Месечни архиви: January 2014

ПРАВО НА ОТГОВОР: В МАТЕРИАЛА ЗА РУП –МВР ХАСКОВО СА НАПИСАНИ ГЛУПОСТИ ПО АДРЕС НА ЗАД „БУЛСТРАД“!

 

Уважаема г-жо Томова,Във връзка с несъстоятелните Ви публикации по-горепосочената тема„ЗЛОУПОТРЕБИTE В РУП – МВР ХАСКОВО ПРОДЪЛЖАВАТ“ и намесването името на нашата компания в статията Ви уведомявам следното:

 1. Николай Бакърджиев не е собственик на автомобил Субару ДКН X7740BT , а собственик по талон на автомобила е Елена Бакърджиева (съпруга);

2. При закупуване на автомобила от гр. Плевен е сключена застрахователната полица още в Плевен от местен застрахователен агент, който при сключване на полицата не е записал регистрационнен номер, защото такъв е нямало. (записал е последните цифри от шасито)

3. Регистрационнен номер е получен след регистрацията на автомобила в КАТ Хасково.

4. След като застрахователната компания не е въвела рег. номер, няма как справката от ГФ да е вярна, но това не значи, че автомобила не притежава задължителна застраховка ГО.

5. Този, който е снимал автомобила, можеше да снима и стикера и да въведе номера на стикера в сайта на ГФ и да види, каква информация ще получи, а не да пише глупости по адрес както на колегата ми Марин Бакърджиев, така по адрес на сина му.

Приложено Ви изпращам полицата на автомобила.

За допълнителни коментари и въпроси не се колебайте да се свържете с мен.

С уважение,

Георги Димов
Директор
Генерална агенция Хасково

ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”

Source Article from http://afera.bg/mishena/55967.html

СКАНДАЛНО! „АМЕРИКА ЗА БЪЛГАРИЯ“ ДАДЕ МИЛИОНИ НА ПРОТЕСТЪРИТЕ.

 

Сайтът „Офнюз“ ще прави „разследваща журналистика“ със 102 800 лв., а btv е зарадвана с 9 900 долара за филм. Със стотици хиляди левове захрани българските протестъри фондация „Америка за България“.В списъка на грантовете за 2013 г.  фигурират неправителствени организации и медии, които от юни месец миналата година организират протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, установи проверка на BPost.bg.По правило, години наред грантове на фондацията са български НПО-та  и „граждански структури“ на свързани помежду си бизнесмени и „общественици“.

Поредните 200 000 долара получава близкият до кръга „капитал“ Асен Асенов и неговото „Списание Едно“. Парите се дават за организацията на „Три седмици в София: Sofia Dance Week, Sofia Architecture Week и Sofia Design Week”.Името на Асенов нашумя през 2011 г. когато Столична община се опита да даде без конкурс на него и фондация „Кредо Бонум” на Бориславова 800 000 лв. за организиране на културни събития в София.

Малко известният Институт за аграрна икономика на доц. Димитър Николов грабва 386 340 лв.

Асоциация „Прозрачност без граници” е получила поредните 195 255 лв., за да обяснява как няма никаква прозрачност в българския политически живот.

Институтът за развитие на публичната среда на протестърката Антоанета Цонева взема 194  000 за „инициатива за честни и свободни избори“. Дамата със спорни качества и ниско интелектуално ниво продължава да обикаля тв студиата, за да иска оставката на правителството и нови избори. В медийните си изяви тя откровено защитава и пропагандира идеите на ГЕРБ, Реформаторския блок и президента Росен Плевнелиев.

Никому неизвестното сдружение „Булгарион“ се е уредило със 116 000 лв. за „журналистически разследвания за парламентарните избори през 2013 г.“, показва още списъкът на “Америка за България”.

Държавната БНТ взема 65 000 лв. също за журналистически разследвания.

Български институт за правни инициативи получава 142 360 лв. за да „мери индекса на реформа в българската прокуратура“.

Програма „Достъп до информация“ на Александър Кашъмов грабва поредните 194 710 лв. като „отговор на нарасналите изисквания към прозрачност в обществения живот“. По правило в края на всяка година НПО-то обявява, че у нас няма никаква прозрачност. През останалото време то  води безумни дела срещу държавни структури, отказали информация на определени медии.

Неизвестната фондация „Българска култура“ в чужбина получава 200 000 долара за So Independent и Фестивал на българското кино в Ню Йорк.

Фондация на първата съпруга на Иво Инджев – Регина  - „Работилница за граждански инициативи“, е ощастливена със 178 000 лв. Не е известно как са били похарчени парите.

„Кантус фирмус“ АД, която е собственик на Джаф ФМ, получава 450 000 лв.

Фондация „Офф медия“, която е собственик на сайта „Офнюз“, е одобрена да получи 102 800 лв. за „независима разследваща журналистика“. Част от парите са използвани за редизайн на електронната страница и изработка на мобилно приложение.

В списъка на „Америка за България“ фигурира и „bTV Медия Груп“. На отдел „Документалистика“ са отпуснати 9 900 долара.

В началото на 2014 г. „Америка за България“ дава 448 000 лв. на Института за изследване на близкото минало на Ивайло Знеполски, Ленко  Ленков и Дими Паница.

Американският колеж в Благоевград получава 6 080 000 долара.

72 000 лв. получава Международната академия за обучение по кибер разследвания.  Интересен е фактът, че в екипа на НПО-то фигурира и Теодор Захов, който е един от издателите на „Капитал“ и „Дневник“.

http://www.bpost.bgКрай на формуляра

 

Source Article from http://afera.bg/skandalno/55962.html

ПОСОЧЕНИЯТ. НАХАЛНИК И В КИТАЙ

 

Време е вече да се пази президентството от президента Плевнелиев.Защото той не спира да продуцира нелепости.Тия дни измрънкал нещо и за Закон за печата. Отговориха му вече подобаващо, макар и прекалено любезно. Малко преди това пък ни направи за смях дори в Китай – понеже и там вероятно са разбрали, че бърка държавно посещение с орташки бизнес.

Да не говорим, че научихме за визитата му най-напред от агенция Синхуа. Край нямат тия истории. Затова е излишно да изреждаме изсилванията на този човек, попълнили  вече една завидна колекция от скандални несъобразности, с която накичи набързо президентството. По-добре да се развеселим за малко с феномена на Посочването.

Този човек сякаш се е пръкнал в мига, когато Бойко го издърпа за ухото и го направи президент на Републиката.

В това е целият проблем – издърпва те на голямата сцена не Времето, понеже си го убедил по някакъв начин в уменията си, а ръката на Опекуна ти.

 

Роден си в мига  на Посочването

 

Подобни Посочвания е имало и досега в годините на Прехода, но не толкова фрапантни, никога досега те не са довеждали до толкова плачевен резултат. Поначало Посочването е един от големите грехове на Прехода. То далеч надхвърля обикновеното опекунстване, то е по-приемливо: в някакъв човечец има известни качества и Опекунът му се престрашава да го измъкне от анонимността му. Това е по-честно партньорство, доколкото може да се говори за партньорство в отношенията между чорбаджия и ратай.

 

Но директното Посочване е друго – то може да има далеч по-пакостни последици. Посоченият в нищо и по никакъв начин не се е доказал, затова да избереш и да посочиш Нищото, е истинско безразсъдство.

 

Това е и много опасно – никога не можеш да си сигурен какво ще се случи, какво ще измъдри Посоченият; а отгоре на всичко трябва да си и абсолютен наивник, за да вярваш в предаността му – ти практически нямаш никаква представа за него, не знаеш с каква бързина може да избуи користта или лудостта му и пр. Да не говорим, че поначало нашите политици изобщо не са наясно, че истинската преданост е плод не само на сърцето, но и на ума.

 

За ритуала на посочването ни подсети самият Плевнелиев, понеже се събра с останалите президенти на Прехода – колкото да стане ясно, че е Посоченият в това каре. Желев също бе посочен – но от Времето, и това вечно ще бъде неговото предимство. На Промяната през 1989 година й трябваше тъкмо такъв човек: не някакъв мухльо, който набързо, за една нощ, се е предрешил като антикомунист, а истинска личност – а добре е известно, че Желев години преди това бе разтръсквал чувала  с Лениновите вехтории.

 

Минал бе през своята Голгота – но никога не бе парадирал с нея.

Петър Стоянов не си струва особено да бъде коментиран: антикомунист в тоталитарните години – но е пазил тази тайна дори от самия себе си; с абсолютно постна биография, автор на някаква книжка за социалистическите брачни отношения, която той така и не посмя да издаде в по-късните години, би било много любопитно да й се насладим. Радой го тикаше в началото напред, а той бе в състояние да хареса нещичко у всеки. С една дума – скромна кройка,  обаче с голяма уста

 

Преходът от Желев към Стоянов ясно трябваше да подскаже каква ще бъде новата мода: истинският антикомунизъм оставаше за наивниците, а новите ценности – атлантически и пр. – изтикваха напред несъстояли се преди Промяната комунисти, а те бяха, а и досега са най-опасната порода сред псевдодемократичната паплач.

 

Слагачи като онова недоразумение Агов съчиняваха за нуждите на комунистическото издателство „Партиздат“ книжки срещу американския империализъм, а сетне се деряха срещу комунизма; доста деца на активни борци против капитализма и фашизма станаха американски довереници и досега са на тази хранилка – фамозни лъжци, и при това порядъчно алчни, от устите им винаги стърчат по две лъжици едновременно.

 

Представям си ги как се хилят на наивността на истинските антикомунисти – и то заедно с бащите си, ако онези все още са оцелели. Едните лъскаха рубинената звезда на Кремъл дори когато спяха – а синовете им са най-големите американски лакеи. Как от това да не произлезе една напълно объркана и направо оскотяла държава, каквато обитаваме в момента.

 

Стоянов също бе посочен, и то от много сериозен Настойник – Костов. Никога нямаше да стане президент, ако онзи не се беше съгласил. Защо го беше харесал, е повече от очевидно.

 

Следващият от карето – Първанов – се самопосочи. Той изигра по един виртуозен начин играта си: превзе партията си, макар и с цената на един исторически компромис (януари 1997-а), който и досега върви с фльонгата, че е забележително постижение, понеже спасило „гражданския мир“ (вятър, разбира се). Сетне укроти социалистите и след това лесно се пребори за президентския пост; втория път му беше още по-лесно.

 

Два последователни мандата няма да има повече никой. Първанов успя да завърти главите не само на съпартийците си, които иначе са системни автоканибали, ами и на публиката като цяло. Каквото и да дрънкат тъпанарите, той направи забележителна кариера, макар и с провлачени движения, и пр.


И сега стигаме до Посочения – а всъщност опираме до зида, с който е зазидана днешната българска политика, стигаме до една сляпа улица, която не отваря никакъв хоризонт.

 

Направо не е за вярване какво търси той в президентското каре – освен да записва резултатите, ако другите са играли белот на три ръце. Не бива да има никакво съмнение, че Бойко е бил напълно наясно с липсата на каквито и да е било политически качества в Посочения; той обаче, изглежда, е смятал, че онзи ще схване задачата си, без много да му се обяснява. А тя е ясна: анонимност, мълчание  и послушание. Всяка, дори най-дребната стъпчица встрани от смотаните ритуали на президентството те прави уязвим – публиката веднага ще прогледне какво представляваш. Бойко е разчитал, че Посоченият, ако не друго, ще схване, какво му е позволено, а то е очевидно – нищо, разбира се.

 

Като знаем характера на Бойко, можем да сме сигурни, че той не би искал да му каже направо на онзи как трябва да потвърждава единствено образа си на случаен човек – кротък и непретенциозен, на една шушумига, нищо повече. Не му е казал – и сега.

 

Посоченият се държи като назобан с некачествени амфетамини, подхвърлени му от някакви тарикати като Прокопиев.

 

Спомнете си поне едно нещо от стореното или изреченото от него, което да не е предизвиквало неудобство – няма да се сетите. Ето и сега – пак това се случи с фамозното посещение в Китай. Нова страница от Книгата на Конфузиите.

 

Защото няма толкова скандален случай досега в практиката на президентството: три авторитетни работодателски организации да протестират срещу користния и безпардонен начин, по който е събрана бизнес делегацията, съпровождаща Посочения. Сега вече дори официалните държавни посещения издават киселия дъх на някакви бизнес сметки – защото нахалството на Посочения наистина е уникално: и не може да се определи иначе, след като бизнес делегацията е съставена от неговия личен опекун, Великия Длъжник Прокопиев.

 

Но и това нахалство е само външната, видима страна, отвъд него има и още нещо. И то е, че Посоченият вероятно е зависим не толкова от онзи, който го е измъкнал от нищото (Бойко), колкото от своя истински Опекун, от своя Оракул – Прокопиев. 

 

И нещо повече. Възможно ли е изобщо да си представим, че държавен глава толкова хладнокръвно ще приеме коментарите за аферите и практическия провал на Опекуна си – а отгоре на всичко ще продължава да го тика в очите на публиката по всякакъв повод. И дори да го хвали по телевизията. Сега остава да му даде и два ордена „Стара планина“ наведнъж.

 

Подобна пристрастеност вече изглежда налудна – добре че нямаме армия, иначе Посоченият като нищо щеше да я хвърли в някаква война, измислена от скопците край него.

За жалост тепърва ще ни очакват срещи и с други Посочени – все в същата онази сляпа уличка.

 

Кеворк Кеворкян

В. Преса

 

Други публикации на автора можете да намерите в сайтовете pressa.bg и www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“. 

 

 

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/55956.html

ПЕНСИОНИРАХА И ШЕФА НА 1 –ВО /8-МО/РПУ В СТОЛИЦАТА, КОЙТО СЕ БЕ ЗАКАНИЛ „ДА УНИЩОЖИ“ „АФЕРА“

 

Уважаема „АФЕРА“, днес съобщихте новината за пенсионирането на небезизвестният ВалентинЦоновски.Искам да Ви съобщя още един факт за пенсиониран служителна МВР в началото на 2014 година.Със заповед на вътрешният министър Цветлин Йовчев бе пенсиониран нашият стар познайник ЕвгениСтанев Игнатов. Същият за времето от 2009 до 2012 година бе началник на столичното 01 РПУи след редица публикации за негови корупционни практики, и редица проверки наинспектората на МВР, констатирали многобройни нарушения, същият бе наказан … катобе изпратен в столичното 08 РПУ на длъжност… отново началник.

Това “тежко”наказание му бе наложено от неговия близък приятел – бившият директор на СДВР ВалериЙорданов.

Както добре си спомняте Евгени Игнатов бе впрегнал всичките си сили, познанства имасиви на МВР, за да цитирам: “унищожи” сайта „АФЕРА“.

Е, не успя, но за сметка на това успя да сепенсионира и да прибере колосална сума за българските стандарти от полагащите му се20 заплати, или сума равняваща се на около 40 000/четиридесет хиляди/лева, вместо дабъде уволнен и съден за безобразията, които вършеше.

Но за съжаление такава е жалкатабългарска действителност.

 Емил Иванов

Source Article from http://afera.bg/mishena/55950.html

С „Железния светилник” Димитър Талев се завръща победоносно в националната ни литература

 

Класикът  Димитър Талев освен талантлив писател е бил и пряко ангажиран с политическите борби в България.Той работи активно във вестник „Македония” от 1928  до 1934г., на който е и редактор, а това е официалният орган на ВМРО на Ванчо Михайлов.В него  защитава стръвно политиката на своя вожд, приемайки безропотно както ликвидирането на опасния противник Александър Протогеров на 7 юли 1928 г., така и непримиримостта му към сръбската окупаторска власт в Македония.

Следи тежкото положение на поробените си събратя и отреагира със силна и аргументирана публицистика („Нужна е бърза помощ”, 1929, „Мрачна перспектива”, 1929), анализира разцеплението в Организацията между федералисти и автономисти („Отцепничеството в народните освободителни борби”,1929), осмисля родния национализъм (”Българският национализъм”, 1930).

През тези години на страниците на „Македония” печата и откъси от първата си трилогия, посветена на борбите в родния си край  - „Усилни години”, 1928 – 1930 г., публикувани като отделни фрагменти и разкази.

Правителството на Кимон Георгиев закрива ВМРО  на 14 юни 1934 и вестник „Македония” престава да излиза.

Талев получава подкрепа за реализация от друг известен македонски публицист и вестникарски магнат Данаил Крапчев.

Започва да сътрудничи на неговия вестник „Зора”, на който от 1938 до 1944 г. е редактор.

Това е „Мерцедесът” на българската периодика.

Най – популярният и най – умело списвният български всекидневник.

Първоначално Димитър Талев се изявява на културната му страница с разкази  („Евелин”, 1942, „Пожар”, 1943) и пътеписи (”По Добрудха”, 1943), но  пише редовно и настървено и уводни статии, формира като идеолог общественото мнение.

Той еволюиара във възгледите си и вместо да защитава свободна и независима Македония, за каквато пледира до преврата на 19 май 1934 г. вече запява друга песен – за свободна Македония в границите на царство България.

Талев приема т.н.ни обединение от 19 април 1941 г. като дългоочакван щастлив завършек на македонските борби.

Вярва, че родния му край завинаги остава в пределите на българската държава и затова трябва постоянно и неотстъпно да се благодари на германското оръжие, на Вермахта и на великия фюрер.

Националистът Талев залита в опасна посока.

Искреният патриот става глашатай на човеконенавистна и опасна политическа доктрина – както в Европа, така и у нас.

А когато държи в ръцете си първата страница на „Зоира” положението става още по – сериозно.

Защото той диктува официозната политика на деня, формира мнение, защитава позиция, която от днешна гледна точка е най – малкото укорима.

Та той е бил с влиянието на Стефан Продев в „Дума” и на Енчо Мутафов в „Демокрация” в зората на прехода у нас!

Това, че пише с възторг за Райха в пътеписа „Германия”(1941) е най – малкото му прегрешение.

Но той скърби и за без време отишлия си цар Борис („Той ни води смело”,1943, „Народ и цар”, 1943), бичува индеферентната родна интелигенция, която не се вълнува от изхода на Втората световна война („ В тия времена”, 1943, „Към пълно изцеление”, 1943), отново развява знамето на българския национализъм („Към пълно изцеление”, 1943), бичува бивша кралска Югославия („Омраза и…любов”, 1941), воюва непрекъснато с противниците на Райха – болшевишкият СССР и плутократите от Англия и САЩ („Кое вярваме и кое не вярваме”, 1943, „Вярата е щит”, 1943), стигайки дотам да пее дитирамби за Хитлер и неговите очи във „Водачите напред!”,1943

През 1944 г.обаче настъпва отрезвяване и в неговото фанатично съзнание.

Талев разбира, че Германия няма да спечели войната, а това означава, че и блянът за велика и обединена България скоро ще рухне и че Македония ще бъде загубена за родната кауза.

Тогава се сеща за заръката на приятеля си Мануш Стефанов във Виена – „Ти трябва да напишеш нещо за Македония!”

И  решава – настъпил е моментът за неговото Петокнижие, с което поне в литературата Македония и България ще бъдат заедно, а той ще се докаже като Летописеца на македонското възраждане и на борбите й за свобода и възход.

По изпитания метод – като отделни разкази -  Талев започва да печата в „Зора” от бр.7398 до бр.7540 знаменитата си сага „Железният светилник”.

Но идва 9 септември 1944 г. и животът му се обръща на 180 градуса.

Като великобългарски шовинист и проводник на прогерманската политика у нас  е вкаран в Централния софийски затвор и изключен от СБП.

След това минава през ада на лагерите в „Бобов дол” , „Богданов дол”и „Куциян”, преживява  изселването си в Луковит.

Животът му виси на косъм.

Той е опасен противник на властта и е цяло чудо, че не е ликвидиран още през октомври 1944 година!

През тези жестоки, мрачни и кървави години – до 1948 г. той пише и довършва „Железният светилник”.

Знаел е добре, че това е неговата индулгенция, с която ще откупи свободата си и ще спечели благоволението на новите комунистически властици.

Успява да предаде копия от ръкописа на романа на  Камен Зидаров и Георги Караславов, разчитайки на тяхната помощ и ходатайство!

Ще трябва да минат още 4 мъчителни години преди да му се върне софийското жителство през февруари 1952 и да бъде официално реабелитиран.

Но в тези безперспективни  времена Талев упорито търси брод към литературата, неистово иска да напомни за себе си, да публикува, да бъде четен.

Измисля хитър ход за постепенното си завръщане , заобикаляйки новите издания, станали вече официози като „Литературен франт”, но успявайки да отпечата свои разкази в престижни списания като „Балкански преглед” на Константин Петканов   („Лазарина”, 1948) и особено  в другия официоз – звенарският всекидневник „Изгрев”, в който през 1948 – 1949 г.публикува „Ще дойдеш ли?”, „Константин философът”, „Той и тя”и „Баланс”.

Настъпва разривът между Тито и Сталин след 28 юни 1948 г.

Българските управници трескаво се нуждаят от рупор срещу македонската пропаганда, която е особено опасна, тъй като се възприема като „приятелски огън”.

Задейства се процедурата по реабилитацията на Талев.

За него ходатайства видният партиен лидер Владимир Поптомов!

Разбира се, Талев трябва да съдейства на новата власт и на 28 януари 1951 г. във вестник „Пиринско дело” излиза известната статия ”Македонският писател Димитър Талев разобличава Иван – Михайловата банда и Колишевци”, в която върху основата , подадена от сътрудниците на ДС е добавен почеркът на класика, особено в суровата критика на кръволока Тито и на неговите съратници Ранкович и Вукманович – Темпо.

По това време Караславов вече е написал първата част на „Обикновени хора”.

Тя не получава Димитровска награда, победена от „Тютюн”.

Време е да се извади от чекмеджето „Железният светилник” и да бъде публикуван през 1952 г.

След това Марко Марчевски ще  поръча историческата повест „Кипровец въстана”, 1953, чрез която Димитър Талев окончателно се връща в литературата ни, възкресявайки модела на Вазовия опълченски патриотизъм.

Ще му бъде поръчан – и то от най – високото място – да създаде нов епичен роман за половинвековния юбилей на Илинденско – преображенското въстание.

Талев ще се отчете през 1953 с епопеята „Илинден”, чак след това ще се захване за „Преспанските камбани”(1954) и за детския роман „Илинденци”(1955), като не забравя в опуса си от 27 август 1954 г. „Със свободна мисъл и свободно сърце”, публикуван в „Литературен фронт” да отбележи, че „новият живот ме научи на социалистически патриотизъм”…

Димитър Талев се интегрира пълноценно в официалната ни литература –ще напише още трилогията „Самуил”, завършена през 1960 г., романа „Хилендарският монах”(1962), ще издаде „Гласовете ви чувам”(1966) и ще захване петия роман за Милостивия и четворицата му синове, който няма да успее да сътвори, поради смъртта си на 20 октомври 1966 г .

Но ще стане лауреат на Димитровска награда през 1959 година, народен представител, народен деятел на културата, ще бъде признат за класик на българската литература, за последния ни писател – възрожденец, за певеца на Македония.

А романът му „Железният светилник” ще се изучава в българските училища и университети.

Борислав Гърдев

 

 

Source Article from http://afera.bg/siujeti/55946.html

МИРОЛЮБА – В НТВ, БЕНАТОВА – В БТВ

 

Уважаеми фенове на БТВ, липсва ли ви Миролюба Бенатова? Не се тревожете, лицето й може да блести по Нова, но духът и словото й още са вързани с „най-гледаната телевизия“. Днес БТВ излезе с емоционална декларация по повод изказване на Николай Бареков. На неговата констатация, че е цензуриран от най-голямата частна телевизия, за пръв път медията отговори не със суховат официален текст, а с изпълнено с много намеци, кавички и емоция обръщение.

Квалификациите, употребени по адрес на един бивш кадър на БТВ, изобщо не подхождат на водената досега премерена, издържана и юридически подкована официална кореспонденция на най-голямата национална телевизия. Епитетите са повече от смисъла, потокът на мисълта е като монтаж на репортаж – оттук-оттам и наникъде.

Старото куче обаче реши да разбере защо се случи така. Твърде много ме изненада тази реакция. Имам приятели в телевизията БТВ, добри приятели. Досега не са ме подвеждали. И загадката се изясни след едно телефонно обаждане.

Целият текст, описващ Бареков като „бивш телевизионен водещ и най-нов политик с намерение „да ни оправи“, е авторска писмена работа на…Миролюба Бенатова!

Потвърдено и достоверно!

Служителката на „Телеман“ очевидно е наета от продуцентите си не само, за да краси екрана. Налага й се да заработва немалката си надница и с писане на манипулативни материали, отговори и пиар съобщения.

Кои са „Телеман“?

Продуценти на Сашо Диков.

Работи ли Сашо Диков в полза на Бойко Борисов и компания? Едва ли има човек, който да храни съмнения по въпроса, видно е от начина, по който води предаването си и от гостите, които кани.

Възможно ли е „Телеман“ да не са свързани с Бойко Борисов? Ако не бяха, Диков нямаше да си позволява такава безкритичност към герберите.

И един допълнителен въпрос.

Била ли е Миролюба Бенатова една от фаворитките на Вожда, приемана редовно в пустата му къща в Банкя? Не знам. Не съм го виждал с очите си. Така казват хората. Вярвам на това, че някъде под дима има огън. Е, слуховете за колата, подарена на красивата репортерка от заможния премиер, дето никой не знае ( и не пита) откъде са му парите, като е бил само държавен служител вече 15 години, са проверими, но не ми се занимава.

И цялата битка уж за рейтинги и пехливанско пъчене на двете от частните национални телевизии – БТВ и Нова – е същата като битката между Бойко и Първанов. Не на живот и смърт, а кеч – театър с много викове, фалшиви рани и мускулести актьори.

Пресиян Антонов

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/55935.html

ВМЕСТО ДА ГО ПОДЕМЕ ПРОКУРАТУРАТА ПЕНСИОНИРАХА ВАЛЕНТИН ЦОНОВСКИ

 

Бившият зам-шеф по терора в ГДБОП на Станимир Флоров и доверено лице на Цветан Цветанов – Валентин Цоновски е бил пенсиониран от МВР, научи от свои източници АФЕРА. Както печално е известно Цоновски не бе пипнат досега от новия вътрешен министър Цветлин Йовчев, въпреки че има поне дузина безобразия, заради които прокуратурата трябва да се заеме с неговата особа.

Цоновски бе човекът, в присъствието на който бе проведена безумната „операция“, при която се /само/уби свидетелят Чочо в Перник.

Цоновски бе човекът, който лично разравя и заравя трупа на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов по делото „Графити“, без следовател на място или вещо лице.

Цоновски бе човекът, който уговаряше куп поръчкови свидетели по „знакови“ дела на Цветан Цветанов и Флоров, да лъжесвидетелстват.

Цоновски бе онзи, който своеобразния „пъдар“ на медиите и журналистите по време на делото „килъри“ в Шумен.

Цоновски лъсна и в СМС-ите на Любица Кулезич.

Вместо някой да разрови „фундаменталните“ му „разследвания“ и прокуратурата да му потърси отговорност, тихомълком Цоновски е бил пенсиониран. Така той ще може да вземе накуп полагаемите му заплати.

Ашколсун!

Afera.bg

Source Article from http://afera.bg/skandalno/55930.html

КУЛЕЗИЧ ДА СПРЕ НАЙ-СЕТНЕ ДА СЕ ИЗКАРВА ЖЕРТВА И ДА СЕ ОГЛЕДА ОКОЛО СЕБЕ СИ!

 

Любица Кулезич не спира да произвежда пиар, изживявайки се като жертва след скандалните СМС – вихри, които свистят около нея. Ще каже човек, че е политик от ранга на Бойко Борисов, който както е известно непрекъснато го убиват, откакто съдбата ни осени да се занимаваме с него. „Вчера в няколко периферни вестника излезе много странно съобщение, че отново ще бъда пребита. Аз възприемам този тип сигнал като предупреждение, че трябва да се готвя за физическа саморазправа.

Ако някой толкова истерично иска да не съм на екран, тогава наистина мога да бъда пребита. Да бъда инвалидизирана, за да не преча, каза тя и добави, че това, което се случва в момента в страната, е ужасно.  Ако това продължи, ние няма да сме страна в ЕС. Ще се случат ужасяващи събития, от които ще пострадат невинни хора. Криминални престъпления се извършват съвършено безнаказано и без страх. Става дума за моето подслушване, следене, за това, че в офиса ми е подхвърлен микрофон и то точно в определен ден, в който съм имала среща с шефа на специализираната прокуратура. Нашата срещата с г-н Костов бе официална. Той искаше копие от предаването, в което той е участвал, поясни журналистката. Водехме съвършено нормален разговор, без оперативна информация“ обрисува апокалиптична картина по БНР Любица Кулезич.

Досега за щяло и не щяло слушахме как ще бъде убит и как непрекъснато е заплашван Бойко Борисов. Сега пък Любица Кулезич, копирайки стила на любимеца си, проглуши държавата как ще я инвалидизират.

И как тя е фамозната жертва на „страшното, което се случва в държавата“.

Кулезич очевидно през последните години, когато управлява режима на ГЕРБ и Бойко Борисов, живееше в рая, та сега привидя ада без Цветанов и Борисов да са на власт.

Крайно време е Любица Кулезич да спре да хленчи и да се прави на героиня, а да се огледа около себе си и да си направи необходимите изводи кой в близост до “фитнесовото” и тяло чисто и просто и е преснимал смс-ите. И кой още по-лесно и просто и е записал разговора с прокурора Костов, защото това изобщо не е работа на „конспирациите“, които иска да ни внуши водещата, на която дори дали охрана от Нова телевизия.

Кулезич нито е разследващ журналист, нито е журналист, който е застрашен, заради разследванията си от разправа.

Кулезич просто е водещ, който откровено обслужва една партия и го прави като пиар, наблягайки на патосната драматургия.

А това, че около нея има хора, които достатъчно е настроила срещу себе си, за да и чопнат смс-ите, е проблем, който сама трябва да си разреши. А не да занимава цяла България с напъни да се прави на Ана Политковская.

Afera.bg

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/55926.html

ТЪПО РЕСТО НА ДРУЖИНКАТА НА ПРОКУРОРА ОТ „СМС КУЛЕЗИЧ“ СРЕЩУ ПРОКУРОР БОРИСЛАВ САРАФОВ

 

Сгъстените облаци над прочутия като „кънкьора“ прокурор Светлозар Костов, който се нахака с паркетен устрем и в скандална СМС-кореспонденция с Любица Кулезич, доведоха до кризисен пиар на дружинката му. В сайта на Огнян Стефанов, личен приятел на Любица Кулезич, цъфна фамозна „новина“, че зам-главният прокурор Борислав Сарафов катастрофирал пиян и избягал от местопрестъплението. В „сензанцията“ няма нищо вярно, но пък е мръсно ресто, заради ударите, които понасят любимите „разбивачи“ на „организираната престъпност“ на Кулезич и Стефанов – прокурор Костов, прокурор Ася Петрова и разбира се, уникалният Валентин Цоновски, който впрочем, също върви по пътя на паркетния прокурор.

Ето част от „активното мероприятие“, наречено дописка, което минава за „новина“, в сайта на Огнян Стефанов:

Заместник-главният прокурор Борислав Сарафов е катастрофирал в София преди дни, но от КАТ скрили тази информация от медиите. Причина за пазенето на тайна е, че висшият магистрат не останал на местопроизшествието до идването на полиция, а си тръгнал, въпреки настояването на водача на ударената кола, научи Фрог нюз от източници в полицията. Нещо повече, Сарафов предложил на шофьора на пострадалия автомобил пари, за да ремонтира смачканите ламарини. Човекът обаче отказал и настоял да изчакат униформените, за да се състави акт за катастрофата и да се изясни вината на магистрата. Това обаче раздразнило Сарафов, който се качил на личното си БМВ и отпрашил в неизвестна посока. Когато униформените пристигнали на местопроизшествието, пострадалият в ПТП разказал какво се е случило и заявил, че според него магистратът е употребил алкохол. Вероятно тази е била причината, според гражданина, заместникът на Сотир Цацаров, отговарящ за делата срещу организираната престъпност и корупцията, да избяга от мястото на произшествието. Полицаите описали всичко това в протокола. По-късно обаче случаят не намерил място в сводката за ПТП през денонощието, която се публикува в сайта на пътна полиция. Предполага се, че на висшия магистрат е наложена глоба за неадекватното поведение.

Той със сигурност е обяснил своето поведение с това, че е бързал за някоя много важна среща или съвещание, коментираха пред Фрог нюз негови колеги. Зам.-главният прокурор засега мълчи за инцидента. Той бе потърсен от медията да изложи своята гледна точка за случилото се, но не бе намерен на телефона му.  

Припомняме, че Борислав Сарафов нашумя, когато се кандидатира в последния момент за главен прокурор преди година и нещо. Не успя в надпреварата и след това бе назначен за зам.-главен прокурор. В имотната си декларация той описва, че притежава 6 жилища – 5 в София и едно в испански курорт, плюс къща в курорта Момин проход. Медиите не обръщат внимание на този факт, въпреки че за други магистрати, кандидати за високи постове, се разразиха истински скандали около техни сделки и притежавани имоти. Работил е по известни дела. Гордеел се пред колегите си с делото срещу т.нар. Братя Галеви от Дупница, които обаче като чуха присъдите си духнаха от страната и все още са в неизвестност. Нито един магистрат не пое отговорност за този голям гаф. Работил е и по Христофорос Аманатидис – Таки, който се покри в Дубай, а тамошните власти отказаха да ни го върнат, въпреки международната заповед за арест. Според юристи именно прокурорски грешки и недоглеждания са довели до този отказ. Документацията за екстрадирането се забавила неясно защо, освен това била неизрядна и пълна с пропуски.

Оказа се, че прокурор Борислав Сарафов изобщо не е катастрофирал „тези дни“, нито е бягал от местопроизшествието. Инцидент Сарафов е претърпял МИНАЛАТА ГОДИНА и той е бил потърпевш от това, вместо обратното, а колата му била одраскана.

От което следва, че написаното е абсолютна лъжа, която обаче очевидно цели удар срещу заместника на главния прокурор Борислав Сарафов.

Лоши времена настанаха за любимците на медийната компания на Любица Кулезич -  прокурор Кокинов, прокурор Костов, прокурор Ася Петрова, Валентин Цоновски, Станимир Флоров и прочие, след като си отидоха от властта Цветан Цветанов и Бойко Борисов.

Вместо медиите и журналистите да се съсредоточат и настоятелно да искат отговори като какъв прокурор Костов, покрай паркета, обсъжда с Кулезич съдията на втора инстанция по делото „килъри“, както и предварителното осъждане на Алексей Петров, преди още делото да е приключило, някои от тях очевидно са получили поредната порция „смс“ „достоверна информация“.

А целта е индиректно да бъде ударен главният прокурор Сотир Цацаров, който пък очевадно не е особено съгласен с прийомите и методите на прокурор Костов и подобните нему.

Междувременно, не друг, а незнайно защо точно Любица Кулезич, едва ли не като говорител на прокурора, заяви пред БНР, че прокурор Светлозар Костов вече сигнализирал главния прокурор за това, че е станал жертва на криминално деяние, по повод изтеклите СМС-и с негово участие. И се похвали, че вместо да я уволнят от Нова телевизия и предложили охрана.

Afera.bg

 

 

 

 

Source Article from http://afera.bg/mishena/55914.html

СБОГОМ, БОЙЧЕ! ГОЛЯМ ПИЧ БЕШЕ!


ПЕТНОТО НА БОРИСОВ

„Между другото всекидневно си пиша във Фейсбук с много и най-различни хора, без да ги познавам.“, пишат пиарите на Борисов във Фейсбук от неговото име на неговата страница. Защото Борисов със сигурност не пише сам във Фейсбук и това личи както по правописа, така и по правоговора, който там е на светлинни години от неговите „винету“ умения. Бойко си пишел с най-различни хора във Фейсбук, ама дали на всички иска телефонните номера за да им звънне?! Или Фейсбук е „безобидния“ пиниз – да си уредиш среща с Петното и хората му, а ако стане засечка – ееее, в Мрежата е пълно с луди…Месеци наред промиващите мозъците телевизии и прокопиевите медии врещяха на тема „Петното“, сега мълчат като посрани.

Source Article from http://afera.bg/reporter/55909.html