червената армия.

Може би и затова новите комунистически управници му се отблагодаряват – Георги Караславов в очерка си „София под огън и желязо” (1945) и секретарят му Веселин Андреев (1937-1940), чиято е основната заслуга за издаването на пълния вариант на неговите „Спомени” през 1968 г.

Смятан дълго време за блестящ публицист-стилист, мемоарист и преводач („Война и мир” и „Ана Каренина”, 1889) днес около името на Маджаров не се шуми.

В последната книжка на сп. “Летописи” (1998) излезе фрагмента от прочутия му „Дневник”, воден от него от 1915 до 1944 г. под заглавие „Правителствената криза през април 1919 г.” и това като че ли бе предпоследния жест към паметта му, преди преиздаването на неговите мемоари през 2004 г. Ясно е, че е обидно малко, но е и достатъчно симптоматично за сегашното ни време на преоценка на ценностите, делата, а и греховете на водещите родни русофили…”

В дългогодишните си публицистични и парламентарни изяви Маджаров демонстрира трайни черти от характера си. Пласира добродетели и недостатъци, характерни за произхода и партийната си принадлежност. Той действително е българин от старо време, достолепен консерватор с ярка русофилска насоченост и пиетет към конституционно-парламентарните порядки. Естествено е да носи в себе си и налепите на народняшката си коруба. Затова идеализира управлението на Гаврил Кръстевич в Източна Румелия като връх на демокрацията, когато областта била първата българска република (?), по тази причина възхвалява правителството на Стоилов, възстановил дипломатическите отношения с Русия (2 февруари 1896) и дошло на власт след като „народът въстана против тиранията”. Затуй пише и прочувствена елегия за последните години (1898-1901) от живота на идола си Константин Стоилов, представяйки го едва ли не като мъченик на нашата политическа действителност, превърнал се в опозиция, подобно на Маджаров в умерен либерал, забравяйки за отговорността му при убийствата на Стамболов (3 – 6 юли 1895) и Алеко Константинов (11 май 1897), за налагането на „шуробаджаникизма”, за кървавите избори на 11 септември 1894 и 18 ноември 1896, а за 20-годишнината на Балканския съюз издава мемоари с помпозно и лъжливо заглавие, в които изобщо не става дума за „дипломатическата подготовка на нашите войни”, а за неговото лично участие в „голямата политика” през 1912- 1915 год. като убеден англо и русофил.

В парламентарните му изяви си остава на нивото на българската политическа класа – активен, динамичен, с винаги конкретно подготвени изисквания и предложения в рамките на установените законови норми. В сесията на областното събрание – 13 октомври – 13 декември 1880 г., например, той се изявява и като секретар, и като активен участник в дебатите. Заради това на 20 октомври прави критично изказване, че „ако идущата сесия правителството не изпрати поправен бюджет, тогава събранието е в право да възнегодува против това, “тъй като се съмнява, че „ще ся представи през тая сесия (поправения бюджет – б.м.) и за това скърби”.

Благодарение и на неговите усилия с ударно темпо местния парламент гласува законопроектите за печата (2 декември), народното образование (4 декември), владалата (9 декември) и „бюджетопроекта за финанциалната 1881-1882 година” (13 декември). Толкова съпричастен и всеотдаен е в парламентарната си дейност и след това. В V ВНС подкрепя промените в конституцията на 8 юли 1911 г., “което не му пречи на 1 юли с.г. в престараването си да наложи тридневно изключване от заседания на парламента (съгл. чл. 74 от правилника му за работа) на депутата Иван Георгов – „за обида на държавния глава”, тъй като народният избраник разкрива в изказване от трибуната, че през 1897 г. народняшкото правителство е увеличило кредита за медалите и ордените от 23 000 лева (1895) на 60 000 лева в угода на държавния глава „ за една институция, която развращава гражданите”, а след негодуванието в обществото правителството на Каравелов-Данев ги намалило през 1901 година наполовина – на 30000 лева…

Това са разбира се, гримасите на времето.

През 1915 година Маджаров ще изпее лебедовата си песен като царски дипломат в Русия и ще влезе в открит конфликт с Фердинанд, а през есента на 1939 година ще обвинява правителството на цар Борис III в нечестен неутралитет, недоволен, че монархът не може да му даде “едни солидни аргументи за следваната външнополитическа линия” и опасявайки се, че правителствените фактори, поддържайки Германия “ще си счупят главата тоя път, ако вървят така, но какво е виновен българският народ, за да страда заради тях?”

Веселин Андреев в есето „Копривщенинът” акцентира на антимонархическите изказвания на Маджаров през 1939 г., на спомените му за демократичната република Източна Румелия, търсейки родствена връзка с вуйчото Гаврил Хлътев – Георги Бенковски. Вероятно в съзнанието на стария политик се е извършвал болезнен катарзис, минаващ през върховите му журналистически достижения – от „Смъртта на Скобелева” (в-к „Марица” – 29 юни 1882), „Той е доволен” – за Дуранкулашките бунтове (в-к „Мир”, 7 март 1900, за което редакторът Иван Недев е осъден на 4 месеца затвор и глоба от 1500 лв. от Софийски окръжен съд с решение от 1 май с.г.) до антрефилето в рубриката „Оттук-оттам” на в-к “Мир”от 23 октомври 1939 г., в което изтъква обективната информация, идваща от Англия за жертвите и хода на Втората световна война и достигайки до перспективата България да влезе в съветската орбита за своето бъдещо развитие. Вече посочих, че в тая насока е разсъждавал Стоян Данев, което ме и навежда на мисълта, че зарибяването на русофилите с приказките за сталинския рай (вкл. чрез в-к „Работническо дело”, който Маджаров редовно е получавал и следял) поне у нас е вървяло без особени усилия в края на 30-те и през 40-те години на миналия век.

За мен е повече от ясно, че Маджаров започва да издава книгите си от 1925 година насетне с определена прагматична компенсаторна цел. За него мемоарите и документално-историческите му хроники са алиби, терапия срещу преживените грешки, защитно слово против опонентите и амбициозен опит да остане в съзнанието на поколенията ако не като политик, то поне като писател, без първоначално да има амбиция да бъде такъв. Налице е и неизбежната диференциация – дневникът, воден от 1915 до края на живота му е за собствена консумация и удовлетворение – въпреки, че за нас е най-интересен и важен, журналистическите му работи след 1879 г. така и не излизат в отделни томове (в противовес на един Димо Кьорчев, който издава само политико-публицистични творби, докато чисто литературните му излизат посмъртно), за поетичните си опити се сеща с умилителна насмешка, но основното си творчество – във високата гама на художествената словесност, публикува от 1925 година. Ако като мировъзрение и художествени възгледи той да е в групата на приятелите си съмишленици Вазов, К. Величков и Иван Гешов, не можем да не отбележим усилията му, освен да изтъкне собствения си принос, с част от съчиненията си да се утвърди и като безспорен и авторитетен историограф на своята формация и поколение, гонейки нивото на Захарий Стоянов, Влайков и Симеон Радев.

Маджаров има.самочувствието на реализирал се политик и дипломат, вярно и предано служил на партия и монарх, независимо от гафовете, пропуските и неадекватните действия. Той може и да е направил преценка на ролята на царския институт у нас, ако и официално тя е по-скоро приглушено-критична спрямо Фердинанд в – „Дипломатическа подготовка на нашите войни” (1932), главата „Последно предупреждение и последна песен”, но спрямо личната си роля в политическите борби смята, че винаги е заемал правилна позиция, че е защитавал народните и националните интереси, че е безгрешен. Оценява се като успешен финансист в екипа на Гаврил Кръстевич („Източна Румелия” 1925 год.), като важен участник в прехода към демокрация след падането от власт на Стамболов (“От самовластие към свобода и законност”, 1936 год.), като примерен последовател на големия Константин Стоилов (“Последните години от живота на Константин Стоилов”, 1927) и като меродавен фактор за съставяне на ширококоалиционен кабинет на националното единство (“Правителствената криза през април 1919″ (1919-1998), чийто провал на 22 април – 5 май нов стил) е едва ли не загуба за България…

Рядко Михаил Маджаров излиза от официозната рамка, трудно смъква фрака и цилиндъра, (а е бил и заместник-премиер на Теодор Теодоров), дипломатическата броня и изкусната целесъобразност, за да ни допусне до себе си.

Тогава наистина става по-непосредствен и земен, връща се в младостта си, разказвайки сладкодумие и образно за фамилията си, за родната Копривщица, за първото си пътуване до Цариград, Александрия, Кайро, Яфа и Ерусалим, за първите си сблъсъци с гръцкия религиозен фанатизъм на Тодоровден в църквата „Свети Никола” в Ерусалим, когато става и медиен герой в дописката във в-к „Македония”, бр. 23 от 1869 год., пресъздала сблъсъка с фанариотския поп, попречил на младия Михаил да запее на старобългарски апостола. (“На Божи гроб преди 60 години и днес”, 1929 г.). Тези негови спомени и пътни бележки носят атмосферата и настроението на образци като „Ранни години” (1955-1967) на Симеон Радев. „Капитан” (1940) на Яна Язова или „Блянове край Акропола” (1938) на Димитър Шишманов. В тях Маджаров е автентичен и искрен, защитаващ призванието си на поклонник-пилигрим и гражданин на света. Добавката за второто пътуване през 1926 с кораба „Цар Фердинанд” е по-суха и делова и носи белезите на фрагментарен дневник-бележник.

Любопитни са размислите му за ционисткия потенциал в Палестина, за силата на младата фашистка идея на Мусолини в Родосто, сдържаната му оценка за болшевишката инвазия и последователния му русофилизъм дори през 1926 год. Не е случаен фактът, че на Великден 26 април 1926 г. е отново в Ерусалим и от руския православен храм „Вознесение” продължава да пее дитирамби за панславизма и православната руска душевност. Освен това не пропуска да посочи, че е син на най-богатия копривщенец и че още 15-годишен става хаджия, което е нещо като лорд за нашите условия…

Заедно с „Източна Румелия” (1925 г.), „На Божи гроб преди 60 години и днес” е репетицията – прелюдия преди книгата на живота му „Спомени” (1912-1944 г). Тя е писана с най-голяма любов, с най-силна страст, с желание да остави следа в литературата (а му носи и най-големите премеждия с цензурата при печатането на първия том през 1942 г. все заради “руската връзка”). Плод на продължителната подготовка и преоценка на живота „Спомените” му са ценно и неподправено свидетелство за времето от 1854 до 1890 година, за възхода на родината и за бурните обрати в личното му обществено-политическо битие. Те са и хроника на епохата, и изповедно поднесен мемоар, и безхитростна автопсихохарактеристика, и свидетелство за налични белетристични умения в създателя си, мерещ ръст с колоси като Захарий Стоянов, Вазов, Симеон Радев в поредица от майсторски пресъздадени срещи и диспути с възлови фигури и личности в нашата история – от бащата на К. Стоилов – Стоил Захаралията до Георги Бенковски и неговата майка, от Вазов, Христо Данов и Любен Каравелов до Батенберг и Фердинанд, от Стамболов, П. Р. Славейков и Сава Муткуров до К. Стоилов, Иван Евстатиер Гешов, Иван Салабашев, Стоян Заимов, Ст. Бобчев, Гаврил Кръстевич, Драган Цанков и Константин Величков.

Безспорно това е трудът, с който Маджаров трябва да бъде запомнен като великолепен летописец и проникновен анализатор на течащото време, в което има възход и падение, любов, щастие (в семейството) и много страдание. Подобно на редица други мемоари и тези „Спомени” остават недовършени (Приключват на най-интересното място със сондажа на Петраки Аврадалиев за среща с Фердинанд в Пловдив малко преди падането на Стефан Стамболов от власт). За това трябва да се съжалява, въпреки че одисеята му (подобно на Вазов) след 1890 год. е документирана и проследена в другите му издадени историко-мемоарни съчинения. На дневен ред е излизането на прочутия му .Дневник”. За мен лично той е скритото съкровище, извор на нови сведения, оценки и емоции, документалният епос, в който Маджаров се е разкрил най-пълно и най-съкровено, свидетелството на привилегирования страдалец на едно бурно и разломно време на възход и погроми, в което можеше да се формира и устои твърдият характер на Михаил Маджаров.

Без съмнение не всичко в него е идеално и съвършено, с много неща от дипломатическата, журналистическата и мемоарната му дейност не сме съгласни, няма да приемем и днес, но това не означава, че трябва да го игнорираме или познаваме едностранчиво и непълно. Маджаров е хармонично-монолитен дух и ако искаме да разкрием тайната на един от водещите лидери у нас ще трябва да го познаваме комплексно – като вестникар, литератор, дипломат и политик. И все си мисля, че в тази насока предстои още много работа, че са нужни още усилия, ровене в архивите и публикуване на неизвестни и забравени страници в полза на страната и на националната ни памет.

Борислав Гърдев

 

Source Article from http://afera.bg/siujeti/57797.html

ЯНЕТО ПАК С ЛЪЖЛИВИ МАНИПУЛАЦИИ


Normal
0
21

false
false
false

MicrosoftInternetExplorer4

КОПЕЛЕТА БЯХМЕ ГАДНИ, ВСИЧКИТЕ ДО ЕДИН, АЛА ВИ КАЗВАХМЕ ИСТИНАТА!

Днес е ден, в който обявените от Бойко Борисов за „всички, които нападат Цветан Цветанов са от мафията” трябва да пият по едно. Силно. Мъжко питие. Днес е ден, в който все някой трябва да отчете заслуженото на малцината журналисти, на които не им трепна съвестта и чувството за справедливост, и въпреки жестокия режим на управлението на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и ГЕРБ, от първия миг на скалъпеното безумно дело „октопод”, казваха истината. Тогава, когато бе страшно, тези журналисти бяха „подземници”, защото никой не им даваше ефир, но всеки от тях, според „пещерата си”, не спираше да предупреждава за диктатурата на полицейщината. Пийте днес не за „октопода”, пийте днес за онези, които крепяха на незащитените си рамене свободата на словото.

Source Article from http://afera.bg/skandalno/57793.html

БАРЕКОВ: ЦЕНТЪРЪТ БЕ ПОЧТИ УНИШОЖЕН ОТ БОРИСОВ, НО ЕТО ГО ПРЕД ВАС – С МЛАДИ ЛИЦА И ЕКСПЕРТИ!

 

На 1 март 2014 г. от 12.00 часа в Зала 3 на НДК ще се проведе Национална партийна конференция „Европейки хоризонти за България“ организирана от ПП „България без цензура“. На форума ще присъстват съюзническите партии на ББЦ – ВМРО и ЗНС. Поканени са и представители от партия Движение „Гергьовден“, с която също започнаха коалиционни преговори. Регистрацията за представители на медиите започва в 11.30 часа.

На конференцията на „България без цензура“, лидерът Николай Бареков ще получи мандат за подписване на коалиционните споразумения. Ще бъдат гласувани зам. председателите и главният секретар на партията. Ще се избере Изпълнителен съвет и ще се определи размерът на членския внос. Делегатите ще вземат решение за участие на ББЦ в предстоящите избори за Европейски парламент през май.

Движение “Гергьовден” започна преговори за влизане в коалиция с “България без цензура”. Това е третата формация, която води разговори за включване в бъдещия центристки съюз след ВМРО и ЗНС, където преговорите вече са на финалната права.

Следващо управление на България без мощен център не би могло да има.Затова, като национално-отговорни, патриотични партии на обединението, работим по създаване на този голям центристки съюз, който да гарантира стабилен следващ парламент, обяви лидерът на “България без цензура” Николай Бареков. Не водим преговори с условия и пазарлъци. Не очаквайте да правим коалиция по схемата за разпределяне на постове 7:5:3. Правим я с далечна перспектива – за евроизбори, избори за парламент и президент, каза Бареков на пресконференция след първите официални разговори Гергьовден днес. До месец се очаква подписване на коалиционно споразумение. Определена е работна група с представители от двете формации – Росен Петров, Ангел Славчев и Васил Василев от ББЦ и Драгомир Стефанов и Надя Ангелова от “Гергьовден”.

Радвам се, че центърът в България се възражда. Той беше донякъде изкуствено напомпан по време на НДСВ и почти унищожен от Борисов, но центърът се оказа по-жив и ето го пред вас с млади лица и експерти, казаБареков.

С “Гергьовден” имаме идейно-политическо сходство, ние сме центристка партия, те са в център-дясно. Младите хора и жителите на големите градове харесват и двете формации. По места нашите структури имат доста общи неща, те ще са ни полезни като идейна и структурна платформа, обясни Бареков. Той посочи, че двете формации имат общ идейно-политически ментор – Любен Дилов-син. Росен Петров пък е един от основателите на “Гергьовден”. “Такива партии трябва да бъдат пазени,малко са партиите с ясни физиономии и на лидерите, и на платформите си”,категоричен е лидерът на “България без цензура”.

Имаме общи идеи. Една от тях е изготвяне на национална доктрина за развитието на страната. В момента не знаем накъде върви държавата, движи се на самоход. Управляващите нямат интерес тя да има далечен хоризонт, коментира след преговорите председателят на “Герьовден” Драгомир Стефанов.

“Останахме в страната, а не избягахме, за да преборим това чудовище олигархията в България. С “Гергьовден” имаме общи възгледи за закона “Чисти ръце”. Законопроектът, който ще внесем, ще раздели политиците на чисти и мафиоти, на такива, които работят за интересите на обществото и такива – за олигархията. Който го подкрепи ще бъде чист пред себе си, обществото и съвестта си, а който не – трябва да отговори защо защитава мафията. Нека БСП и ГЕРР да запазят спокойствие, тяхната истерия не води до нищо добро. На думите им, че всеки може да внесе какъвто си иска закон, ще отговоря – ние не сме всеки, имаме трима депутати, които защитават нашите идеи. Ние държим решаващия глас, ще кажем кога ще има избори и кой ще управлява България. Следващото управление без нас няма да се случи, няма да бъде легитимно”, обобщи Бареков.

Зам. председателят на “България без цензура” Рада Коджабашева посочи основната цел на партията – да върнем самочувствието на българина, т.е. да се подобри материалното му благосъстояние и патриотично самосъзнание.

Този процес е възможен само през операция “Чисти ръце”, защото никой не е отрекъл, че политиката е синтезиран израз на икономиката. “Именно заради това – “Чисти ръце” за виновните за бедността, продажните приватизационни сделки, смазаното българско образование, ретроградните малцинствени политики. В социално-икономически план трябва да се подпомогнат социално-слабите и малките и средни български предприятия, като се стимулира и подкрепи потреблението на български стоки“, обясни финансовият експерт.

Afera.bg

Source Article from http://afera.bg/reporter/57788.html

КОПЕЛЕТА БЯХМЕ ГАДНИ, ВСИЧКИТЕ ДО ЕДИН, АЛА ВИ КАЗВАХМЕ ИСТИНАТА!

 

Днес е ден, в който обявените от Бойко Борисов за „всички, които нападат Цветан Цветанов са от мафията” трябва да пият по едно. Силно. Мъжко питие. Днес е ден, в който все някой трябва да отчете заслуженото на малцината журналисти, на които не им трепна съвестта и чувството за справедливост, и въпреки жестокия режим на управлението на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и ГЕРБ, от първия миг на скалъпеното безумно дело „октопод”, казваха истината. Тогава, когато бе страшно, тези журналисти бяха „подземници”, защото никой не им даваше ефир, но всеки от тях, според „пещерата си”, не спираше да предупреждава за диктатурата на полицейщината. Пийте днес не за „октопода”, пийте днес за онези, които крепяха на незащитените си рамене свободата на словото.

Явор Дачков, Сашо Диков, Кристина Патрашкова, Георги Коритаров, Веселина Томова. Те ви го казаха в прав текст – „октопод” няма, такъв, какъвто ви го рисуваше Цветан Цветанов, Бойко Борисов и джандарската им групировка.

Бяха мачкани. Бяха подслушвани. Бяха следени. Бяха обявявани за хора на мафията, за платени, поръчкови журналисти, за мръсници, които позорят професията журналистика. Маскаряха ги дори не властниците на ГЕРБ, а „колегите” – наемните, надупени дръжки на микрофони на Борисов и кохорта.

През всичките тези четири години никой от тези журналисти не промени позицията си и на сантиметър за измисления „октопод”, плод на френетичните комплекси на един некадърен физкултурник, който реши да се изживее като Берия, Сталин и Вишински едновременно.

Само, който не е ял сопите на режима на ГЕРБ, той не знае през какво минаха всички онези журналисти, които не преминаха на другия бряг – на любовните смс-и с „Бойко”, на флиртуването с продажните прокурори, и  на подкупването с дебели пачки.

Пийте едно горчиво питие за журналистите, не за медийните подлоги.

Няма нищо по-сладко в тази кална професия – журналистиката – да устискаш, да устоиш и да видиш как онази справедливост, заради която си се борил, е видяла бял свят реализирана.

Няма нищо по-тъжно, когато говориш истината във време, в което всички останали слугуват на лъжата, заради облаги от Властта, или заради страха и автоцензурата, да бъдеш наричан от „колегите” си платен поръчков журналист на мафията.

Пийте по едно, заради самотата на самотните воини в журналистиката.

Защото, утре, точно вие, които сте хвърляли камъни по „онези от мафията”, може да попаднете в менгемето на някой нов Бащица или Нуриега и да няма кой да ви подаде ръка за помощ.

Освен малцината, обявени за „продажни”, зад чиито черни дрехи се вижда колко са бели душите им.

Afera.bg

Source Article from http://afera.bg/mishena/57778.html

ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ СЪС СЕЛСКИ ПИНИЗ ЗА КАНАЛА „АМФЕТАМИНИ СРЕЩУ ХЕРОИН”

 

Вътрешният министър Цветлин Йовчев очевидно разчита на пълната невчасовост на репортерите, относно нарко-каналите, които се мотат в парламента. На въпрос за кокаиновия канал той отговаря: „Арестуваме тогава, когато има нужда, за разлика от това, което се е правило досега. Ако има доказателства, ще се отиде в друга фаза”.

Да приемем, че бившият шеф на ДАНС по Бойково време е еволюирал от човека от Банкя, на когото дължи издигането си, въпреки че дълбоко се съмняваме.  Драшков го пропускаме, защото ближе рани към този момент от това, че пробутва толкова години напред „СМС –терориста” Цветлин Йовчев, както на шега го нарича и сега горко се кае.

Това, което обаче изрече Цветлин Йовчев за „пропускането” на хероин на българската граница, без „да е забелязан”, е вече цинично и може да хване дикиш като селски пиниз единствено пред парламентарните „дръжки на микрофони”.

„Не можем да осигурим 100 процента контрол върху границите, коментира Йовчев и обвиненията, че през страната е минал наркотик и не е бил засечен. „По-лошо е, когато български граждани участват в трафик на наркотици и службите не знаят за това и не правят нищо. Не бързаме с констатации и прибързани арести, с присъди и други които не са в нашите права”, заяви Йовчев.

Йовчев, само специални служби, които са пропуснали врабче да мине вместо хероин, може да си позволят подобна майтап – констатация „Не можем да осигурим 100 процента контрол върху границите”.

Още по-страшно е когато шеф на МВР изрече, че „По-лошо е, когато български граждани участват в трафик на наркотици и службите не знаят за това и не правят нищо”, ЗАЩОТО НАГЛО ЛЪЖЕ!

Службите МНОГО ДОБРЕ ЗНАЯТ ЗА КАКЪВ КАНАЛ СТАВА ДУМА – „АМФЕТАМИНИ СРЕЩУ ХЕРОИН”. СЛУЖБИТЕ ПРЕКРАСНО ЗНАЯТ КОЙ СТОИ ЗАД ТОЗИ КАНАЛ. СЛУЖБИТЕ ОЩЕ ПО-БЛЕСТЯЩО ЗНАЯТ И КОЙ ИМ ЗАТУЛИ ОЧИТЕ ДА „ПРОПУСНАТ”.

Апропо, имаме същите служби и по времето на Бойко Борисов, и по времето на Орешарски.

Afera.bg

Source Article from http://afera.bg/mishena/57771.html

ЗАЩО ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ НЕ ВЗЕ ПРОКУРОР АСЯ ПЕТРОВА В ХОЛАНДИЯ

 

Заместник главният прокурор Ася Петрова, която е прокурор по делото „килъри” заяви по БНТ, че по времето на процеса срещу „килърите” е имало опити за политизиране на казуса. Прокурор Ася Петрова каза още, че постановеният съдебен акт на Варненския апелативен съд по делото „Килърите” на втора инстанция е безспорен успех за прокуратурата и този акт сам по себе си давал отговор на опитите за политизиране на делото.

Политическите свръзки с правосъдната система са коварна тема. Както е известно не друг, а бившият вътрешен министър на МВР и председател по онова време на партия ГЕРБ Цветан Цветанов заведе НЕЗАВИСИМАТА представителка на прокуратурата прокурор Ася Петрова в САЩ, където тя стоя с него близо месец.

Безспорните и уникални професионални качества на прокурор Ася Петрова очевидно са били забелязани от ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ, КОЯТО ПО ПРЕЗУМЦИЯ НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА ИМА КАСАНИЕ ПО НИКАКЪВ НАЧИН КЪМ ПРОКУРАТУРАТА С ИЗЯВЕНА БЛИЗОСТ.

След приключване на делото „килъри” на първа инстанция в Шумен, не друг, а изпълнителната власт, управлявана от партия ГЕРБ, назначи съпругата на съдия Димчо Луков като експерт към Областна управа в Шумен, а синът на съдията като експерт в Областна управа – Варна, което няма как да стане без политически протекции.

АФЕРА счита, че решението на сегашният вътрешен министър Цветлин Йовчев, който предприе посещение в Холандия за среща с шефа на Европол да не вземе със себе си прокурор Ася Петрова, е непростима грешка. Още повече, че тя има опит с докосване до толкова „спец” хора като „партньорите” на Цветанов от САЩ.

Afera.bg

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/57760.html

ЕКСЛУЗИВНО! ИНФОРМАЦИЯТА ЗА КОКАИНОВИЯ КАНАЛ СТАРТИРА ОТ ЧОВЕК НА БРЕНДО, ЗАРЕЖДАЧЪТ НА КОКАИН – В МОМЕНТА Е В ДУБАЙ

 

Първоначалната информация за разбития канал за кокаин от българските и френски служби, е дошла от К. с прозвището М. от Хасково /б.р. – АФЕРА умишлено спестява пълното име и прякора на лицето/, който е човек на Евелин Банев – Брендо. Човекът, който прави връзката по канала и зарежда кокаина от Боливия и Венецуела е И.Т. с прякор У. Той в момента се намира в Дубай. Парите, според брилянтни източници от чужди служби на АФЕРА, са преминавали през Общинска банка и именно поради тази причина българските полицаи ровят там и фокусират прожекторите върху Орлин Алексиев.

Според източниците на АФЕРА още преди две години е имало идея от кръгове, близки до бившия премиер Бойко Борисов, да бъде направена банка в Сирия, за да остават направо там парите от другия канал в Турция, който работи по схемата „амфетамини за хероин”. Идеята с банката в Сирия обаче пропада, тъй като сирийците прецакват „нашите” с два-три милиона.

В момента българските ченгета вървят „по пътя на парите” и именно заради се рови в Общинска банка и столична община.

Брилянтните източници на АФЕРА са категорични, че „човекът от Банкя” няма касание с кокаина, а с „амфетамините срещу хероин”, канал, който минава през Турция за Близкия изток.

Отговорници за този канал са „братчетата” от Хасково.

Междувременно, днес след акция, която полицаите извършиха над петролна фирма, е бил арестуван Ганчо Николов, свързан с източване на ДДС. Полицаи твърдят неофициално, че днешните акции са свързани помежду си и в основата им разследването по кокаиновия канал.

Afera.bg

Колаж: Фейсбук

 

Source Article from http://afera.bg/razsledvania/57751.html

ВЕСЕЛИНА ТОМОВА: „КИЛЪРИТЕ” Е ПОРОЧНО ПРОПАГАНДНО ДЕЛО НА ЦВЕТАНОВ, КОЙТО ДЪРЖЕШЕ НА КАИШКА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

 

„По делото „Килърите” основа роля има прокурор Ася Петрова, приятелка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Към нея на по-късен етап бе пришита и варненската прокурорка Стефка Якимова. Не съм юрист, но считам, че делото трябваше да бъде върнато за ново доразследване, за да излезе по него цялата истина.“ Това казва в специално интервю за ГЛАСОВЕ журналистката Веселина Томова, собственик и главен редактор на сайта АФЕРА. „Пътят е арести и за прокурори, съдии и полицаи. Другото е не съдебна система, а бакалия“, допълва тя.

- Г-жо Томова, вие следите отблизо делото „Килърите“ от самото му начало. Днес Варненският апелативен съд постанови доживотни присъди за Петър Стоянов-Сумиста, Васил Костов и Георги Вълев. Присъдата на Янко Попов беше намалена от 17 на 15 години, а тази на Райчо Стойнев от 15 на 7 години лишаване от свобода. Петър Атмаджов ще лежи в затвора 4 години. Петър Стоянов беше признат за невинен по обвинението за организиране на убийството на бизнесмена Борислав Георгиев. Как ще коментирате този финал на продължилото толкова години мегадело?

- Първо, това не е финал на делото. Предстои висшата инстанция на Върховен касационен съд. Второ, прогнозата на АФЕРА още на старта на процеса на втора инстанция в морската столица бе, че присъдите на „килърите” ще бъдат потвърдени. Обикновено в такива случаи се казва дежурното – присъдите на съда не се коментират, но ние затова сме журналисти, за да коментираме.

Аз, както и вие от ГЛАСОВЕ, следим любимото дело на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов от самото му начало. Истински се надявам и съдиите да са чели така внимателно делото, както са го правили журналистите, защото много често е проблем дали съдиите на по-горни инстанции четат в дълбочина цялото дело. Прогнозата ми за потвърждаване на присъдите изхождаше и от това, че по незнаен „случаен” принцип делото „Килърите” бе изтеглено да се води в Шумен и това се случи по времето, в което бившият вътрешен министър Цветан Цветанов държеше на каишка съдебната система, която не смееше да мръдне.

Помните, че след като столични съдии пуснаха първоначално „килърите” поради липса на доказателства, те бяха низвергнати публично и анатемосани именно от Цветан Цветанов и цялата медийна машина, подчинена на ГЕРБ. Така делото бе „изведено” в Шумен, като още тогава се знаеше, че втората инстанция – апелацията – ще бъде във Варна. За съжаление дали е имало зависимости, дали е имало натиск, как са стигнали до „вътрешното си убеждение” съдиите, ние няма как да знаем. За още по-голямо съжаление в България спецслужбите, ДАНС и МВР до този момент не са реализирали нито една акция срещу съдия или висш прокурор.

Аз продължавам да смятам, че по това дело има изключителни закононарушения, че то е едно от онези „мега”дела, които са скалъпвани заради користен политически, бизнес, пък и личен интерес. Не съм юрист, но считам, че делото трябваше да бъде върнато за ново доразследване, за да излезе по него цялата истина. Тези дни с истински потрес попаднах на едно заключение на бившия главен прокурор по едно друго „знаково” дело, отново съшито и скалъпено единствено върху поръчкови показания на зависими лица.

Това заключение той прави, след като се запознава с огромна секретна разработка на ДАНС, която и чрез СРС-та установява, че делото е манипулирано с участието на прокурори и висши полицаи. И заключението е, цитирам в общ смисъл, че не може да бъде допусната реализация на тази разработка, защото това щяло да се отрази негативно на останалите прокурори и съдии.

- Но това е абсурдно!

- Не само е абсурдно, а е страшно. Значи покриваме зулумите на някои прокурори, ченгета и съдии, защото това щяло да се отрази негативно на всички прокурори и съдии. А уверявам ви, в тази разработка на ДАНС много сериозно са заковани и прокурори, и полицаи, които са вършили безобразия. През това време човешки съдби са разбити, защото някой е решил да направи някого „мишена” и да си лъска политическия пиар.

Аз няма да кажа името на съдия, но ще кажа, че още преди две-три години по едно дело във Варна, за ужас на колежката на същия съдия, която води това дело, протича името, когато тя прослушва СРС-тата. И там директно става дума за подкуп. Ще ме попитате какво е станало с този съдия. Нищо. Той и днес раздава „знакови” присъди.

- Каква е ролята на прокурор Ася Петрова по това дело? Към нея самата започна проверка от ВКС по сигнал на бившия бизнесмен Димитрин Вичев – за участие в нечиста афера, довела до ограбването му от собствения му брат и неговите деца.

- По делото „Килърите” основа роля има прокурор Ася Петрова, приятелка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Към нея на по-късен етап бе пришита и варненската прокурорка Стефка Якимова, която пък игра основна роля по варненското „мега”дело. Защо точно тя? В ДАНС има огромна разработка по т.нар. варненско „мега”дело и там черно на бяло лъщят зависимостите на същата тази прокурорка заедно с бившия шеф на ОД на МВР–Варна Димитър Димитров с „вечния” свидетел Светлин Иванов-Близнака.

Разработката е шокираща, но е спряна за реализация по времето на бившия главен прокурор. Прокурор Якимова не само бе „избрана” да „подсили” делото „Килърите” именно с Близнака, но стана и апелативен прокурор. А бившият комисар Димитър Димитров стана пък съдия в… Шумен.

- Днес TV7 показа разказа на Георги Вълев – един от тримата осъдени, който твърди, че е бил „пришит“ към „Килърите“ от, цитирам – „престъпния режим на Борисов“. От позициите ви на наблюдател къде е истината?

- Делото „Килърите” е порочно замислено и изпълнено. То бе превърнато в пропагандно знаме на Цветан Цветанов и управлението на ГЕРБ. Докато ДАНС, МВР и главният прокурор не предприемат брутални мерки за разчистване на зависимите прокурори, висши полицаи и съдии, всички ние сме заплашени от съдебна разправа. Стига някой да те хареса и да те посочи.

- Какъв извод правите като разследващ журналист конкретно от развитието на това дело и изобщо за съдебната ни система? Какво е гнилото в родната Темида?

- Шест години се занимавам с варненското „мега”дело, което постави началото на порочно скалъпените дела, които нататък вървяха като матрица. Казах ви, че имаше изключително сериозна разработка на ДАНС. Работих с агентите на ДАНС, знам какви престъпления могат да извършат зависими, болестно амбициозни прокурори и полицаи, но не това ме ужаси толкова, колкото начинът, по който бяха покрити и смачкани безобразията им. И това се случи със съдействието на бившия главен прокурор. От цялото си сърце искам новият главен прокурор Сотир Цацаров да удари тази клоака като мъж. Дано не си остана смешна наивница в това си желание. Само това е пътят – арести и за прокурори, съдии и полицаи. Другото е не съдебна система, а бакалия

Елена Дюлгерова

http://glasove.com

 

Source Article from http://afera.bg/interviu/57743.html

ШЕФЪТ НА НСО,„ЛИЧНИЯТ ГАРД” НА БОЙКО БОРИСОВ, ПОДАДЕ ОСТАВКА


Normal
0
21

false
false
false

MicrosoftInternetExplorer4

ЕКСЛУЗИВНО! РОВЯТ ОБЩИНСКА БАНКА ПО СИГНАЛ НА КОВАЧКИ, ПРОВЕРЯТ И ПАРИЧНИ ПРЕВОДИ, ТЕКЛИ ОТ И КЪМ АРАБСКИ ДЪРЖАВИ, КЪМ ЛИЦА ОТ КРЪГА „КОТАРАЦИТЕ”

 Проверките на МВР в Столична община и Общинска банка са станали по досъдебно производство, което е образувано по сигнал на Христо Ковачки, разкриха брилянтни източници на АФЕРА. Сигналът касае опит за трансформиране на Общинска банка. Именно Орлин Алексиев, чиято автокъща и заведения бяха обискирани във връзка с разбития кокаинов канал, е свързан с Общинска банка. Според брилянтните източници на АФЕРА именно сигнала на Ковачки се ползва като повод да бъдат разровени банковите преводи и цялата документация около Общинска банка. Проверяват се и крупни обществени поръчки, свързани с кръга на „Котараците”.

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:”Table Normal”;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:”";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:”Times New Roman”;
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}


Source Article from http://afera.bg/reporter/57739.html

ЕКСЛУЗИВНО! РОВЯТ ОБЩИНСКА БАНКА ПО СИГНАЛ НА КОВАЧКИ, ПРОВЕРЯТ И ПАРИЧНИ ПРЕВОДИ ТЕКЛИ ОТ И КЪМ АРАБСКИ ДЪРЖАВИ КЪМ ЛИЦА ОТ КРЪГА „КОТАРАЦИТЕ”

 

Проверките на МВР в Столична община и Общинска банка са станали по досъдебно производство, което е образувано по сигнал на Христо Ковачки, разкриха брилянтни източници на АФЕРА. Сигналът касае опит за трансформиране на Общинска банка. Именно Орлин Алексиев, чиято автокъща и заведения бяха обискирани във връзка с разбития кокаинов канал, е свързан с Общинска банка. Според брилянтните източници на АФЕРА именно сигнала на Ковачки се ползва като повод да бъдат разровени банковите преводи и цялата документация около Общинска банка. Проверяват се и крупни обществени поръчки в Столична община, свързани с кръга на „Котараците”.

Кръг, близък до бившия премиер Бойко Борисов.

Ченгетата ровят и в банкови преводи от и към арабски държави към хора от кръга на „Котараците”, разкри АФЕРА.

Акцията категорично е свързана с разбития кокаинов канал със заловени 1400 килограма кокаин, макар и индиректно. Засега.

Afera.bg

 

 

Source Article from http://afera.bg/mishena/57729.html