Месечни архиви: December 2013

ТРЯБВА ДА СИ ЛУД, ЗА ДА СИ МИСЛИШ, ЧЕ УТРЕ ЩЕ БЪДЕ РАЗЛИЧНО, ДОКАТО ПРАВИШ ЕДНО И СЪЩО

Докато мълчах и ви слушах, скъпи мои приятели, узнах колко сте умни, чувствителни и добри. Гордея се с вас, радвам се, че сте наоколо, че мога да ви чувам и чета, че мога да споделям с вас и вие с мен. Узнах, също така, че 2013-та година е била година на болести, смърт, изпитания, предателства, измами и прочие черни магии не само за мен, но и за почти всички. И така ме налегна една мисъл, че ако за почти всички нас тя е била пълна с предателства и измами, значи всеки потърпевш е бил и предател, и измамник, също така. Иначе откъде да се вземе цялото това зло, което всички знаем, че е човешко изобретение.

Не мога да си го представя да е иначе, тъй като всички твърдят, че са срещнали много от злото, което всеки от нас влачи със себе си. Представете си за момент, че човеците, с безкрайната си претенция за венец на природата, вземат, че изчезнат в миг, от 12.00 ч. тази нощ. Какво облекчение само за Земята, зарита от човешките отпадъци. А опустошена природа, почти изтребени без всякакъв смисъл животни, изсечени джунгли, още от утре бавно и мъчително започват да се съвземат като след страховито природно бедствие…

Човекът в средностатистическата му величина никога не бил приятел на никого и затова е сам и гол като пушка извън цивилизационната си утопия, в която съществува по-скоро виртуално, отколкото физически. Защото никаква цивилизация не може да те предпази от болести, предателство и смърт. Вижте ситния шрифт на “Тайлол хот” – който не лекува грип, а подобрява симптомите!!!, пълно с консерванти и псевдоефедрин, моля ви се. Основа за “домашния” наркотик метамфетамин, към който има 98% пристрастяване. Е, от него ни се облекчават симптомите. Но ние си хвърляме парите на фармацевтичната ламя, защото отдавна сме отписали билковите чайове и компресите, които не лекуват симптоми, а атакуват бацилите директно!

Узнах през тази година, че съществува нещо такова като поличба, знаци, черна магия и видях с очите си резултата от обсебване с демони. Научих смисъла и съдържанието на думата “морбидност”. До скоро не вярвах, че съм уязвима на подобни дивашки практики, ако ме питате – някаква част от мен още се съмнява в тия описания. Но друга част в мен е съвсем сигурна,

че в човешкото общество злото съществува и приема най-причудливи, понякога дори иконоподобни форми, за да заблуди и да се промъкне в гръб. Узнах със сигурност, че във всеки от нас има наистина много тъмна страна и това е нашата бездънна глупост и егоманящина.

Не мога с ръка на сърцето да твърдя, че 2013 г. беше лоша за мен и близките ми, макар че започна с болести, предателства, измами и завърши със смърт. Просто 2013-та е годината, която ни изправя срещу самите нас, да се огледаме хубавичко в черното огледало на една безпощадна яснота. И ако ни стигне силата да узнаем истината за себе си, за да можем да се променим и да минем крачка напред.

Докато ви чета равносметките, приятели, виждам, че много от нас ще се събудят утре в старата си “змийска” кожа и ще се надяват, че от ден Първи обстоятелствата в техния живот вече ще са други, по-благоприятни. Уви!

Трябва да си луд, за да мислиш, че утре ще бъде различно, докато ти правиш едно и също.

Всъщност нашите постъпки са от решаващо значение, защото зад тях стоят нашите решения и в крайна сметка този свят се векторна величина на човешкото действие. А какви бяха те? Колко пъти постъпвахме безупречно, за да прехвърляме сега вината върху другите? Колко пъти обмисляхме, преди да действаме, или просто спонтанността на нашите емоции ни водеше право към отровния змийски зъб?

Нищо чудно, че светът изглежда като творение на луд, пиян и сакат в едно. Докато душите ни са в рая на псевдоефедрина, а умовете ни се занимават основно с мърсуване зад гърба на другия, докато изчерпваме телата си в безсмислена любов, животът дори и обидно кратък, няма да има никакъв смисъл. Годината на зеления дървен кон 2014 ще мине в галоп покрай нас и отново ще изпишем мастилото в безсъдържателните равносметки на едно болно его.

Аз лично благодаря от сърце на уроците на 2013 година.

Благодаря за всяка измама, предателство и загуба, защото тъй сме устроени, че лошото е по-ефективната педагогика.

Не мога да твърдя, че ще стана по-добра за себе си, за близките си, за приятелите и за околните, но със сигурност ще се опитам да променя нещо в подхода си към този свят. Снощи, поредната безсънна нощ, четох Пътуване към Иксланд на Кастанеда, да кажем за десети път в живота си и там видях една рецепта, която ми се струва подходяща за тържествената ни годишна равносметка. Подарявам ви го с най-добро чувство на обич и признателност към всеки от вас:

“— Да бъдеш недостъпен означава да се стремиш да не изтощаваш нито себе си, нито другите — продължи дон Хуан. — Означава, че не си нито гладен, нито отчаян като нещастника, който усеща, че никога вече няма да яде и затова поглъща цялата храна, която докопа, всичките пет яребици!

Дон Хуан определено ми нанасяше удари под кръста.

— Ловецът знае, че пак ще примами дивеч в капана си и не се тревожи за това. Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние; а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.

Казах му, че в моя ежедневен живот е немислимо да си недостъпен. Мисълта ми беше, че за да функционирам, трябва да бъда открит за всеки, който има нещо общо с мен.

— Вече съм ти казвал, че за да бъдеш недостъпен, не означава да се криеш или да си потаен — обясни спокойно той. — Не означава, че не трябва да се срещаш с хора. Ловецът използва своя свят пестеливо и нежно, независимо дали светът се състои от предмети, растения, животни, хора или сила. Ловецът е близък със своя свят и въпреки това е недостъпен за същия този свят.

— Това е противоречие — казах аз. — Не може да бъде недостъпен, щом се намира в този свят всеки час, всеки ден.

— Не ме разбра — каза търпеливо дон Хуан. — Той е недостъпен, защото не изцежда света, за да го обезформи. Той го потупва леко, стои при него колкото му е нужно, а след това бързо си отива, едва оставяйки някаква следа”.

Честита Нова година, приятели! Здраве и благополучие, много любов и хармония с околните и прекрасният свят, който се случи да споделяме заедно. Наздраве!

Нора Стоичкова

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/54250.html

2014 – „НЕЩО ОТДАВНА ЗАБРАВЕНО – ДА ОПИТОМЯВАШ ЗНАЧИ ДА СЕ СВЪРЖЕШ С ДРУГИТЕ“

АФЕРА ви желае благословена 2014 година. Светлите воини да се въоръжат с брилянтна сърцатост, защото ги очаква важната битка на духа в името на справедливостта. Бъдете здрави, винаги влюбени, посветени във вярата и осветени в незабравата на враговете, опили се от егоизъм и алчност, въпреки че сте простили. Стъпчете гордостта и омразата, унинието и завистта, и давайте, давайте, давайте, защото това е единствения път към богатството. Този живот е за смелите. Останалото от Малкия Принц:

„…Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.

- Добър ден – каза той.

Беше стигнал до градина с цъфнали рози.

- Добър ден – казаха розите.

Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.

- Кои сте вие? – попита ги той смаян.

- Ние сме рози – казаха розите.

- А! – рече Малкият принц.

И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея!

“Ако види това – каза си той , – тя ще бъде много обидена…”

А след малко си каза: “Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено цвете, а съм притежавал една обикновена роза…” И легнал на тревата, той заплака.

Тъкмо тогава се появи лисичето.

- Добър ден – каза лисичето.

- Добър ден – отговори учтиво Малкият принц и се обърна, но не вида нищо.

- Аз съм тук, под ябълковото дърво…

- Какво си ти? – каза Малкият принц. – Много си хубаво…

- Аз съм лисиче. – рече лисичето.

- Ела да играеш с мене – предложи Малкият принц. – Толкова ми е тъжно…

- Не мога да играя с тебе – каза лисичето. – Аз не съм опитомено.

- Ах, извинявай – рече Малкият принц.

Но след като помисли, добави:

- Какво значи “да опитомяваш”?

- Това е нещо отдавна забравено. То значи “да се свържеш с другите”.

- Да се свържеш с другите ли?

- Разбира се – каза лисичето. – За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребно. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света…Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се крия под земята, шумът от твоите стъпки ще ме вика като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…

Лисичето млъкна и дълго гледа Малкия принц.

- Моля ти се…опитоми ме – каза то.

- Какво трябва да направя? – каза Малкият принц.

- Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисичето. – Отначало ще седнеш малко по далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близо…

Така Малкият принц опитоми лисичето. И когато наближи часът на заминаването, лисичето каза:

- Ах!….Аз ще плача.

- Ти си виновно – каза Малкият принц, – не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…

- Разбира се – каза лисичето.

- Но ще плачеш! – каза Малкия принц.

- Разбира се – каза лисичето.

- Но тогава ти не печелиш нищо!

- Печеля – каза лисичето – заради цвета на житото.

И добави:

- Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.

Малкият принц отиде да види розите.

- Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света.

-И розите се почувстваха много смутени.

- Вие сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички., защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.

И се върна пак при лисицата:

- Сбогом …-каза той.

- Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.“

Afera.bg

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/54238.html

ПОЗДРАВЯВАМ ВСИЧКИ ВИ С НАСТЪПВАЩАТА НОВА ГОДИНА! ДА СЕ СЛУЧИ ЧУДОТО В ДУШИТЕ НА ХОРАТА – ДА ПРЕСТАНАТ ДА СЕ МРАЗЯТ!

Демокрацията е сложно нещо.На снимката е щатският Конгрес (тяхното Народно събрание). Близо 240 години след като са почнали да строят демократичната си държава, те все още се борят, за да могат да я нарекат с право такава – демократична. И щатските конгресмени и сенатори (техните народни представители) са като нашите – има и читави, има и мошеници, има и такива (от т.нар. чаена партия), за които се чудиш кой ли ги е избрал… Избрали са ги американците – точно така, както ние си избираме нашите депутати, за които се чудим защо са попаднали в Парламента.

240 години борба за създаване на демократични институции и гражданско общество, на държава, която опазва правата и неприкосновеността на гражданите си! И още не всичко е наред. Даже какво ти “не всичко? Много неща не са наред!

А ние искаме България да е по-добра от САЩ, при това само 24 години след началото на демократичните промени – на практика след реалната независимост на България от съветския колониализъм и сталинския комунизъм?

Помислете само: 24 години след основаването на САЩ, там е имало робство. Нещо повече – имало го е още десетилетия наред. Жените не са могли да гласуват цели 120 години след първите 24! Сегрегацията е отменена изцяло едва 192 години след обявяването на Независимостта.

Да ви напомня и това, че и ние не сме били кой знае колко демократични преди 1989-а година: 45 години комунизъм (с концлагери, убийства без присъди, затвора за инакомислещите, никакви човешки права…), десетина години монархо-фашизъм (със Закон за защита на нацията, депортация на 11343 наши сънародници в нацистките концлагери, избити десетки партизани, разстрели на хора като ген. Заимов и Никола Вапцаров…)

А и преди това: Стефан Стамболов ние сме си го убили. И Алеко Константинов. И Гео Милев. И Димчо Дебелянов си е отишъл напразно. Петко Д. Петков – също. За Стамболийски да не говорим. Както и за убитите в атентата през 1925-а година в църквата “Св. Неделя”. След всяка национална катастрофа има осъдени министри. И избягали такива.

Та… в този ред на мисли, не очаквайте чудо от 2014-а година!

Но не си помисляйте, че ще завърша с мрачен тон! Не, никога!

Годината не носи чудесата.

Ние, хората ги носим – в сърцата си. Сложете си ръката върху сърцето. Усещате ли тупкането? Значи има надежда! Значи не бива да се предавате!

Чакайте и се надявайте, очаквайте и се борете – да се случи чудото в душите на хората: да престанат да са жертва на своето скъперничество, на мързела, на гнева и завистта. Да не са горделиви и хвалипръцковци (като Борисов), но и най-важното:

да престанат да мразят.

Дали за пари, дали безплатно – няма значение. Може и да не са способни да обичат ближния си, но поне да не го мразят. Повярвайте – само така чудото ще започне да се случва. И държавата ни ще стане малко по-демократична. И хората ще са по-щастливи и доволни от живота си.

Може да ми кажете, разбира се “Нима това е рецептата?” Не, не е това. Рецептата се състои от много мънички неща, които обаче – взети заедно – могат да постигнат нещо голямо.

Една такава рецепта е да работим, както го каза онзи ден и световният цигулар Васко Василев:

“Истината е, че има много върху какво да

работим – и в буквалния, и в преносния

смисъл на думата. Трябва да променим

малко манталитета си, всеки да си върши

работата и да не се оглежда непрекъснато

за бързи успехи, пари и просперитет, защото

често това става за сметка на друг човек.

Смятам, че трябва да сме по-внимателни с

децата, които растат…

Светът генерално има същите проблеми, така

че не мисля, че България е някакво изключение.”

Рецептата е да помагаме на талантливите и скромните, защото злобните, завистливите, посредствените и наглите нямат нужда от помощ – те имат здрави лакти и винаги се бутат напред.

Рецептата е да не даваме на дребните хора, на дребните шмекери да бъдат водачите на справедливите протести. Дребните шмекери нямат големи идеи; за тях щастието е да попаднат във вестника и името им да не е сгрешено при изписването.

Рецептата е да искаме не някакъв имагинерен граждански контрол върху управляващите, а да участваме в политиката реално – кой с идеите си, кой – с пари, кой – с включване в политическите партии.

Рецептата е да напомняме на хората не за далечното минало, а за близкото, което може да се повтори. Да търсим отговорност от политиците за това, което говорят*.

Рецептата е да не искаме някой друг да дойде и да ни оправи (онзи ден спасителят беше Симеон, завчера – Бойко, вчера – студентите), а да знаем, че единствените, които могат да ни помогнат сме самите ние. Всеки един от нас. По всякакъв начин. Разбира се, ако изобщо искаме нещо да се оправи към по-добро. Оставени самички на себе си, нещата никога не се подобряват, напротив – повреждат се.

Демокрацията не е лекарство, което се пие по три път на ден или ваксина, която веднъж използвана, създава имунитет към липсата на демокрация. Напротив – демокрацията има нужда от ежедневен ремонт, поддръжка, подкрепа. Това е урокът, който ни учи историята на САЩ, това е и урокът от нашия днешен разговор.

Не ранобудните студенти, не протестиращата мрежа, а само и единствено гражданите са тези, които могат да променят България. При това дали към по-добро или по-лошо – това е избор, който се случва пак всеки ден.

Пожелавам ви през 2014-а да сме мъдри и да избираме промяната. Към по-добро, а не към по-лошо.

И задължително да избираме промяната, а не подмяната, която дребните хора упорито ни натрапват.

___________

* – Мои приятели, сред тях и широко известни общественици, ни напомнят редовно за това как Орешарски и Вълчев “разтуриха седянката”, но не желаят да напомнят за нещо значително по-тежко като обвиненията срещу български лекари, че са детеубийци. Отправи ги един от днешните народни представители, който вместо да е отдавна забравен от всички, освен от прокуратурата, се радва на апартаментите и подкрепата на своя партиен лидер. Когато от трибуната на Парламента въпросният човек, тогава министър на вътрешните работи, прочете – в нарушение на закона! – съдържанието на разпечатките от СРС-тата, никой от днешните протестиращи не излезе да метне домат срещу него. Или да нахлуе в ресторанта, в който Цветанов се хранеше редовно.

Вени Марковски

 

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/54233.html

„УМНИ” И „КРАСИВИ” ИЗРОДИ СЕ ИЗГАВРИХА С ПАМЕТНИКА НА АСЕНЕВЦИ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО!


Normal
0
21

false
false
false

MicrosoftInternetExplorer4

ВНИМАВАЙТЕ, КАТО СЕ СКИТАТЕ НАСАМ-НАТАМ, ЗАЩОТО МАЛКИТЕ ЧУДЕСА СА ТОЛКОВА КРЕХКИ И ТОЛКОВА НЕВИДИМИ, ЧЕ КАТО НИЩО МОЖЕ ДА ГИ СТЪПЧЕТЕ, ИЛИ ПРОСТО ДА НЕ ГИ ЗАБЕЛЕЖИТЕ!

И така, и така, наближава Новогодишната нощ.  Внимавайте, като се скитате насам-натам, защото малките чудеса са толкова крехки и толкова невидими, че като нищо може да ги стъпчете, или просто да не ги забележите! Вярвайте, че има приказки, които имат начало, но не е задължително да имат и край:) Вярвайте в себе си, в устрема си, в сетивата си, и в малките горски феи – те изпълняват желания.  Не будете доверчиво заспалото в дланта ви чудо, ако сте имали късмета да го приютите.

Normal
0
21

false
false
false

MicrosoftInternetExplorer4

 

Source Article from http://afera.bg/skandalno/54226.html

ПРЕЗ 2014 В АВСТРИЯ СВОБОДЕН ПАЗАР НА ТРУДА ЗА БЪЛГАРИ

 

Петък , 27 декември 2013 година , беше последния работен ден за австрийските фирми, те ще отворят врати отново на 06.01.2014 , понеделник. Има и изключения, разбира се. Станах много  рано във  Виена и тръгнах – исках да се уверя, доколкото ми стигнат силите и времето през този ден, на място и на живо, дали трудовия пазар в Австрия е свободен от 1 януари 2014 година за българите и дали те са желани.

Истината е, че не успях да отида във всичките фирми, които си бях отбелязал  -  до някои от онези фирми, които са подали обяви, че търсят нови хора / не казвам работници / така и не стигнах. По две причини: първата е, че съзнателно пренебрегнах  едно цяло съсловие – учители, архитекти, инженери, лекари и медицински сестри. Направих го нарочно – те са интелигенция, учили са да се оправят, ако искат сами. Втората причина е, че не ми стигна времето. Мислих си, като отида на адреса на фирмата  и ще ме отпратят – ела  догодина, шефът го няма, ти защо питаш ? Оказа се, че съм сгрешил.

Много рано, в 6 часа сутринта от България пристигнаха  едновременно два автобуса  /обичайно по това време пристига само един на една  лицензираната автобусна линия/, тази сутрин пътниците бяха над 70. Нямаше туристи, болшинството бяха обикновени хора, българи. Помолих шофьорите и прегледах имената на пътниците, ей така, да видя какви имена са в списъците. Българи като българи  - над 70 % мъже, от тях имаше  по-някои  и с турски,  и с цигански имена, но цели организирани  групи нямаше. Жените не бяха много, повечето отиваха отново да гледат в провинциите на Австрия безпомощни възрастни хора –за последен път полулегално, с  известен риск. Вярно, имаше за цвят, предимно мургави няколко девойки, както  наричат тук жриците на един от древните занаяти, но ако ги нямаше градът нямаше да е Виена. И още две неща ми направиха впечатление: болшинството от пътниците си бяха купили билети за автобуса в двете посоки, с отворена дата за връщане – само трябваше да се явят някоя вечер на автогарата и да отпътуват за България. Жените някак се оправяха сами, нито тези, които отиваха из цяла Австрия за да работят като социални асистенти, нито девойките ги очакваше някой. Виж, мъжете – от юноши до пенсионери – почти всичките ги чакаше по някой познат , личеше си , че са новаци.

Австрия едва ли е страната  в Европа, която ще е най-примамлива за българи – работници   през 2014 година. И не само защото  немския език е почти неусвоим, дори на елементарно ниво – поне  да  можеш да си напазаруваш, а и защото заплатите, които  се предлагат на категорията работници никак не са високи, дори за нашите български представи. Истината е, че заплатите не впечатляват, но данъците и наемите – много.

За мое учудване, макар че след почти четвърт век  общуване с австрийците си мислех, че с нищо не могат да ме изненадат, много любезно и веднага почти навсякъде, където отидох, бързо и без излишни въпроси ме приемаха не някакви пъпчасали чиновничета, а шефовете на различните  фирми, дали обяви, че през 2014 година търсят работници.

Вълшебната думичка беше БЪЛГАРИН. И на мен не ми се вярваше, но първото нещо , което се коментираше навсякъде , без изключение , беше страната , от която ще дойде кандидата. Не казваха нищо за румънци и хървати , не споменаваха поляци / които имат право на работа отдавна вече /. Но питаха : БЪЛГАРИН ? И след утвърдителния отговор, по-подробно, отколкото ми се искаше, обясняваха.

Изводът и то не само за Виена / защото там са шефовете, а обектите са в Австрия , в необятната бивша СССР , колкото и да е трудно за обясняване  - в  Македония и Сърбия; дестинациите на обекти в Азия и в Латинска Америка са  навсякъде по континентите /е,  че се търсят български строителни работници в Австрия, а къде ще работят е друга тема. Ще ги назначават и ще им плащат австрийции  по австрийското законодателство .

Всички, с които говорих много държаха да ми обяснят какво е това , според тях и според законите,  СВОБОДЕН ПАЗАР НА ТРУДА ЗА БЪЛГАРИ В АВСТРИЯ  през 2014 година. Първото, според австрийците , е да не си съден и нямаш криминални прояви. Такива хора те декларират, че не само няма да допуснат във фирмите си , а и веднага ще информират компетентните власти за незабавно обратно принудително връщане в България. С огромно внимание и с подозрение се отнасят и ще се отнасят към безработните с добра  професионална квалификация  - шофьори , кранисти, багеристи , водачи на пътно – строителни машини , кофражисти , арматуристи , зидари , мазачи. Австрийците така и не си представят , че един мъж в зряла възраст , глава на семейство с квалификация и опит, е бил с години на социални помощи.

Уверих се , че ще мине време докато във фабриките на австрийските фирми ще заработят българи – фрезисти , стругари , шлосери , монтажници. Не че няма работа – има. Не, че немския език  е непреодолим проблем. Това е абсолютно валидно и за шивашката, и за текстилната индустрия, за занаятите,  за продавачи и продавачки в  австрийски магазини , за стотици професии  - недоверието.  Неразбираемо е – като можете да работите  и то квалифицирано и почтено, защо вече  четвърт век не работите ? Как така се примирявате  ?  Отговорът ми остана за следващи разговори.

Признавам си, че една безобидна статистика в този петък  ме остави без дъх : само седем процента от българските студенти в Австрия досега са работили почасово – 4 часа дневно , пет дни в седмицата. Не е имало бюрократични пречки – работили са 92 % от индийците  /учещи предимно за лекари / ;63 % от турците; 41 % от сърбите ; 29 % от румънците.  Няма  обяснение – от българките , учещи  изкуство / най – общо казано /, работят близо 100 %. В Австрия от започналите да учат  право българи са завършили 21 % , лекари  - 17 %.

От много отдавна живея и работя  в България и в Австрия . Не се чувствам емигрант – майка ми е стара, жива е на село в България и се грижа са нея; фамилията ми е във Виена и всеки си изкарва самичък препитанието. Аз съм от онези , чието достойнство се потъпква от пенсионната реформа – хем съм стар , хем все ме хващат някакви приумици на промени. Но не се предавам – жив съм , привечер автобуса тръгва от София и рано-рано е във Виена, късно вечер  тръгва от Виена и сутринта съм в София. Автобусът пътува всеки ден, аз – когато ми се налага. Работя – за австрийци , за българи , по специалността  и не съвсем. За едното препитание само. Богат в този си живот няма да стана , но в  деня на падането на Берлинската стена тръгнах.

Може би нямаше да напиша тези редове, ако ги нямаше и онези – тарикатите. Дето ги има по цял свят. Има ги и в България, тези дни ще нападнат и Австрия. Далавери , мними болести , социални помощи … Богат арсенал от трикове имат, но Австрия е държавата , която ще ги озапти и с уважение към тях ще ги прогони.

Такава е Виена, такава е Австрия – вече има СВОБОДЕН ПАЗАР НА ТРУДА ЗА БЪЛГАРИ.

Димо Ангелов

Виена

 

Source Article from http://afera.bg/reporter/54222.html

МИШКАТА ХЕРОЙ

 

Херои като Прокопиев са пуснали пипала навсякъде, а президентът се оказва негов застъпник, негодува в свой анализ на страниците на в. “Преса” Кеворк Кеворкян. Журналистът е възмутен, че държавният глава амнистира такъв човек като олигарха и го призовава час по-скоро “да оттегли слугинската си подкрепа” за Прокопиев в ново интервю. Каквото и да напишеш за този човек, все ще е малко.

След последния му тарикатски номер във “Всяка неделя” бях решил известно време да не му обръщам внимание – все пак бяхме в навечерието на Светлия празник, а той ни приканва да бъдем по-сдържани и милостиви. Освен това винаги, когато опреш до този човек, все се натъкваш на истории, от които вони –

колкото иначе и парфюмиран да изглежда Великият Длъжник Прокопиев, който си остава най-красноречивият пример за кухостта на част от новия елит.
Сетне обаче от “Преса” стана ясно, че Прокопиев не само дължи близо половин милиард лева, а отгоре на всичко не си е платил и осем милиона лева данъци; приблизително по същото време бе оповестено – с поредното решение на Комисията за финансов надзор, че той си е просто един лишен от всякакви скрупули човек, който няма нищо против да заблуждава наивниците, полъгали се да си имат работа с него.

И тъкмо за този човек, за тази мрачна фигура на Прехода се застъпва президентът Плевнелиев.

Писах вече за това, и то с омерзение, понеже, без да му мигне окото, Плевнелиев спомена в едно телевизионно интервю, че неговият личен олигарх е “направил много добро за България”. Виж­те какъв президент имаме: изглежда в неговата представа “човек, направил добро за България” е онзи, който дължи близо половин МИЛИАРД лева; добротворец е онзи, който не си плаща изрядно данъците и дължи осем милиона; добротворец е онзи, който не се свени да нарушава всякакви етични правила в бизнеса, а и не само там.

Що за особа е тогава самият Плевнелиев – това се питаме, след като адвокатства за подобен човек и фактически го амнистира?

Трябва да сте наясно, че това не са изпусканията на някакъв провинциален наивник, нищо подобно – застъпничеството му е израз на генералното му неуважение към всички вас.

И този човек ще чете новогодишното си приветствие, без да се притесни нито за миг, че се е злепоставил по такъв безподобен начин.

Тия хора са най-лошото проявление на Уличницата Преход, те нямат никакъв свян. Ами не е ли дефицитен той и в Софийския университет, където Прокопиев бил член или дори председател на настоятелството! Представяте ли си – дължи половин милиард, не си плаща данъците, а накрая се е предрешил и като настоятел на университета. Приютили са го в това свято място, може би за да е образец за гламавите студенти – да са наясно чий светъл пример трябва да следват.

Остава да му направят и един паметник пред входа на университета, може да е и по-голям от тези на братя Георгиеви.

Херои като Прокопиев са пуснали, без да изпитват никакви угризения, пипала навсякъде. А, от друга страна пък, немалко хора сякаш се респектират от подобни кухи милиардери, вместо да се погнусят.

Влезте в “Уикипедия” и вижте как се е накичил като коледна елха Великият Длъжник с всевъзможни титли в биографичната си справка – а там няма нито дума за съдебните му дела, нито дума за приватизационните му афери, нито думица. Как тогава да гледат сериозно на нас в чужбина, когато подобни хора се самоафишират като новото лице на България. Какво търсеше този тарикат например в “Глобална България” – една формация, която уж трябваше да се превърне в трасето към американските стандарти; какво е търсел в университета – чий убог мозък е решил да му се подмаже и да му повери настоятелството; или и подобна привилегия може да се купува вече?
Дължиш половин милиард – и си настоятел на Софийския университет; полагаш още малко усилия, дълговете ти достигат един милиард – и ставаш настоятел на държавата; и защо не, след като вече си станал настойник на клетия ни президент.

Плевнелиев трябва да даде специално интервю, с което да оттегли слугинската си подкрепа за този човек.

Все още има време, поне да се престори на президент на народа – а не на Великия Длъжник.

Не един или два пъти Плевнелиев е изговарял нелепици, той е непресъхващ извор в това отношение.

Например само преди няколко дни каза нещо, което вече е налудно: имало опасност Великобритания да изпадне в изолация, ако не е по-толерантна към българските имигранти! Това е такава нахална безпросветност и глупост, че дори не си струва обстойно да се коментира. Обаче да си мълчиш, когато за “добряка” Прокопиев – твоя Светец – изплуват толкова скандални факти, вече си е направо шокиращо.
А Прокопиев сякаш има кожа от някакво бронебойно тенеке – той обичайно оставя без никаква реакция разкритията за тайните страни на бизнеса му – който всъщност е едно срамно съчетание от псевдопрестижни постове и сенчести бизнес начинания. Той сякаш е готов да понесе всичко – с едно изключение: когато нещичко за историите му се промъкне в някоя телевизия.

Тогава той – Мишката – се превръща в Херой.

И номерът му е много елементарен, но и много арогантен: незабавно иска “Право на отговор”. След което изсипва порция от несмислени и неясни опровержения. Има хора по телевизиите обаче, които се хващат на този номер; а и той самият знае отлично слабостите на Закона за телевизия и радио – както впрочем и непълнотите на всички нормативни актове, и умело ги използва. Преди известно време председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев изнесе шокиращи факти за игрите на Великия Длъжник – и онзи веднага взе да притиска телевизията с искането си за “Право на отговор”; получи го и сервира солидна порция нови нелепости. И Мавродиев отново трябваше да иска думата, за да го опровергава.
Конкретни факти срещу увъртания – докато публиката напълно се обърка, и Хероят може да тръгне отново на път към поредната спекулация.

Преди няколко седмици този циркаджийски номер пак бе повторен – председателя на “Екогласност” Емил Геор­гиев изнесе във “Всяка неделя” скандални факти за дейността на Настоятеля – а онзи поиска “Право на отговор” в последния възможен момент, петък вечерта, и то с кратко и изпълнено с голословия писмо. Не го прочетохме, понеже в него нямаше нищо конкретно. Следващата седмица цъфна ново писмо – понеже господинът никога не се осмелява да се яви лично, вероятно го е страх да не прозрем, докато го наблюдаваме отблизо, още нещо за странностите на Прехода, когато хора като него се превърнаха набързо от нищо в нещо. Прочетохме писмото, независимо че в него нямаше нито едно основателно възражение.

И след това отново трябваше да се появи Емил Георгиев и дума по дума, с факти и документи, да опровергава лъжите на Великия Длъжник.

Ето, това е номерът на Мишката: криеш се, докато вестниците се занимават с позорните страни от дейността ти, но използваш телевизионния екран, за да пласираш голословни опровержения; знаеш си добре, че трябва да повлечеш всички в блатото на тоталното сквернословие, това е единственият начин донейде да опазиш себе си – само дето по този начин омърсяваш и публичния разговор, а и публиката като цяло.

Обаче сега, след последните разкрития за неплатените му данъци и новите актове на Комисията за финансов надзор, Мишката си трае. Но вероятно вече е дотърчал до американското посолство – какъвто навик имаше и преди време, – за да се оплаче каква дива държава е България, как се преследват Великите Длъжници, как се потиска бизнесът, а на него самия не му се дава възможност да оформи дълговете си до един милиард и пр. Всъщност цялото съществуване на подобни хора е една История на Великата Кухост.
И пак продължавам да мисля за настоятелството на университета. Плевнелиев е това, което е, и никога няма да бъде нищо друго;

Великият Длъжник – също, единственото, с което ще бъде запомнен, е озадачаващата трансформация на едно семпло селско момче в крупен длъжник. Обаче Софийският университет – защо там са се изпарили недостъпността и пренебрежението към подобни одиозни личности?
Дали не сме пропуснали още една особеност от менюто на Прехода: възможно ли е сериозните хора у нас вече да са напълно претръпнали от унизителните коварства, на които бяха подложени, и толкова да са обезверени – та накрая да отдават значение и на екземпляри като Прокопиев?

А “реформаторите”, които ще се лигавят с “дясното” до второ пришествие, получиха чудесен коледен подарък.

Някакъв техен идиот от Благоевград боядисал паметника на Благоев – и по този начин ни осигури една великолепна метафора за българското “дясно”: то не е нищо друго освен един мизерен бояджилък. Такъв е и антикомунизмът на тия хора – едно пребоядисване, което започва от самите тях.
Великият Длъжник обаче не само навреме се пребоядиса, ами отдавна мечтае да се види и в един паметник.

Но неговият автор трябва да е надарен с гениална сатирическа прозорливост – защото това трябва да бъде Паметник на Кухостта. А как се изобразява тя? Ние отдавна би трябвало да сме свикнали с номерата на бояджиите. За това ме подсети мобилният ми телефон. Чистех натрупаните от доста време есемеси – и се натъкнах на един, който бях забравил, ето неговия текст: “Соколов беше завеждащ сектор “Лични писма” на ЦК на ДКМС. Номенклатура на Секретариата на ЦК на БКП. Доверителен пост на високата власт. Сетне столичен адвокат, обслужващ пак тях. За да станеш адвокат, се искаше съгласие на поне 7 “органа”. За едно място в София кандидатите бяха над 50.”
Въпросната мимоза, за която става дума, стана след 1989-а шеф на МВР, по-късно председател на парламента и виден демократ. Може скоро да претендира и на него да му направят паметник. И пак има проблем: от какъв материал трябва да е той, когато е ясно, че късният български антикомунизъм е нещо като конфитюр от трици.

Кеворк Кеворкян

В. Преса

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/54217.html

„ОДАКЕЛИТЕ”, КОЙ НОСИ „БЕЛОТО” В ШВЕДСКИЯ ХОТЕЛ И С КОЙ ВАРНЕНСКИ ТОП-УПРАВНИК ШМЪРКАТЕ?!

 

Едно ГЕРБАЙДЖИЙСКО варненско сайтче, финансирано от кмета Иван Портних и приятелския му кръг, което се пръкна с „нов принос” в „журналистиката”, „списвано” от някакво лице, известно повече като „дакела”, който на февруарските протести уж рева против ГЕРБ, пък после си го гушна Портних, реши да се изхрачи върху варненски журналисти, които бяха на посещение в Бурса.

Ивайло Василев, т.нар. „дакел”, който незнайно защо си въобразява, че може да бъде сметнат и за дописник, написал някаква плювня, как Ерджан Ебатин „си купил медиен комфорт”. Откраднал „дакела” няколко снимки от Фейсбук профилите на журналистите и облизал Портних по челото като изпълнил тъпата си писмовна поръчка, която в интернет пространството не четат дори и господарите му.

„Дакела” и „гуруто” на сайтчето, както и на едни други дейности на Иван Портних, свързани с „линии” – Александър Арамов, обаче не обелват и дума как една дама от ГЕРБ, драпаща да оглави …, далеч преди пътуването до Бурса звъни по телефона на Ерджан Ебатин, за да го притиска да се откаже от конкурса обявен за РИОСВ – Варна.

Двамката авери на Цветаново-Боковия Иван Портних не обелват и думичка за похожденията си в Шведския хотел, където Александър Арамов редовно носи в абичката си „стока”.

И понеже в лайняната дописка на хората на кмета Портних няма и грам истина, и тъй като нито Ерджан Ебатин е купувал медиен комфорт, нито Веселина Томова е любител на „ени ракъ”, тия двамката „юнака” – „дакела” и Александър Арамов тепърва ще берат ядове с АФЕРА. А покрай тях здраво ще го отнесе и ГЕРБ-аджийския кмет Иван Портних.

Арамов тепърва ще обяснява пред ДАНС и прокуратурата в нощта на местните избори във Варна какво занесе в пакетчета на Иван Портних, тепърва ще си видят и физиомутрите надлежно заснети от бдителни граждани, противници на „белото”.

Честита Новата 2014 година!

Afera.bg

 

 

 

 

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/54202.html

2013-А ГОДИНА БЕШЕ ГОДИНАТА, В КОЯТО ПАДНА МАСКАТА НА БОРИСОВ

 

Годината почти е свършила, но наглостта на бившия премиер няма да свърши. Това е и прогнозата ми за 2014-а година по отношение на Бойко Борисов.
Да ви напомня – това е човекът, избрал за свой най-верен помощник лицето Цветан Цветанов. В качеството си на министър на вътрешните работи последният обяви български лекари за детеубийци (единственият друг политик, сторил същото, беше вече покойният либийски диктатор Муамар Кадафи!). Цветанов публично заяви, че една съдийка е покровител на мафията. Подопечното му МВР кръщаваше зрелищни акции с имената на съдии, а арестуваният в една от тях варненски общински съветник наскоро осъди България (да, България, а не МВР или не дори Цветанов!) в Европейския съд по правата на човека и получи 40000 евро обезщетение.

Да не забравите: самият Борисов никога не се разграничи от хора като Цветанов, напротив – избираше си ги тъкмо такива.
Да ви напомня и още, че посочи за президент Росен Плевнелиев, след което му се подигра публично, че всъщност не бил Плевнелиев спечелил изборите, а Борисов.
А дали си спомняте, че самият Борисов се обаждаше на шефа на митниците, за да се спре проверка във фабриката на Михаил Михов, когото галено – и неправилно – наричаше Мишо Бирата (който почина малко след това, твърде млад и при съмнителни обстоятелства, а скоро след него си отиде и вдовицата му?)?
Или за желанието му Вучката – негов партньор по ритане на топка – да остане на такава работа в митницата, че това да не му пречи да играе мачлета с премиера по обедно време?
Да ви цитирам ли и разговорите му с бившия градски прокурор и бившия му министър на земеделието – в тях цинизмът и безочието на Борисов бяха така смесени, че не ставаше ясно дали той е бивш премиер или настоящ циник и хомофоб. Не, извинете – стана кристално ясно що за човек е бил премиер.
Хубаво е постоянно да си спомняме и каква “демократична” партия създаде Бойко – такава, в която никой нямаше право да говори по адрес на президента Първанов. И такава, която Бойко обяви, че ще бъде разтурена, ако не го слушат.
И, разбира се, да не забравяме, че по времето на Бойко медиите (с едно-две изключение) не смееха да напишат нищо лошо срещу него. Нищичко.
В интервюто пред “Фокус” (впрочем, една от сериозно обслужващите управлението на ГЕРБ ЕООД медии), Бойко се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. И на забраванко.
Ето някои по-свежи моменти с кратки обяснения след тях:
“В същото време, да си спечелил изборите
и да си стоиш в опозиция, пък е много
неестествено за избирателите, които са
гласували най-много за тази партия.”
Бойко удобно “забравя”, че той не е спечелил изборите, а е получил най-много гласове, но те не са били достатъчни, за да вкара 121 депутата в Парламента. Той е “забравил”, че и в предишното НС нямаше достатъчно депутати, затова му се наложи да ползва “на заем” от десните и от Атака. И затова десните сега не са в Парламента.
“Аз винаги съм твърдял, не само че съм
десен човек, в смисъл, идеологията, която
изповядвам и партията е център дясно и
аз самият…”
Човек или е с десни убеждения, или не. Да го твърди (“винаги”) ще рече, че има съмнения дали наистина е десен. Но има и нещо друго – ако си наистина десен, никой няма да го поставя под съмнение и следователно няма да ти се налага да го твърдиш. Да сте чули Костов да казва “Аз винаги съм твърдял, че съм десен човек”?
“За съжаление, няма такова събитие, което
да е донесло за добро. Нито нашата оставка
донесе нещо по-добро…”
Изглежда, че Борисов все още не е разбрал, че неговата (не знам защо говори за ‘нашата’?) оставка донесе нещо много добро: свободата на изказа, правото да работиш в телевизия и да не се страхуваш да кажеш това, което си мислиш по адрес на властта.
“Има една приказка, че когато знаеш какво
си направил, очакваш същото да ти се направи
и на теб.”
Това негово разбиране на живота би трябвало да ви помогне да разберете защо толкова се мъчи в опозиция, без власт, без достъп до медиите и без постоянното пърхане на журналистки около туловището му.
“Аз понеже знаех, че тези неща не могат да
станат, казах – все пак може да са по-умни,
може да имат някаква схема по която да го
направят и затова сдадохме властта.”
Няколко месеца по-късно, той вече обяснява сдаването на властта като резултат от това, че Орешарски е по-умен от него.
И т.н.
Накрая – и за младите хора: личи му на Бойко, че иска да ги изчетка, но все пак си спомня, че самият той подаде оставка под натиска на улицата, което го тормози – особено като гледа сегашните управляващи. Предполагам, че си мисли “Гледай го този, Орешарски, какъв пич излезе… Защо ли аз не бях като него”. Разбира се, никога няма да си го признае, но вероятно си го мисли
Та, пуска Бойко по техен адрес комплименти, но някак си те звучат изкуствено. Сякаш насила, сякаш не си го мисли. Може би си припомня как от протестна мрежа му искаха помощ, а когато той им я оказа и докара с автобусите “симпатизанти” на партията си, протестиращите се отрекоха от него три пъти преди първи петли?
Всъщност трябва да благодарим на “Фокус”, които не посмяха да му зададат и един неудобен въпрос, не контрираха нито едно от лъжливите му твърдения с факти, но така реално изложиха на показ нелепостта му в цялото ѝ “великолепие”.
2013-а година беше годината, в която падна маската на Борисов (наред и с други маски, но това в следващо съобщение). А под тази маска (десен, политик, премиер) лъсна човек с качества, каквито не пожелавам никому: злоба, отчаяние, отмъстителност, омраза, хомофобия, похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, гняв, завистничество, горделивост и какво ли още не… И никакво смирение, никаква искрена радост за успехите на другите, никакъв оптимизъм, никаква скромност.

Вени Марковски

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/54213.html

ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ ПОГВА СЪС СПЕЦЕКИП ПРОДАЖНИ МАГИСТРАТИ

 

Главният прокурор Сотир Цацаров пуска спецекип от обвинители и агенти на ДАНС по следите на продажни магистрати. Цацаров заявява това в интервю за в. Труд, което ще бъде отпечатано във вестника на 2 януари 2014 година. Всички проверки и разследвания по сигнали за престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи, са възложени на ново самостоятелно специализирано звено, обявява Цацаров.

Трима представители на държавното обвинение и служители от отдел “Противодействие на корупцията в съдебната система” на агенцията по сигурността поемат делата срещу хората с тоги, които са погазили закона. Спецекипът е базиран извън Съдебната палата от октомври и е подчинен само на главния и на софийския градски прокурор. Към него след Нова година ще се присъединят и трима следователи. 

“Не крия, че гледам на спецзвеното като на модел, който следва да докаже своята ефективност”, коментирал обвинител №1.

АФЕРА призовава „новото спец.звено” да се зарови в разследванията на сайта и да разчепка „ювелирната” дейност на варненски „мега” прокурори, които години наред бяха ПОКРИТИ от бездействието на бившия главен прокурор Борис Велчев.

Afera.bg

Source Article from http://afera.bg/reporter/54178.html

БОГОМИЛ БОНЕВ: УВАЖЕНИЕТО КЪМ БИЗНЕСА ДВИЖИ ИКОНОМИКАТА. ТОВА, А НЕ ТЪПАТА ДЪРЖАВА, ДОРИ ДА Е УПРАВЛЯВАНА ОТ „ВАШИ” ХОРА.

 

Имам много приятели (нови) във ФБ, за които не съм подозирал колко стойностни хора са. И някои от тях искат подобни данъци у нас /”Франция с данък от 75% за годишни доходи над 1 млн. евро”/. Даже Станишев реши да се прави на популист. Съжалявам, приятели, подобно гламаво разбиране на процесите ще ни раздели по-бързо, отколкото разделението с ръбистите от последния ден и жожетата. И не си мислете, че имам подобни доходи та да ги защитавам от данъци. Де да беше! Просто това движи икономиката – уважението към бизнеса. Това, а не тъпата държава, дори да е управлявана от “ваши” хора.

Гордиевият възел при Боко беше невръщането на ДДС. Но порочната практика от времето на Муравей Радев – да не се връща този кредит, ако по веригата друг е направил нарушение – това си остава проблем за бизнеса. Статистиката за приложението на плоския данък не върши работа, щом няма как с магическа пръчка да подобрим съдебната система и събираемостта.

И, повярвайте, само ляв популизъм може да откаже по-уредени държави от нашата да се лишат от приходите при плосък данък. Тук веднага опираме до данъчната амнистия. Която само нашата смотана държава отказа да направи. Много са близки темите, но весело посрещане на Нова година.

Богомил Бонев

бивш вътрешен министър

Source Article from http://afera.bg/pozitsia/54174.html